/Поглед.инфо/ След появата на Полша на политическата карта на Европа в резултат на краха на Руската империя, Варшава, под водачеството на амбициозния диктатор Пилсудски, решава да възстанови старата империя на поляците в Централна и Източна Европа. Освен чрез пряка намеса в Гражданската война в Русия и завземането на руски територии, Пилсудски планира да направи това и чрез изграждането на един нов съюз, който да обхваща повечето страни от региона. Проектът му се нарича "Междуморие" и целта е Източна Европа да се обедини срещу "заплахата" от изток, под водачеството на Полша. В резултат на Съветско-полската или по-правилно Полско-съветската война (защото всъщност Полша нахлува на руска територия), както и заради съпротивата на по-малки народи като литовците, които с основание се страхуват, че ще бъдат погълнати от Полша, идеята на Пилсудски не се реализира.

До наши дни, когато беше възкресена от съвременния полски елит, а след това прегърната от американците, които видяха в нея възможност за още по-ефективен контрол над Източна Европа и по-важното, създаването на санитарен кордон между Русия и Германия, следвайки логиката на най-големия исторически страх на англосаксонците, а именно страхът от създаването на мощен континентален руско-германски блок, който би бил в състояние да обезпечи независимостта и влиянието на Европа в света.

У нас тази идея, разбира се, беше прегърната от най-лоялните на САЩ политици като Цветан Цветанов и създадения от него Евроатлантически център за сигурност. Още в началото на годината, НПО-то на Цветанов проведе конференция заедно с естонското МВнР на тема "Инициативата Три морета: свързаност, конкурентноспособност и сигурност". Според Цветанов, инициативата имала за цел да благоприятства енергийната свързаност, диверсификация и сигурността на страните от т.нар. "Триморие".

Старшият изследовател в Центъра по стратегии и сигурност "Скоукрофт" към Атлантическия съвет, Ян Бжежински, също завяи, че било много важно България да инвестира в инициативата за Триморието.

Всъщност, още през 2018-та година, във Варшава девет източноевропейски страни подписаха съвместна декларация, с която настояват за засилване на военната и възпираща мощ на НАТО в Източна Европа срещу универсалния враг на всеки себеуважаващ се евроатлантик - Русия.

Сред подписалите държави е и България, която от края на Студената война не е пропускала да участва във всяка антируска инициатива. Това, което българската политическа класа, с ограничените си геополитически познания и слаб аналитичен капацитет не разбира е, че това ще доведе до дългосрочни последствия, които ще имат отражение върху бъдещето на цяла Източна Европа и България. Тук вече не говорим за истерична реторика и услужливост към Големия брат, а за създаването на реално геополитическо и най-вече, военнополитическо пространство между Балтийско, Черно и Адриатическо море, което ще се превърне не само във враг номер едно на Русия, но и в сериозен конкурент на Германия и Франция.

А как върви развитието на инициативата Триморие, с която САЩ и Полша планират веднъж и завинаги да разделят Европа от Русия и да превърнат източната половина на континента в бойно поле?

През юни, съветникът по национална сигурност на Белия дом Робърт О'Брайън подписа меморандум, с който се даде зелена светлина за изтеглянето на огромен брой от американски военни от Германия. Оттук нататък, броят на американските военни във ФРГ ще е не по-голям от 25 хиляди души. Ако прибавим към това и неотдавнашния ход на Тръмп да започне изтегляне от Ирак, картината става по-ясна.

Вашингтон преструктурира силите си и преориентира фокуса си на влияние и натиск. Че Америка щеше да направи подобно нещо беше ясно много преди Тръмп да стане президент. Още когато САЩ организираха преврата срещу Юнукович в Украйна, беше ясно, че американците ще направят всичко възможно, за да пренесат конфликта си с Русия по границите й.

В рамките на този ход започна изтеглянето на американски съединения от Германия и дислоцирането им в Пола, Латвия, Литва и други източноевропейски страни. Все още се държат военни сили в Германия, защото контролът над тази страна е важен за американското господство в Европа, но оттук насетне, фокусът ще е неофициалната фронтова линия да се премести на изток.

Това е изключително значително, защото след Втората световна война, крайгълният камък на американската отбранителна политика в Европа, беше наличието на големи войскови съединения в Германия. Това трябваше да гарантира, както, че германците никога повече няма да са независими и достатъчно силни, че да представляват заплаха за западните демокрации, така и че съветските войски няма да се появят на Ламанша. По Конвенцията за присъствието на чужди сили от 1954-та, американците и техните съюзници получиха възможност да държат до 400 хиляди войници на германска територия.

Към днешна дата в Германия има 17 американски и 12 НАТО-вски бази. В страната има над 38 хиляди американски войници.

В американската военно-стратегическа архитектура, Германия заема трето по значимост място след Япония и Южна Корея. И в този смисъл, значението на новия проект за Триморието е още по-показателно, след като САЩ са готови да намалят значително силите си в Германия, за да засилят присъствието си в източноевропейските сателитни държави.

Днес между американските бази в Германия и новата цел, а именно изтеглилите се на изток руски граници, има 2100 километра разстояние. Още повече, има над половин милион руски войници, огромно количество техника, и разбира се, ядрени оръжия. И точно поради това, не е изненадващо, че САЩ искат да се фокусират на Източна Европа. Полша и балтийските страни са северното предмостие на американците към Петербург и Москва, докато България, Румъния и Украйна ще бъдат южното предмостие към руски Кавказ, Поволжието и евентуално Централна Азия.

И тук виждаме съвсем ясно значителните подготовки за война, които източноевропейските страни предприеха. Особено изпъква Полша, която е предприела проект за модернизация на армията си до 2026-та, които ще излезе на полските данъкоплатци 50 милиарда долара. Варшава започна закупуването на американски изтребители Ф-35, танкове, БТР-и, ПВО, хеликоптери и всякакъв друг тип техника. В страната вече има и значително американско присъствие под формата на ротационна бронетанкова бригада, мултинационална НАТО-вска мобилна бойна група и подразделение на американските ВВС. От 2018-та САЩ не крият и плановете си за създаването на голяма щабквартира, както и за разполагането на техника, логистични съединиения и дори подразделение дронове MQ-9 ''Рийпър".

Преди година станаха известни и плановете за създаването на т.нар. "Форт Тръмп" в Полша, но преговорите по този въпрос изглежда пропаднаха. Все пак, Пентагонът вече подготвя елементи от своя Пети корпус, които ще бъдат изпратени във все още неизвестна локация в Източна Европа.

Не трябва да се пропуска и засилването на американския стратегически обсег в Черноморския регион. Разбира се, по международни конвенции САЩ нямат право да държат перманентно военноморски сили в Черно море, но за сметка на това, страната има няколко военни бази в България и Румъния, а се правеха планове и за Черноморски координационен център на НАТО.

Разбира се, Русия много добре съзнава, че САЩ засилват силите си по границите й и се готвят за война или поне натиск. Съответно Кремъл предприема ответни действия, защото руснаците имат добра историческа памет и знаят, че трябва да са непрекъснато нащрек.

Така или иначе, инициативата за "Триморие"/"Междуморие" няма да е просто проект за по-голяма икономическа, инфраструктурна и енергийна свързаност на Източна Европа, както по всяка вероятност съвсем невинно ще го представят българските медии. Не, българските граждани и политическата ни класа трябва да са наясно, че това е преди всичко включването ни в откровено антируски пакт, чиято основна цел е да задуши Москва и да създаде санитарен кордон между нея и Берлин. Впрочем, на фона на изплувалите големи противоречия между Вашингтон и търсещия все по-голяма независимост Берлин, да не говорим за откровено сътрудничещия си с Русия Париж, това ще е не само неофициално обявяване на война на руснаците, но и директно противопоставяне на интересите на германци и французи.

"Междуморието" преследва няколко стратегически и тактически цели:

Първо, създаването на голямо милитаризирано пространство в Източна Европа, което би могло да създава напрежение по руските граници и при нужда да осигури голям човешки ресурс за война срещу РФ.

Второ, възпрепятстването и провалянето на всички руски енергийни и икономически проекти на РФ с Германия, като "Балкански поток" и "Северен поток", които в крайна сметка не само конкурират американския втечнен газ, но и носят значителни приходи в руската хазна, които могат да се използват за Въоръжените сили на федерацията.

Трето, намаляване на влиянието на западноевропейските велики сили като Франция и Германия в Източна Европа, след като въпросните показаха, че имат желание за сътрудничество с Русия и ни най-малко не споделят американския ентусиазъм за конфронтация с нея или още по-малко с Китай. Тук определено могат да се изредят редица факти, както за икономическите връзки на Берлин и Москва, така и за отношенията на Кремъл с Елисейския дворец. Не един път Еманюел Макрон е подчертавал, че Европа трябва да води диалог с Москва и дори да си сътрудничи с нея. Особено показателно е, че в Либия Франция и Русия подкрепят силите на маршал Хафтар. Това е не просто диалог, а голямо съвпадение на геополитическите интереси. Още повече, че още от времето на генерал дьо Гол, Франция е показала, че интересите й стоят над НАТО-вската солидарност.

Четвърто, създаване на разединение в Европейския съюз, който има голям икономически, демографски и технологичен потенциал, за да е съперник на САЩ. Тук особено показателно е, че страни като Полша бранят много яростно суверенитета си що се отнася до ЕС, но някак си оставят националната независимост на заден план, когато става въпрос за САЩ и НАТО. ЕС може и да е създаден с подкрепата на САЩ, но като наследник на Британската империя, американците следват стария английски принцип, че няма вечни приятели, а само вечни интереси. Особено сега, когато Европа отказва да участва в американското противопоставяне с Китай, а напротив, приветства големите китайски геостратегически и икономически инициативи. Друг пример са разногласията на ЕС и САЩ по въпроса за Иран, където интересите на европейския едър капитал, изразени от европейската политическа класа, влязоха в пряко противоречие с предприетата линия от администрацията на Доналд Тръмп.

Когато говорим за "Триморието", особено показателни са думите на бившия директор на т.нар. "частно ЦРУ" - "Стратфор", Джордж Фрийдман, който заяви:

"Целта на инициативата е да сдържа всяко движение на Русия на запад. САЩ ще я подкрепя. Останалата част от Европа ще страда от нея".

Разбира се, "Триморието" няма да се формира като нов съюз на мястото на ЕС. Не, страните от него ще останат в съюза, но няма да действат в съзвучие със Западна Европа или независимо, а под директивата и координациатия на САЩ.

И никой в Америка не крие това, като често американските политици и експерти директно говорят за "засилване на източноевропейския фланг", т.е. откровено антируски действия.

В България трябва да си дадем ясна сметка, че няма как да седим на два или три стола едновременно. Взимайки участие в тази нова американско-полска инициатива ние окончателно ще разрушим и последните мостове с Русия, което ще е не само икономически и културно пагубно за нас, но и ще ни изложи на голяма военна и геополитическа заплаха. Нещо повече, ние ще се изправим и срещу интересите на западноевропейския едър капитал, представен от националните елити на Франция, Германия и Италия. Може ли България да си позволи от "евроатлантическа солидарност" да се обяви за враг на Русия и в същото време да застане на пътя на Париж, Берлин и Рим? Даваме ли си сметка, че Вашингтон е далече, но и Москва и Берлин не са чак толкова отдалечени? Националният интерес на страната ни изисква да сме мост между Изтока и Запада, а не прифронтова държава. В единия случай не печелим нищо, но за сметка на това рискуваме всичко, дори самото съществуване на държавата си. В другия случай можем да спечелим, както в рамките на ЕС, така и от възобновяването на традиционно добрите ни връзки с Изтока, които ще отворят пред нас и редица икономически и геостратегически възможности, при това не само с Русия, но и с Китай, арабския свят, Централна Азия и други.