Нови облаци се струпаха над главите на ГЕРБ.

След поредицата от скандали по всички фронтове последва пълен провал при посещението в Катар. Докато тук повечето граждани са готови да линчуват монополистите, на българския премиер и министрите му не им пречи да се движат в пакет с въпросните олигарси. Тук Огнян Донев обрича масово на смърт с цените на лекарствата и пълен монопол. Там той отива в състава на официална делегация, водена от премиера Борисов. Николай Банев се свързва със съмнителен капитал, скандали и фалити. Сменил видимо подкрепата, той е в първата редица на предпочетените в делегацията бизнесмени.

Да си богат днес в бедна България е трудно обяснимо.

Да си много богат често е съмнително, цинично и престъпно.

А как и кого правителството и властите ще убедят, че се борят с престъпността и корупцията, когато уютно се обграждат с нея. Тук дори процедурните хватки на премиера за това какво е казал „неговият приятел” шейх не хващат място.

Освен всичко друго, видяхме и двойнствени стандарти.

Като няма от какво да подхранват авторитета си, партията и правителството й предизвикват новини, които да помитат и подменят всички въпроси. Министрите Трайков и Константинов излетяха без много обяснения. Не се забави тихата поява и на техните заместници.

За сега остава усещането, че проблемите не се решават.

Май така мисли и Бойко Борисов. Но няма друг избор. Тежестите на миналото все по- често ще се припомнят. Въпросите ще го заливат. Опозицията ще надига глава с нови политически проекти. Накрая може да се окаже, че един пукнат балон и остатъците от него в политиката пак вършат работа.

И без това на бунището се търкалят възкръсващи остатъци от партии и коалиции.

На този фон особено важно е ставащото в ДАНС.

Лично премиерът Бойко Борисов прие оставката на Цветлин Йовчев, но по- късно не реагира, когато новият ни президент го взе за секретар.

Не реагира и когато заменилият го на поста К. Казаков вече направи няколко публични грешки. Вместо това, последва нещо като оставка на Иван Драшков, реалният ръководител на НСС( преминала в ДАНС) в последните 13 години.

В условия като българските, където взаимните зависимости и компромиси на елита са неразрушима норма, това не е характерно.

А Драшков е включен безусловно в този елит и той последователно е изпълнявал възложеното му. Както НСС, така и създадената по време на управлението на Тройната коалиция служба ДАНС имаха основно три цели:

- да бъдат окончателно ликвидирани посткомунистическите служби за сигурност;

- да бъдат убедени външните партньори на България, че нещо съществено ще се прави срещу организираната престъпност и корупцията;

- да се минимализира влиянието на вътрешния министър Румен Петков.

Новосъздадената служба беше оглавена от Петко Сертов, човек, равно свързан със службите, частния безнес и политиката. Постъпил и работил първите години в ДС, преминал в ЦСБОП, завършил курс във Френската полицейска академия, директор на службата за Международно сътрудничество, съветник в екипите на президента Първанов и едновременно близък до Станишев, мек, той изглеждаше твърде удобен за роля в български проект-имитация.

Всъщност зад гърба на Първанов, Станишев и Сертов остана традицията на дуализма в силовите структури и специалните служби.

Така, както Сакскобургготски не се намеси за разрешаване на конфликта между Георги Петканов и Бойко Борисов, по същия начин оставиха Сертов да се оправя с враждуващите лагери.

Реално най- изгодна позиция запази пак Иван Драшков.

Напускал за кратко органите и работил в частния бизнес, от завръщането си в НСС(факт, който упорито избягва да коментира[1]) той целенасочено гради собствен отбор, с който овладява последователно всички направления и сектори на службата.

Целите се формират на основата на

кариеризъм и лични интереси.

Смяната на ръководителите по върха подпомага този процес.

Идването на Атанас Атанасов за генерал - още повече. Човекът познава работата основно по слухове. Драшков и отборът му се възползват. Новият директор на НСС е провинциалист без жилище. Идва ред на брата. Петър Драшков е директор на БОДК.

Следва политическа поръчка, при която за малко всички да изгорят.

Премиерът Иван Костов решава да си играе на „Разделяй и владей”.

Генерал Атанасов получава заповед от премиера да събере компрометираща информация за неудобни министри. Срещу тях е насъскан и другият верен, чак до прага на сауната, генерал Кирил Радев. Двамата с Атанасов също стават врагове.

Ресорният им министър Богомил Бонев и негови колеги стават основен обект.

Поръчката успява. Докладът, дал основание на Иван Костов да подменя министри, е налице. Следват благодарности за ръководството на НСС, което се справя най-добре със задачите по бързо окалване. Най- заслужил е Атанасов. Следват Иван Драшков, Цв. Йовчев, Н. Начев, и още неколцина. С наближаването на поредните избори Атанасов и екипа му независимо един от друг започват да търсят нови позиции.

Докладът, спасил Костов, започва да се търкаля извън службата. Екземпляр попада в „Открит форум в БСП”, а оттам и в ръцете на Георги Първанов и медиите.

Лични амбиции на Първанов в партията го карат да говори, че „никакви крилца или кълки в БСП не го интересуват”, но този доклад се оказва решаващ за избора му за президент. Атанасов и Драшков се опитват да внушават, че са си вършели добросъвестно работата, изпълнили повелята на законите и разпорежданията на премиера.

Но, явно не са съвсем убедени, след като Атанасов изпраща една млада лекарка, дъшеря на живеещ на Запад лекар, да се внедри в левите кръгове. На него и заместникът му Драшков единствено се отчита възстановеният на работа със задача да разработва левите партии Гаврил Кълев. По офиси на левите дейци излизат колите за наблюдение.

Всъщност, към службата поръчки от силни на деня са текли винаги.

Н. Добрев също се е изкушавал да възлага на отделни служители задачи по сигнали за негови лични врагове в партията. Но в елита това май е обичайно. Макар да знае още като председател на БСП за проявите и амбициите на Иван Драшков, Георги Първанов с охота, вече като президент, подписва указ на 27 декември 2005 г., като го повишава в звание “генерал-майор”. По този начин, на фона на новите скандали с даването на гражданство може би ще прораснат съмнения, че Иван Драшков безкористно и случайно става член на Съвета по гражданството към Министерство на правосъдието и на междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия.

Вътрешнополитически задачи получават и линейните контраразузнавателни отдели. За да се разтоварят служителите за тяхното изпълнение, новото ръководство на службата заповядва масови изгонвания от страната на най- активните обекти. Сезонът е открит с четирима души от руското посолство.

Оперативните дела са закрити.

Контраразузнаването като линия в НСС

престава да съществува.

Службата се превръща в политическа полиция, обслужваща интересите на управляващите. Всевъзможна информация започва да се трупа за всеки по-значим общественик, политик, бизнесмен и т.н. Естествено, без да остават следи в оперативния отчет.

Това става стил в работата на НСС, а после и на ДАНС.

При срещи с представители на чужди служби информацията се предава като нон-пейпър(разбирай подарък).

Стига някой отвън да реши, може да си вербова агенти на кило.

Основната цел на управлението на ОДС е внушението, че с други политически сили в управлението на страната демокрацията ще спре.

Обикновенно директорите не са дълговечни.

Когато Атанасов си тръгва, Драшков решава да оглави службата. В един ежедневник се появява публикация за негови прояви, поставящи под въпрос кариерата му въобще. Силно лоби успява да спре продължението на публикациите, като въздейства непосредствено върху издателя. Макар свързан с леви кръгове, той пък е зависим и от съдебната власт.

Директор на НСС става Иван Чобанов.

Представителните ангажименти и липсата на изкушеност от шпионажа си казват своето.

Драшков отново е реален ръководител на службата.

Хората му плъзват по последните неовладени рубежи.

Когато идва на власт Тройната коалиция, Драшков вади миналото на неговото семейство и ловешките връзки, водещи към БСП и бизнеса.

Новият министър на МВР лесно е подчинен.

След първата му среща със състава на службата и кратко гостуване в кабинета на Драшков, той започва да проявява странна за поста и характера му активност в полза на последния.

За да не губи вече завоюваните политически позиции, Драшков възлага на Цветлин Йовчев да пази връзките си с Атанасов и партийния лидер на ДСБ Костов.

ДПС е още по-лесна плячка.

При внезапното му отстраняване в края на мандата на Тройната коалиция ,последва демонстрация на неговите най- верни последователи.

Веселин Марков и Цветлин Йовчев напуснаха сами.

Обществото не разбра какво се случва в ДАНС.

А резултатите от проверките според мнозина, включително Сертов, трябвало да стигнат до Главна прокуратура.

Всъщност, около Иван Драшков винаги ще има сътресения.

Нищо лично, просто интереси!

Последиците?

От тук нататък, каквито и да са качеството и резултатите на българските служби за сигурност, те ще бъдат оползотворявани единствено от външните фактори. Дотолкова ще стига капацитетът на работещите в тях, но и капацитетът на политическия и управленски български елит.

Какво може да се очаква оттук нататък?

ГЕРБ изпада в по-чести и по-тежки нокдауни. Вероятно скоро партията ще се изпружи окончателно обнажена и готова за употреба от всеки, който я пожелае. БСП ще се раздира и след Първанов-Станишев от затихващи предлетални състояния. Дясното ще си се сипе и рои. Нови политически проекти ще се раждат и най-често маскират далече от партиите.

И всичко това до навечерието на поредните избори.

Тук вероятно се предвижда нова роля за Иван Драшков.

От проекта АБВ за сега останаха да се виждат само кавичките. Претенциите за превземане на БСП се губят. Но всяка новина си е реклама. За директна помощ да не говорим. Фактът, че Румен Петков побърза да обяви подкрепа за Драшков, е доста красноречив за отношението и очакванията на Георги Първанов. Драшков може да се окаже гарант за изпълнение на старите договорки между Борисов и Първанов. Освен това той директно се вписва в кръга на дипломатите, чиито криле за политически полет бяха изпочупени от комисията по досиетата.

Каква ирония?

ДПС отново става необходима посредник.

След силната защита на Доган за Драшков при предишното му освобождаване от ДАНС, логично е да се очаква нова.

В личен план той не залага само на една карта.

Наличието на фигури от приятелското му обкръжение сред участващите в проекта Бойко Борисов не е без значение. Вероятно там се корени решението на премиера през 2009 да не иска обжалване на съдебното решение за Драшков и да го назначи отново за заместник-председател на ДАНС. Част от тези хора сега стоят в основата на ГОРД, за сега привидно овладяван от Слави Бинев, но там може най- неочаквано да се роди нова форма за запазване на статуквото.

За политиците от елита е полезно, че изпратеният в президенството Йовчев едва ли ще изостави благодетеля си. Двамата с Драшков ще работят паралелно и по остта Костов- Атанасов.

Външните фактори, безспорно развили отношения със сивите кардинали и инициативници от българските елити и служби за сигурност, могат да бъдат спокойни и в бъдеще.

За сега единствено сигурно е, че

на Драшков няма да бъде

търсена отговорност за нищо.

А това е важно и за семейния му просперитет.

Той е семеен, има двама сина. В публичното пространство излязоха информации, че 25-годишният син на Иван Драшков е собственик на жилищен комплекс със 160 апартамента. Единият става подозрително богат и успешен в съдружие с детето на подчинен на баща си. Около брат му, Петър Драшков, се завъртя и бързо затихна скандал за придобити по странен начин имоти, бе замесено името и на Бойко Борисов, но като кмет. За неговия подпис, стоящ под узаконяването на собствеността се твърди настоятелно и много публично, че е фалшив[2].

Бившият директор на НСС и зампредседател на ДАНС от години сякаш е в открит конфликт с Алексей Петров и с Петко Сертов. Но последният май прегърна нечии пищяли и си намери отново удобно пристанище, като на практика за дълго отново остана в един отбор с Драшков.

Всъщност, май богатите и влиятелни хора все по-ясно разбират, че повече губят от конфликти помежду си. Така може и да се случи скоро - масово да минат към традиционното взаимно сътрудничество, макар по-скрито и непозорящо.

Е, разбира се, от това онези, които не са сред тях, ще страдат.

Но какво от това?

Единствено неразбрал новите повеи на времето може да се окаже Стефан Гамизов, който заяви публично, че човек на Сертов е “къртица на мафията”. Журналисти съзряха между редовете внушение, че става въпрос за Драшков, което никой не отрече. По-интересното е, че тогава бизнесменът съобщи, че уж Европа настоявала за “чистка”.

Иван Драшков е обвиняван не веднъж, че има връзки с подземните среди и организираната престъпност. Но пък в американския дипломатически доклад за него се твърди, че той е амбициран да изкорени корупцията, да противодейства на тероризма. По този начин едва ли премиерът ни би си позволил лични инициативи.

Кой ли пък може да знае?

„Няма как Иван Драшков да си е подал оставката сам, този човек се смята за вечен и само формално се води заместник-директор на ДАНС, реално той e истинският шеф”- заяви бившият съветник в ДАНС Алексей Петров[3].

............................

1. В сайта personi.dir.bg са публикувани данни за заместник- преедседателя на ДАНС. Според тях Иван Иванов Драшков е роден на 29 април 1956 г. в град Ловеч. След като през 1976 г. завършва Немската езикова гимназия в родния си град, ШЗО в Плевен и Юридически факултет на СУ “Св. Климент Охридски” постъпва в Агенцията по авторско право към Комитета по култура - от 1982 г. до 1985 г. През 1986 г. постъпва във Второ главно управление на ДС – МВР (от 1992 г. – Национална служба “Сигурност”). През 1998 г. е повишен в длъжност началник на направление в НСС, а през 1999 г. е назначен за заместник директор на службата. През 2001 г. след като ген. Атанас Атанасов подава оставката си е обявено, че Иван Драшков ще изпълнява временно длъжността. Такава приблизително е и справката в сайта на ДАНС.

[2] Петър Драшков бе замесен в незаконно прехвърляне на общинска собственост за огромни суми в София. Тогава стана ясно, че една от незаконните сделки, които е опитал да извърши като едноличен собственик на търговското дружество "Сида-С“, е била с общински терен от 14 декара в столичния ж.к „Стрелбище". Измамата била направена с подправен подпис на Бойко Борисов, който бе кмет на столицата.

[3] По думите на Петров Драшков е един от големите виновници за криминалния преход. „Вземете големите инфраструктурни проекти с корупционни схеми като Цанков камък например, къде е бил Драшков тогава, какво е направил по отношение на тези проекти и схеми? При всяка една сделка това е бил човекът, който е трябвало да каже откъде идват парите и кои са съответните инвеститори”, заяви още бившият съветник в ДАНС и подчерта, че премиерът Бойко Борисов е изгубил много време, докато разбере какво реално се случва в ДАНС и се реши да направи тази промяна.

„Публично обясних на Борисов за какво става дума, но той предприе мерки много късно. Вече са нанесени огромни щети на икономиката”, каза още Петров.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели