Има ли политическа воля и ресурс в ГЕРБ да се бори с престъпността и корупцията?

В основата си политическият и управленски елит са заинтересовани битката да бъдe ограничена и символична.

В общественото съзнание нарастват съмненията за правилността на направения избор.

Сегашното говорене на хора от ръководството на ГЕРБ е само политическо араламбене, което цели укрепване на овладените позиции и нова добавъчна стойност във властта.

Безнаказаният грабеж, извършван през времето, обявено за преход, роди спойката между политическия, икономически и криминален елит.

Заради него на първо място бяха ликвидирани службите и институциите, които пазеха законността и държавността, а техните служители и сътрудниците им обругани. 

За разлика от предишните правителства, ГЕРБ твърдо заяви намерението си да ликвидира организираната престъпност и политическата корупция, каза в предаване по БТВ анализаторът Стефан Попов. Те, според него, също се ангажирали с нестандартни конструкции като специализирания съд и обвързването на ДАНС с наказателната политика.

Да, ама не!

Ако иска ГЕРБ наистина да се бори с престъпността, защо не прие законите, които сама си внесе в НС. Вътрешният министър Цветанов посочи, че престъпниците се чувстват безнаказани, защитени от съд, адвокати и обяви за виновник нереформираната съдебна система в България. Проблем била симбиозата между политическите партии и тежката(сигурно според него има и лека) организирана престъпност, създали статукво, което ГЕРБ се опитвал да разбие.

 „...Щяхме ли да имаме Руснака, Доктора, Илия Павлов, Самоковеца, братята Маргини, Трактора”,  магистрални грабежаджии, крадци, престъпници израснали до бизнесмени, които дърпат конците в демократична България", изрежда министърът и признава, че политическата система възпроизвела това статукво, докато преходът бил предателство към българския народ.

Интересна е амбицията на някои хора да перат биографии и се оневиняват тотално.

Не опонирам за казаното, дори напротив, в много отношения ми допада, но е повече от популизъм политик, обявил се за десен,  да атакува масовата приватизация.

Министърът не е излизал от МВР, докато не стана заместник на патрона си в Столична община, с който заедно представляваха летящ по пожарникарски екип начело на професионалното ръководство на МВР, имащо пряката и всестранна подкрепа на своя премиер Сакскобургготски.

Знак, че НДСВ не е имал воля и желание да се бори с престъпността и корупцията, е липсата на разследвания срещу предходното правителство, дало най- масов старт на срастването с организираната престъпност и превърнало в своя норма най- дивата корупция и контрабанда.

Задавам си и въпроса защо по този начин Цветанов бламира сегашния премиер, видим на не малък архив с цитирани  представители на организираната престъпност. Някак се изхабяват обясненията за лошите контакти със спорт, бизнес и др., а в общественото съзнание май нарастват съмненията за правилността на направения избор. Още повече, че се оказва възможно докато охраняваш, служиш в МВР между другото, играеш тенис, тичаш или риташ топка, да правиш полезни контакти да забогатяваш.

Странно, но НДСВ, тези преди него, сега и ГЕРБ са учудващо толерантни по отношение на престъпността.

Иначе ежедневните и шумни операции с кодови имена често се оказват ефектни ПР акции или откровен полицейски произвол.

А това означава, че сегашното говорене е само политическо араламбене, което цели укрепване на ГЕРБ на овладените позиции в законодателната, изпълнителна и съдебна власт с добавъчната стойност на местната. Комбинирано с липсата на диалогичност и нарастваща некомпетентност, това си е повече от болшевизъм.

Въпреки претенциите за прозрачност, някои остават с впечатление, че ГЕРБ дели престъпността на своя и чужда, което личи от провежданата законодателна политика и нейното прилагане. Стартът на спецправосъдието се отложи за година, макар вносител на проектозакона да е министър на ГЕРБ. Последва признание, че съответните структурни звена не са окомплектовани с необходимите кадри, не са обезпечени материално, липсва им практически опит и обучение, гарнирано с констатации, че успехът в бъдеще ще зависи от добрия синхрон с МВР и ДАНС, от прокурорското  разследване, което да осигури необходимите доказателства, което е чиста пропаганда,

пак араламбене.

Иначе ГЕРБ скачат гузно като ощипани, колчем им се каже, че им липсва ресурс.

Някога правителството на ОДС също тръбеше шумно за битка с престъпността, която заглъхна с пиене на кафе при министъра и една- две акции, измерими с мощността на „комар”.

Върхушката на тази партия, както и на други, вместо да управлява държавата, започна да овладява гранични пунктове и митници. Когато свърши, разкри и нови, основно около столицата, където бяха обслужвани само правилни стоки  и хора.

Така политическият и управленски елит си осигури капиталов ресурс, който не само позволи на някои провинциалисти да преодолеят психотравмата от младостта, държани извън София, но и да компенсират със свръхбогатство.

Това го знаеха български и чужди служби, правителства, посолства, но всичко се прощаваше, защото го вършеха онези, на които външните фактори възлагаха надежди да провеждат влиянието и интересите им.

Показателно е какво се говореше в обществото и медиите по това време.

Ат. Панайотов твърди: „..скарах се със съдружника си Жеков, защото започна да събира в общия ни офис Иван Татарчев, Николай Чирипов, Вячеслав Димитров, прокурора Николай Колев, Кирил Радев, Богомил Бонев, които се занимаваха с контрабанда на цигари... Правеха фалшиви в Македония, вкарваха ги в България. Жеков го убиха през 1990 г. до язовир “Овчарица” при лов за патици. Тогава на пресконференция обвиних Б. Бонев, но... нито една медия не написа нищо с изключение на в. “Дума”. Авторът на тези откровения очертава и странното израстване на хора от някогашното му обкръжение: „Дилян Буновски доносничеше на ДС, приватизира банка “Биохим” и влезе в затвора. Дилян, Карамански и Митко Модрев бяха най-големите доносници. Рамон Лучианов и Мето Илиенски обраха колекцията с монети на един доктор. Не са забравени “нумизматите”. Илийката (Илия Павлов) вече имаше регистрирани 33 фирми в офиса на “Ангел Кънчев”. Васко и Жоро Илиеви, много от борците работеха като охрана при Пламен Тимев. Васил Илиев го убиха сикаджиите. Рано или късно няма да остане никой от тези, които започнаха, защото самата държава ще ги доизчисти. Красимир Гергов и Рон Финли, крупен американски бизнесмен, бяха съсобственици на Ирландския пъб в хотела, Би Ти Ви направиха. Финли стана президент на “Кейбъл тел”. Митьо Шашмата доведе Майкъл Чорни в България, който направи банкери Митко Събев и Петя Славова, след което получи два инфаркта.

Това са истините на прехода. Без прокурор и коментар. Без да се чуе версия, че зад поръчителите на масовите разстрели е най- вероятно да стоят заинтересовани кръгове на политици. Никоя българска институция не е проявила интерес към подобни откровения.

Друг факт са грабежите на националния български капитал посредством системата на банките, раждали се и закривани скоропостижно според пиянските приумици на създаващите ги. Неведнаж са изнасяни подробности за тях, за странни трезори, финансово- брокерски къщи и др. В една от тези банки бяха преведени и откраднатите шест милиона долара от Майкъл Чорни, но вместо разследване, абсурден закон, забраняващ на жертвите правото на защита,  изгони пострадалия. Подобни случаи много.

Позабравените лоши кредити възлизат на 1 324 млрд. лв, от които без обезпечение са раздадени  404.395 млрд. лева. Някъде по веригата се оказват ощетени 250 000 граждани и над 120 000 еднолични търговци и фирми. Други около 200 млрд. лв., взети от БНБ, ДСК, Хебросбанк и др. изчезват неизвестно къде. Успоредно се появяват странни финансови гении като Мариан Петров- Първи, Веска Мендиджиева,  Цецка Петрова,  Деян Добрев,  Явор Станков, Диан Димитров, Бисер Танев и др., оплетени с други играчи, изведнаж като по чудо попаднали  сред едрите милионери.

Всъщност това стана възможно и в него се корени причината да бъдат масово уволнявани и обругавани служители на спецслужби, секретни сътрудници, следователи, прокурори и съдии, с което се накъса необратимо връзката на познанието, на професионализма.

Под заплаха от масова разправа, следващите институции и техните ръководители лесно ставаха зависими от нивото на политическа вярност. А и някои облаги директно ги изстрелваха в елита, което те предпочетоха пред безименния героизъм на техните предшественици.

Това беше извършено отново с помощта на вече подчинените служби, ръководени фактически от едни и същи хора през почти целия период на преход.

Те охотно формираха еднотипни „оперативни разработки”, даващи възможност всеки да бъде уличен при необходимост в действия, застрашаващи националната сигурност.

И вместо за верността на събраните непроверени оперативни данни да стои решение на независимата съдебна власт, да следва изхвъряне: от страната, от работа, а защо не и временен арест - всичките целящи единствено публично опозоряване.

Този механизъм, манипулациите по време на различните форми на раздържавяване и приватизация, както и преследване на неудобните, позволиха създаването на един национален елит, за който закони не важат.

Някъде там се корени възможността хора с криминален и затворнически стаж, надвишаващ времето, прекарано на свобода да станат бизнесмени и крупни собственици, които закономерно простират все по- масово ръце и към властта.

Така специалист по свиневъдство изведнаж заплува сред политическия и бизнес елит, като първоначално обгрижен от ОДС, изведнаж откри взаимна привързаност към БСП. На цената на затваряне на очите от едните за участие в криминална приватизация и пране на ДДС, а от другите - разрешен от  Министерския съвет личен капиталов контрол върху капитала на държавни дружества. Въпреки опитите на държавата да си възстанови собствеността, съдебната власт за пореден път отсъди „по съвест и закон” признание, че действията на поредния олигарх са  законни. Докато се чака решението на поредния съд, току виж той се сдобил с депутатски имунитет или партия.

А всичко това означава създаване на условия за нечие обогатяване и едновременно бетониранне на взаимообвързаностите на елитите.

Разхождащият се със синя лента Иван Костов в началото на 1997 г. получи властта с достатъчно мнозинство, за да реформира държавата, но веднага започна да укрепва олигархично- мафиотския стил на управление, като неговите депутати и министри бързо забогатяха, а имената им станаха символ на корупция и пладнешки грабеж. Привидно добродушният кюстендилски адвокат и вътрешен министър вече няколко пъти публично признава, че лично до премиера Костов, до предшественика му Бонев и до него са достигали множество сигнали, дори от техни съпартийци, които наивно вярвали в демокрацията, за крупни далавери.

И внимание, понеже уличавали заемащите по това време висши партийни и държавни постове, те не им обръщали внимание, защото зад сигналите заподозрели дългата ръка на „свързана с БСП журналистка” и страшната ДС.

Проспаното или заметеното през годините осигури имунитет на станали нарицателни в криминалния фолклор.

Елена Костова се оскандали с даренията, направени на фондацията „Бъдеще за България” и със съдружието си с влиятелния в Югославия Зоран Ристич, докато съпругът и съпартийците му наричаха членовете на БСП и другите леви партии „сръбски мекерета”.

Министър в синьото правителство, започнал стажа си в БКП едва гимназист, стана най- ревностен тъмносин реформатор, после прескочи в  компанията на несменяем лидер на най- голямата организация на БСП и излетя до кумец и директор във фирмата на новопокръстен олигарх- социалист. За самия Костов пък се чу, че с придружител били спрени на швейцарската граница, като в колата бил сак с необявени  500 хил. франка.

Точно в неговото правителство групировките, за които сега „изненадан” говори министър Цветанов свалиха стикерите от „пазените и застраховани” коли и дюкяни, като срещу това получиха назначения да отговарят за „внос- износа”, от който постъпленията в държавата не следваха.

На цена от по няколко милиарда годишно дружбата между политически, бизнес елит и бандити стана окончателен факт.

Ролята на знаковите имена на прехода, за които говори или не Цветанов  изплуваха и се превърнаха в национални легенди, научиха се да претендират за включване в списъците на официални делегации и коктейли, а в свободното време да разпускат като част от елита, съчетавайки хобита.

Пропуск за този национален елит вече стана имуществения ценз, измерван в шестцифрени числа. Блясъкът им осигурява по право учудващо възходяща социална и политическа мобилност.

Често хората от тази черга заедно сядат в ложите.

На стадионите не съвсем редовно присъствали в часовете по физическо възпитание са собственици, председатели на спортни федерации и клубове.

Те всички заедно и по право ни поучават и морализаторстват от собствените си медии.

Избори идват и си отиват.

Законно притежаваните агитки- пълчища, пребиващи опонентите си по трибуните докато са охранявани от получаващата заплата от данъкоплатеца полиция, с лекота могат да налагат правото си и при други поводи.

Атрактивни с появата си спортове и различни ръкопашни техники култивират не само политици и управленци, но и лесно формират определи „нагласи” у тези, на които е позволено да бъдат изпитвани.

Едва сега, предизборно, премиерът Борисов, вицето Цветанов и генералът им Ваньо Танов твърдят, че Костов хранел партията си с куфарчета от контрабанда.

Но нищо не следва от това.

Битката просто вече е на друго ниво. Местният елит надига глава да стане международен.

Изкуствено поддържаната геополитическата неяснота около България позволява честа ескалация на спорове около строежа на нови ядрени мощности и енергопреносни мрежи. Прикрити зад различни лобистки интереси, политици и и уж експерти  пропагандират за необходимостта от диверсификаци, но не обясняват от Изток или от Запад ще потече реката обратно.

Може би вече сме очертали друг енергиен пръстен, който гарантира доставки директно от САЩ?

Всъщност, ако се вземе предвид кой контролира ТЕЦ- овете и налага възобновяемите енергийни източници, нещата ще станат по- ясни. Едно обаче е сигурно- милионите от международен слугинаж и кражби се добавят към (не)известни сметки.

Новият елит иска да е част от този на света, най- вече от живеещия на Запад.

Това също обяснява защо депутатите дадоха недвусмислен сигнал, че няма да позволят „нова национализация”, като разсеяха и последните илюзии, че законът на Попова ще удари мафиотите и корумпираните.

Излишна е “интригата” кой кого е бламирал.

Никой няма да бъде забравен необгрижен. Ако мнозинството искаше, щеше да приеме закона за гражданската конфискация, внесен от правителството, който с 95 гласа “против”, 71 “за” и 1 “въздържал се” депутатите не приеха. Иначе проектът дълго и неизменно се отчиташе като успех и “ефективен инструмент” срещу организираната престъпност.  От петте комисии, разгледали проекта, само вътрешната го е приела без обструкции, докато против закона категорично са депутатите от комисията за контрол на ДАНС, изградена на паритетен принцип.

Всъщност в последната комисия участващите май са тотално зависими отдавна, след като не реагираха на най- острите информации, сочещи, че ръководството на тази структура е опасно за държавата. Така местата окончателно са разменени,  или се разиграват договорени роли.

Оказа се, че според парламентарния правилник, отхвърлен проект може да се внесе повторно след дълги процедури и сериозни корекции, макар  през юни т.г. комисията за демокрация чрез право на Съвета на Европа да изпрати положително становище по проекта. Сред най- яростните критици на проекта се изявиха известни като адвокати и традиционни лобисти депутати.  На фона на всичко това грабежът продължава. Някой се готви да продаде(или закрие) Булгартабак, Националната електрическа компания (НЕК), която продължава да продава имоти по Черноморието и във вътрешността и на безценица.

Бъдещ вот на недоверие се готви да обедини партиите от опозицията за свалянето на правителството на ГЕРБ.

Всъщност нищо ново. Не страдайте, български граждани. Който има, е длъжен да споделя с другите. Това е правилото, валидно за елита, който ни е единен.

От казаното горе става ясно, че не само ГЕРБ, а целият досегашен политичеки и управленски елит не само нямат воля и ресурс, но и са заинтересовани лично битката с престъпността и корупцията да бъде ограничена и символична.

Това, съчетано с натиска, изпитван от масовия българин заради нетърпимо нарастващите бедност и безработица, може да има опасни последици не само заради намаляващата подкрепа за традиционните партии.

Нарастващата пропаст между бедни и богати, формирането на чуство за несправедливост заради установяване на трайно социално разделение, липсата на благоприятна перспектива за мнозинството, може да породят окончателната загуба на контрол от страна на държавата.

Такъв неочакван социален взрив е нежелан, но може да бъде породен по вина на тези, които управляват.

Или по желание на тези, които слушат.

Винтил за изпускане на опасното напрежение трябва да бъдат избори.