/Поглед.инфо/ Повечето българи надали биха повярвали, ако чуят, че в 21-ви век , в прекрасния Париж, мечта на всяка романтична млада девойка е по Шанз-Елизе огромни тълпи могат да скандират неща като: "По дяволите Франция!"; "Слава на Аллах" и "Да живее Алжир". Но това е картината, която се разигра пред очите на света на 18 декември 2021, когато алжирските футболни национали спечелиха Арабската купа в Катар. 

Тълпите скандираха още нещо: "По дяволите Земур" - става въпрос за френския журналист от еврейски произход, който се кандидатира за президент, и който беше набеден, че е нацист (защото за либералното статукво, лишено от всякаква логика, не пречи евреин да е нацист). И това не са изолирани инциденти. Нищо подобно. Това е ежедневието в псевдо-държавата Франция, която съществува все още, само защото дава щедри откупи под формата на социални помощи и държавно финансиране на тези, които искат да я унищожат.

Самият Земур каза по повод на грозните картинки, които се разриха по Шанз-Елизе: "Тъжно банални сцени".

Само десет дена по-рано в град Нантер, който се намира недалеч от френската столица, група млади ислямисти нападат католическа процесия, крещейки обиди и заплахи. Новите "французи" наричат католиците "куфари" (добре познатото на нас българите "гяури"), а един от тях казва на католически свещеник:

"Заклевам се в Корана, че ще ти прережа гърлото!"

Първият владетел на Франция, франкският крал Хлодвиг е покръстен от Свети Реми в далечната 496 година. Точно 1526 години по-късно, в държавата, чийто основи са положени от Хлодвиг, млад имигрант казва на католическите свещеници, за които споменах по-горе: "Това е земя на Аллах, махайте се!"

И е прав. Франция отдавна вече не е земята на Свети Реми, Луи IX Свети, на Свети Дени, на първите кръстоносци, на великолепните готически катедрали и на най-блестящите умове на западната теология. Франция избра пътя на либерализма, който пък я води упорито към..... най-мракобесен, източен консерватизъм (диалектика?).

Франция, както и ред други европейски страни като Швеция да речем, сега е земя, в която християните и дори евреите са нежелани, нападани, а често и убивани. Великата и демократична Франция, чийто посланици все поучават българите за въпроси като човешките права, е страната в която учителят Самюел Пати беше обезглавен на улицата, защото е "богохулствал". Това е страната, в която католически свещеник беше заклан като свиня в църква, докато е отслужвал литургия. Това е и единствената страна в Европа след Втората световна война, в която еврейски деца бяха убити в двора на еврейско училище.

Либералният президент Макрон твърди, че ще се справи с тези проблеми, както и че те произтичат от малко, но гласовито малцинство сред мюсюлманите във Франция. Статистиките и фактите, обаче, сочат друго. Проучване, публикувано от "Фигаро" на 08.09.2020 показва, че 74 % от френските мюсюлмани под 25 годишна възраст считат, че шериатските закони са много по-важни от законите на Петата република. (https://www.lefigaro.fr/actualite-france/sondage-les-jeunes-musulmans-plus-radicaux-que-leurs-aines-20200908 )

Полицейските статистики пък показват, че мюсюлманските банди, които се занимават с наркотици и грабежи, нападат най-често бизнеси, които се държат от "куфари" (християни, евреи и атеисти), докато собствениците на мюсюлмански бизнеси са предпазени от атаките им. Според френски полицейски шеф, младите престъпници се оправдават за нападаненията си срещу френски бизнеси, казвайки, че просто взимат "джизие" (същият този данък, който българите плащахме по време на "съжителството").

Отдавна вече всеки, който каже истината за ситуацията, бива обвиняван в "ислямофобия", "расизъм" и "фашизъм", а както е модерно, и в "руска дезинформация". През 2011 Рено Камю публикува книгат "Великата подмяна", според която ислямската цивилизация подменя френската католическа, и това е съпътствано, както винаги става в историята, с насилие, терор и липса на сигурност. Резултатът е, че френският автор е остракизиран, всички издателства спират да го издават, а медиите спират да го канят. Прочее, същата е и съдбата на германеца Тило Сарацин, който преди години публикува книгата "Германия се самоубива", в която говори за сходни процеси във Федералната република. Сарацин, който беше социалдемократ, беше набеден, че е фашист и туркофоб. В резултат на това, германският банкер Сарацин беше изключен от банката, в която работи, както и от Германската социалдемократическа партия, чийто член беше.

Самият Ерик Земур, който сега се кандидатира за френски президент, е бил многократно съден за греховете си да казва истината за състоянието на Франция, тероризма и анти-френския расизъм в страната. Но напук на всички либерални опити за цензура, книгите на Земур са бестселъри. В последната си книга "Франция не е казала последната си дума", Земур разказва колко разочароващи са били интеракциите му с френския политически елит, и колко дълбоко отчужден е той от проблемите на Франция.

"Франция не е повече Франция и всеки го вижда", казва Земур.

"Видях, че нито един политик няма куража да спаси страната ни от трагичната съдба, която я очаква. Видях, че всички предполагаеми професионалисти, са преди всичко, импотентни", твърди той.

Като кандидат-президент в продължение на няколко седмици той успя да постави въпроса за оцеляването на Франция (пък и Европа) на дневен ред в медиите. Той повдигна и съвсем реалния въпрос за опасността от гражданска война във Франция - нещо, за което говориха и редица високопоставени френски военни като генерал маркиз Пиер дьо Вилиер, бившият лидер на Чуждестранния легион генерал Кристиан Пикемал и други.

И докато във Франция има 750 недостъпни зони (no-go-zones), където християни не могат да припарват, докато в страната джихадисти изгарят полицейски районни управления в Страсбург и другаде, френските медии и политици са заети да изкарват Земур като побъркан, краен, нацист и петенист. Дори главният равин на Франция заяви, че Земур е "антисемит", въпреки че е алжирски евреин.

Здравният министър на Франция от партията на Макрон твърди:

"Ерик Земур въплъщава отхвърлянето, расизма и ксенофобията, и е в перманентно състояние на делириум".

Бившият вътрешен министър Кристоф Кастанер твърди, че Земур "ежедневно обижда французите".

Какво обаче ще стане, ако Земур не стигне до балотаж срещу Макрон? Истината е, че Марин льо Пен, която наистина е по-умерена от него, никога няма да победи Макрон, както заради наследството на баща си, така и заради обвиненията, че е свързана с Русия (каквито скоро и дори вече плъзват и в посока на Земур). На втори тур либералното статукво, без значение ляво или дясно, ще се обедини срещу нея. Ако дясната кандидатка Валери Пекрес (от "Републиканците" - партията на корумпирания президент Саркози) стигне до втори тур с Макрон няма особено значение, защото позициите и не се различават от тези на сега действащия президент. Същите "умерени" либерални мантри, същите словоизлияния за "толерантност" и същите зле прикрити планове за Съединени европейски щати.

"Валери Пекрес има същите идеи като Еманюел Макрон и не е способна да го победи", твърди нейният съпартиец, Гийом Пелтие.

Според него само Ерик Земур може да победи Еманюел Макрон на балотаж, макар че дори и да стигнат до втори тур, бившият служител на Ротшилд има сериозен шанс да бъде преизбран. Един проблем е, че заради тежките анти-Ковид мерки, само ваксинирани хора ще могат да гласуват най-вероятно . Освен това, медиите са създали климат, при който да изглежда сякаш само пандемията е важен въпрос - самият Макрон не говори за нищо друго освен за нея (и разбира се за "Европа").

В същото време обаче, анкети показват, че много французи все пак споделят част от идеите и притесненията, които са повдигнати от Ерик Земур.

"Някои хора говорят за велика подмяна, както и че европейците, белите и християнските населения са заплашени да изчезнат заради мюсюлманската имиграция от Магреба и черна Африка. Смятате ли, че такъв феномен може да се случи във Франция?" - пита едно проучване.

И изненадващо, 67 % от запитаните отговарят с "да". (https://www.lefigaro.fr/actualite-france/67-de-francais-inquiets-par-l-idee-d-un-grand-remplacement-selon-un-sondage-20211021 )

Това означава, че все пак има шанс да се случи чудо, и както през 2016 в САЩ, така и през 2022 във Франция, да има опит за спасение на страната. Не, че дори малко вероятната изборна победа е гаранция, че Земур ще може да спаси Франция. Но е свещ на надеждата на фона на сгъстяващия се мрак.

От едната страна е един гласовит мъж, журналист, който отчаяно иска да спаси родната си страна и да предотврати гражданска война и това, което се случи в Сирия , Ирак и Либия, но на френска почва. От другата страна е глобалистко-либералният естаблишмънт с всичките му пари, медиите му, политиците, полицейските и административни власти, Европейския парламент, Европейската народна партия, Партията на европейските социалисти, АЛДЕ, "Зелените", превзетите от троцкистите университетски кампуси и всички други, които съзнателно или не, активно работят за унищожението на истинската Европа.

Ето защо, 2022 година ще влезе в учебниците по история като годината, в която французите са направили съдбоносен избор, от който зависят както демографската, културна и политическа съдба на Франция, така впрочем и мирът в Европа (предвид, че Земур, заедно с Льо Пен е единственият кандидат-президент, който не е яростен натовец и русофоб).


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели