/Поглед.инфо/ Българският народ, въпреки условията на пандемията и цялата медийна истерия покрай нея, показа сравнително добра изборна активност (макар и далеч от адекватното участие за една демокрация) и едно неприкрито желание за промяна. Факт е, че настоящите избори са преди всичко шамар към казионните и "системни" партии - ГЕРБ, БСП и ДПС. Шамар, който в случая на ГЕРБ, да се надяваме означава, че милиардите, които Европейският съюз ще отдели за България покрай Ковид, този път няма да потънат безследно във фирми на хора близки до властта, за некачествено изпълнение на съмнителни проекти. Лошото е, че шамарът беше нанесен чрез други също системни партии, които при това очевидно обслужват чужди интереси. Иначе казано, на тези избори българският народ, за съжаление, се превърна в армия от пешки на няколко велики сили, както и един небезизвестен милиардер и спекулант.

Около петнадесет години след създаването на ГЕРБ, всеки вече знае, че въпросната партия (или по-скоро акционерно дружествоили групировка) е актив на Федерална република Германия и управляващите я кръгове. Всъщност, Бойко Борисов и хората му не крият, че партията им е създадена с подкрепата на Християндемократичния съюз на Германия и особено на Християнсоциалния съюз на Бавария. Дори идеологически герберите се определят като християндемократи, въпреки че нито са християни, нито демократи, а най-малко пък разбират от идеологии, политически католицизъм, социално-пазарна икономика и други постулати на християндемокрацията, зародили се още в далечния 19-ти век покрай енцикликата Rerum Novarum на папа Лъв XIII.

Е, ГЕРБ фактически загубиха тези избори, въпреки че заемат първо място. Българският народ удари звучен шамар на наглото мутренско поведение, умопомрачаващата корупция, простащината, профанщината и арогантността. Но този шамар, както вече споменах, не води до нещо добро за нашата нация и държава, а просто до преразпределение на "порциите" (по думите на известен роден либерал), както на родно политическо ниво, така и на ниво суверен (суверен в смисъла на чуждестранно посолство, което ни "съветва" и "направлюва). Защо?

Защото победителите на тези избори са три политически формации, които в по-голяма или по-малка степен са свързани с глобалните и регионални интереси на Демократическата партия на Съединените щати, както и на познатия на мнозина милиардер Джордж Сорос.

Тук няма да коментираме БСП, която не само, че изгуби позорно тези избори и отбеляза по-нисък резултат, отколкото е отбелязвала през 1933 година (малко преди квази-фашисткия преврат от 19 май). Събитие, което се дължи изцяло на проблеми в самата левица, а не само и единствено на това, че уж възрастните хора не били излезли да гласуват (а защо се разчита само на тях и наистина ли е била толкова ниска активността им?). Този резултат е продукт, както на липсата на последователност, адекватни послания и политическа отговорност, така и на грешна тактика и подредба на листите, която фаворизира политическите съюзници на лидерката на партията, за сметка на желанията, симпатиите и нуждите на местните структури, организации и гражданите. И тъй като с тези избори БСП изгуби статута си на важен и значим субект в българската политика (поне засега), нека да се фокусираме на главното - ГЕРБ и току-що влезлите в 45-тото НС партии на протеста (но не и антисистемни партии, sic!). Това е твърде жалко, защото към днешна дата тя е единствената партия, която имаше капацитета да измени опасната траектория, по която ГЕРБ водеха България, и по която сега могат да я поведат партиите на протеста. Друго негативно за съдбата на българския народ и редица въпроси като позицията ни за Македония или Истанбулската конвенция явление на тези избори е, че нито една партия от национал-патриотичния спектър не влезе - нито т.нар. ВМРО, нито НФСБ, Воля, Възраждане на отечеството или Възраждане (въпреки че последната утрои резултатите си, а в чужбина задминава дори и БСП, и най-вероятно на предсрочните избори ще се озове в НС).

И така, след като ГЕРБ са партията, която съблюдава и прокарва интересите на Бундесрепубликата у нас (наред с тези на определени олигархични кръгове, както и на окопалата се наша бюрокрация), то кои са проводниците на Демократическата партия на Съединените щати и Джордж Сорос, за които говоря? На първо място това е Демократична България, която получи 300 хиляди гласа и се нарежда на пето място на тези избори с почти 10 процента от вота на българските избиратели (или за да сме в духа им, на "бългейриън" избирателите). Нещо повече, дясно-либералното обединение на Христо Иванов и Радан Кънев спечели изборите в българската столица, прегазвайки дори и ГЕРБ, да не говорим за изнемощялата и загубила адекватност БСП. В този смисъл нека само да припомним, че от 2006 до 2014 година Христо Иванов е програмен директор на фондация "Български институт за правни инициативи", която е финансирана от "Америка за България". Неприкрита подкрепа за "Демократична България" има и от страна на либералните медии от кръга "Капитал" и не само - "Капитал", "Дневник", "Медияпул", "Клуб З", "Терминал 3" и други рупори на либерализма (и троцкизма) в българското общество.

Силите от Демократична България през годините, в различните си аватари, винаги са заемали едни и същи позиции, които горе-долу могат да се обобщят по следния начин: русофобия, безрезервна евроатлантическа вярност, национален нихилизъм, исторически ревизионизъм (някои измежду тези хора казват "турско присъствие", но иначе твърдят, че през 30-те и 40-те на ХХ век у нас не е имало фашизъм), антиклерикализъм (не си представяйте, че са някакви модерни Робеспиеровци, просто ненавиждат Българската православна църква, която смятат за "дълга ръка на Кремъл" у нас), 110 % подкрепа за джендърната идеология, "София Прайд" и други антисемейни и антиправославни явления, подкрепа за най-крайните и антисоциални форми на съвременния капитализъм.

Електоралната им база е съставена до голяма степен от млади хора с висше образование, при това често получено в чужбина, които са концентрирани в София и няколко големи града, и особено в южните квартали и Центъра на столицата. Това са младежи и девойки, които са обработвани близо 30 години, както от медийната среда, така и от системата на висшето образование (която, както видяхме от редица случаи и скандали, е все по-тясно свързана с властващата и в западните университети либерална и троцкистка идеология). Те могат да бъдат познати не само по скъпите си дрешки, но и най-вече по езика, който използват. Обикновено това е български изпъстрен с поне 20-30 % англоезична лексика.

"Гайс, тази трева беше много куул, искате ли да идем да хапнем брънч от чия на канапе от рукола, преди гей парада?" - ако някога чуете подобно изречение, то поздравления, видяли сте на живо симпатизанти на "Демократична България". Шегата настрана, но това е все по-растящ сегмент от българското общество, който е вече напълно откъснат от корените на българската нация и култура. За тях това е нещо туземно, селско и "не-европейско".

Но най-важното в случая на "Демократична България" е, че те ще представляват, както винаги са го правели, интересите на милиардера Джордж Сорос, както и на Демократическата партия на САЩ. Нека си спомним Даниел Митов, Шаламанов, Ненчев и разбира се, Росен Плевнелиев - всички тези лица по един или друг начин са символ на това, което ни очаква. И не е случайно, че дългата ръка на Вашингтон реши да направи всичко възможно, за да вкара "Демократична България" в Народното събрание. Това е въпрос, чиято основа е геополитическа. Както многократно съм писал (а и далеч по-умни от мен са казвали), новата администрация във Вашингтон ще ескалира напрежението с Русия и със сигурност ще започне да открива редица конфликтни точки по границите на Руската федерация, за да изтощи силите й и в крайна сметка да върне положението от 90-те години на миналия век. Точно в този момент България е изключително важна прифронтова държава, в която трябва да се изгради допълнителна координационна, отбранителна и настъпателна инфраструктура на НАТО, и от която ще се изнасят оръжия за Украйна, Груция, а може би и за подновени ислямистко-сепаратистки метежи в Северен Кавказ. Ролята на "Демократична България" ще бъде да участват в следващото правителство и да гарантират, че дневният ред, както на Народното събрание, така и на изпълнителната власт е обвързан с интересите на Демократическата партия на САЩ. Нещо повече, те ще излъчат огромен набор кадри, с които ще се окомплектоват министерствата и службите в България, за да са сигурни "началниците" отвъд океана, че страната ни е готова за конфронтация с Русия до последния български живот. Най-сетне, Демократична България ще гарантира и интересите в рамките на културната война (по разделителните линии: либерали/традиционалисти, глобалисти/патриоти, про-ЛГБТ/про-семейство и тнт) на милиардера и спекулант Джордж Сорос.

Формацията "Изправи се! Мутри вън!" е по-сложно явление от "Демократична България", тъй като нещата при нея не са толкова еднозначни. За разлика от гореспоменатите, тази коалиционна формация не е защитник на най-грозните и вълчи форми на свободния пазар и антихуманния капитализъм. Напротив, тук има сериозен социален елемент и защита на малкия човек - този, който не може да си позволи скъпи адвокати и луксозни вили на слънчеви Халкидики. Като омбудсман Мая Манолова беше изключително активна и спечели съвсем заслужено общественото доверие. Проблемът тук обаче, са част от коалиционните й партньори, като т.нар. "Отровно трио", които са неприкрити и крайни либерали, както и партии като ВОЛТ, която е пан-европейско (по презумпция против националните държави) движение, което например, подкрепя "силен политически съюз" между страните в ЕС и "хуманно и отговорно управление на миграционните процеси", както и "самостоятелна законодателна инициатива на европейския парламент".

Когато говорим за тези две коалиции - "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!" трябва да припомним само едно нещо. Най-българофобските кръгове в Македония призоваваха хората с българско гражданство от страната, да гласуват за "Демократична България", "Изправи се!Мутри вън" и ДПС. Защо? Защото въпросните формации заемат позиции, които са диаметрално противоположни на българския национален интерес. Позиции, които реално застрашават българската идентичност, история и не на последно място, в перспектива нашата териториална цялост и интегритет.

Така например, тъй като Съединените щати се нуждаят Северна Македония да бъде незабавно приета в Европейския съюз поради геополитически причини, от Демократична България отстояват яростно позицията, че София трябва да даде безусловната си подкрепа за евроинтеграцията на Скопие, както и че блокирането на процеса не било в наш интерес. Иначе казано, дайте да приемем македонците в Европейския съюз, пък после нека се чудим как да оправим езиковия и исторически спор (както и въпроса за човешките права на българите), когато вече нямаме предимството те да зависят от нас.

Тези партии имат сходни позиции и по други въпроси като Истанбулската конвенция и джендърната идеология, Зелената сделка, енергетиката, националната сигурност и ред други. Лошото е, че що се отнася до Демократична България, избирателите им като нищо ще останат излъгани и по отношение на увещанията, че с ГЕРБ не може да има коалиция. Все пак, същите хора казваха същото нещо, когато бяха Синя коалиция, а се коалираха с ГЕРБ и после, когато бяха Реформаторски блок, но пристанаха на Борисов, а Христо Иванов стана и министър в кабинета му.

И най-сетне, стигаме до черешката на тортата на тези избори. "Има такъв народ" на Слави Трифонов. На този етап все още няма какво да се каже кой знае колко за тази формация, освен, че тя постигна изумителни резултати, както и че за нея гласуваха хората, които софийските либерали презрително наричат "селяните" и "чалгарите". Проблемът е, че под приятната патриотична и умерено популистка опаковка, отново прозират интересите на САЩ (дано авторът на тази статия да греши). Първо, г-н Трифонов използва социалните мрежи преди месеци, за да изрази категоричната си подкрепа за евроатлантическия "избор" на България (всякаш някой ни е давал "избор''). Второ, въпреки че ИТН нямат нито адекватна програма, нито идеология или платформа, от малкото, което можем да видим на уебсайта им си личи редовната и честа употреба на "НАТО", "Европейски съюз", "партньори" и въобще евроатлантическата стилистика. От друга страна е факт, че ИТН и самият Трифонов имат патриотична окраска и реторика. Освен това, през 2018 година направи впечатление, че Трифонов заяви по случая "Скрипал", че Русия е невинна до доказване на противното. Не, че отношението му към една чужда държава трябва да е толкова важно за нас, но на фона на опасността от милитаризация на Черноморския регион, то е много актуално. Освен това е и показателно относно това къде би могла да се позиционира новата формация. Има няколко неприятни индикации.

Първо, позициите в подкрепа на мажоритарните избори, която яростно отстояват Трифонов и екипът му. Ако това се осъществи, никоя малка политическа сила, която няма сериозни финанси и медиен гръб, няма да може да пробие и да влезе в НС. В парламента ще останат само ГЕРБ, ИТН и ДПС. Може би и 6-7 депутата от БСП, ако разбира се, ръководството на "Позитано-20" дотогава не се погрижи да смъкне резултатите на партията до 9-10 %. Това е изцяло в интерес на геополитическия ни сюзерен, защото големите партии като ГЕРБ и ДПС никога няма да тръгнат срещу американските интереси (вярно, нашият елит се "отклони" от светлия атлантически път, след като изгради "Турски поток", но въпреки това си остава като цяло в "правите линии"). Само извънпарламентарни и антисистемни партии могат да поставят под въпрос американската програма и линия за България. Въведат ли се мажоритарни избори - край.

Второ, позицията за намаляване на партийната субсидия до един лев, макар и много добре звучаща за ушите на българите, отново ще облагодетелства атлантическите господари у нас. Защо? Защото малки политически формации, които не обслужват американските интереси, ще трябва да се издържат чрез доброволни дарения, което е просто нереалистично и несериозно у нас. Мастодонтите като ГЕРБ и ДПС могат да живеят и без държавната субсидия, благодарение на черните каси, държавните поръчки, еврофондовете и медийното внимание, което винаги е насочено към тях. Българинът много иска да види политическата класа наказана и си въобразява, че това ще стане като смъкне субсидията от 8 лв на глас на 1 лев на глас, но единственият резултат ще бъде, че ще накаже себе си, затвърждавайки монопола на партии като ГЕРБ и ДПС, лишавайки всеки несистемен играч от държавната субсидия, която е шансът за "феърплей" (честна игра).

Поради тези причини, както и заради част от реториката им, дори от "Има такъв народ" да не обслужват интересите на Демократическата партия и ястребите от Съединените щати съзнателно, то те ще го правят несъзнателно.

И така, стигаме до тъжната констатация, че на тези избори Меркел и протежето й Борисов загубиха, но не за да се възроди българската нация и за да се смени порочният модел, а само за да станем още по-зависима държава, която се управлява с дистанционно от чужди столици и посолства. И не можем да хвърляме винаги вината върху всякакви други фактори, избягвайки собствената си отговорност. Първо, негласуващите българи помагат пряко за всичко това. Второ, хората, които гласуват само на базата на телевизионни образи, без да четат, да следят и да се информират.

Засега се очертават черни дни за България. От една страна ни дебне политическата нестабилност, която се поражда от невъзможността да се формира стабилно правителство. От друга страна и далеч по-лошо е това, че каквото и правителство да се формира (с ГЕРБ или против ГЕРБ), то ще бъде при всяко положение съставено с благословията на външнополитически фактор. Това от своя страна означава още по-голяма милитаризация на Черноморския регион, както и въвличане на България в опасната антируска коалиция. Още по-лошото, означава и ускорено въвеждане на най-бруталните и крайни форми на тоталитарната неолиберална идеология у нас - Истанбулска конвенция, джендърна идеология, антисемейни политики, приемане и толериране на антибългарския македонизъм, още повече приватизация и овластяване на собственическата класа/едрия капитал за сметка на правата и доходите на средната и работническата класи, лобизъм, тотална деградация чрез "реформи" на образователната система и още по-голямо оскотяване на българската младеж.

Quem Iuppiter vult perdere, dementat prius. (Тези, които Юпитер желае да унищожи, първо лишава от разум).

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели