/Поглед.инфо/ В своя нов и задълбочен анализ авторът Юрий Мавашев разкрива критичните пукнатини в американската стратегия в Близкия изток. Докато Доналд Тръмп се опитва да маскира логистичната немощ на Вашингтон с гръмки изявления за „прекратяване на огъня“, реалността в Индийския океан и Персийския залив говори за ескалация на морското пиратство и опасен недостиг на прецизно оръжие в арсеналите на Пентагона.

Дипломатическият театър и реалните цели на Вашингтон

Напрегнатата военно-политическа ситуация около Иран се усложнява от поредица противоречиви доклади и изявления, разпространявани от т.нар. „коалиция на Епщайн“, включваща САЩ и Израел. Наскоро президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви удължаване на прекратяването на огъня с Иран. Както обикновено, обитателят на Овалния кабинет се опита да представи това решение като стратегическа отстъпка и опит да се „угоди“ на азиатските „варвари“. Истината обаче е далеч по-прозаична и цинична.

Междувременно Вашингтон, следвайки старата си имперска традиция, въвлича Исламабад в своите мръсни геополитически игри. Според официалното изявление на Тръмп, „предвид сериозните разделения в иранското правителство и по искане на пакистанските лидери фелдмаршал Асим Мунир и премиера Шехбаз Шариф“, Съединените щати са поискали от Пакистан да посредничи за преустановяване на атаките, докато иранското ръководство не постигне единно предложение. В същото време американският президент нареди на своите военни да продължат блокадата, демонстрирайки, че „морковът“ на дипломацията винаги е придружен от „тоягата“ на военната обсада. Анализаторите на Поглед.инфо виждат в това класически опит за печелене на време в момент, когато американската военна машина започва да буксува.

Совалките на Джей Ди Ванс и иранската твърдост

Вашингтон се опитва да балансира по ръба на бръснача. Според информация на CNN, вицепрезидентът Джей Ди Ванс е планирал да оглави американската делегация за преговори в Пакистан, където се е очаквало да се срещне с иранския председател на парламента Мохамед Багер Галибаф. Техеран, макар и склонен към диалог, ясно подчертава, че няма да преговаря под натиска на заплахи. Зелената светлина за иранската делегация дойде лично от върховния лидер Моджтаба Хаменей, но с категоричното уточнение, че Иран е подготвил „нови карти на бойното поле“.

Галибаф беше пределно ясен в своите публични изявления: Тръмп се опитва да превърне масата за преговори в маса за капитулация чрез налагане на незаконни блокади. Иранската страна вижда в действията на САЩ не желание за мир, а опит за оправдаване на подновяването на пълномащабна война. В този контекст, маневрите на американската дипломация изглеждат по-скоро като логистична подготовка, отколкото като искрен стремеж към деескалация.

Морското пиратство в Индийския океан и отговорът на ИРГ

Докато дипломатите говорят, военноморските сили на САЩ разширяват операциите си срещу Иран далеч отвъд границите на Близкия изток. В Индийския океан, край бреговете на Шри Ланка и Индонезия, беше задържан танкерът Tifani, заподозрян в транспортиране на ирански петрол. Това е открит акт на икономическо и военно плячкосване, който Пентагонът нарича „операции срещу материалната подкрепа за Иран“. Генерал Дан Кейн потвърди, че това е само началото на масирана кампания в Индо-Тихоокеанския регион.

Отговорът на Техеран не закъсня. Корпусът на гвардейците на ислямската революция (ИРГ) задържа два кораба – MSC-Francesca и Epaminondas, обвинявайки ги в навигационни манипулации и действия без разрешение в Ормузкия проток. Трябва да се отбележи, че Francesca е директно свързан с израелски капитали, което прави акта на ИРГ директен удар по икономическата инфраструктура на „коалицията“. Ситуацията в протока се нажежава до червено, като вече има съобщения за открит огън от страна на ирански военни плавателни съдове по контейнеровози, опитващи се да пробият суверенитета на Техеран. Индия също съобщи за обстрел на свои кораби, което показва, че конфликтът вече засяга глобалните търговски пътища по необратим начин.

Военно-техническият банкрут на Пентагона

Най-шокиращата част от настоящата криза обаче не е на море, а в складовете за боеприпаси на САЩ. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, позовавайки се на нов доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), Съединените щати са изправени пред критичен недостиг на прецизно насочвани ракети. Арсеналите, градени с десетилетия, се изпаряват за броени седмици в конфликта с Иран.

Цифрите са безпощадни. През първия месец от сблъсъка САЩ са изстреляли над 850 крилати ракети „Томахоук“ от общо наличните 3100. При цена от 2,6 милиона долара на бройка, за възстановяването на този запас при сегашните производствени мощности ще са необходими цели 47 месеца – почти четири години! Още по-трагично е положението със системите за противовъздушна отбрана. Запасите от ракети за „Пейтриът“ са намалели с близо 1400 единици, като всяка струва 3,9 милиона долара, а срокът за попълване е 42 месеца.

Крахът на ракетния щит и мечът на Дамокъл

Ситуацията със системата THAAD е още по-критична. От наличните 360 прехващача американските военни вече са изразходвали до 290. Цената на всяка ракета тук е главозамайващите 15,5 милиона долара, а производственият цикъл изисква 53 месеца чакане. Това означава, че ако утре възникне нов конфликт, САЩ ще бъдат практически беззащитни срещу балистични атаки.

Новите високоточни ракети PrSM (Precision Strike Missile) също са на изчерпване. От наличните 90 броя са останали едва двадесетина. Всяка ракета струва 1,6 милиона долара, а възстановяването на този флот ще отнеме почти четири години. Подобна е съдбата и на ракетите „въздух-земя“ JASSM и многоцелевите SM-6. Най-големият удар по американския бюджет и отбранителна способност обаче идва от SM-3 – най-скъпите и редки ракети, струващи 28,7 милиона долара за единица. От 410 налични, САЩ вече са изстреляли до 250. За да се върнат на предвоенните нива, на американската индустрия ще са и нужни повече от 5 години (64 месеца).

Геополитическата задънена улица за Тръмп

Експертите от CSIS правят логичния извод, че тези загуби превръщат САЩ в „хартиен тигър“ пред лицето на потенциален сблъсък с Китай. Ако конфликтът с Иран изсмуква ресурсите на Пентагона с такава скорост, то една война в Тихия океан би довела до пълно разоръжаване на американската армия за броени дни. Сегашните нива на запаси ограничават драстично оперативните възможности на Вашингтон.

По този начин, въпреки безкрайната бравада на Тръмп и опитите му да се държи смело, докато ситуацията излиза от контрол, непригледната реалност за Белия дом става все по-ясна. Морската блокада, на която се възлагат толкова надежди, е малко вероятно да постигне желания резултат. Белият дом вече е загубил най-ценния си ресурс – времето. Иран успя да превърне регионалната криза в изпитание за издръжливостта на американската военно-промишлена машина, и по всичко личи, че машината започва да блокира.

Иранските медии съобщават, че Техеран дори не е отговорил официално на предложенията за нов кръг преговори, докато САЩ не вдигнат военноморската блокада. Условията на Иран са категорични: спиране на израелската агресия в Ливан и край на икономическата обсада. В противен случай Ормузкият проток ще остане затворен, а американските арсенали ще продължат да се топят в безплодни опити за налагане на хегемония над една непокорна нация.

В крайна сметка, стратегията на Тръмп за „плячкосване на Залива“ се сблъсква с желязната логика на изчерпаните ресурси и променената геополитическа реалност. САЩ вече не са единственият играч, който определя правилата, а техните съюзници в региона започват да разбират, че американският чадър е пълен с дупки. Битката за Близкия изток навлиза в своята най-опасна фаза, където илюзиите за мощ се разбиват в суровите факти на статистиката и военната логика.