Интервю с Тихомир Стойчев, бивш директор на ЦСБОП, специално за Поглед.инфо

Господин Стойчев, как ще коментирате новото назначение за председател на ДАНС?

С бързането около приемането на законови промени, които превръщат след присъединяването на ГДБОП към ДАНС в някакъв мастодонт, има основание да се съмняваме в добрите намерения на политическия елит.

Предизборно всички обещаваха откритост, чистота, прозрачност. Вече съставилите правителството и договорили коалиция доказват, че това е било обичайна пропаганда, градена върху популизма на очаквано и желано от българските граждани. Сега те се оказват май за пореден път излъгани. Информационните и контраразузнавателните задачи на досегашния ДАНС трудно ще се съчетаят с динамиката, целите и задачите по противодействие на организираната престъпност. Но, както реформите, така и назначенията, не само на Делян Пеевски, остават твърде отдалечени от поеманите от политическия елит ангажименти и ясни мотиви.

Реакциите на депутатите са нееднозначни. Но и от КБ, или БСП, видимо има несъгласни. Младен Червеняков, Георги Кадиев и Янаки Стоилов при второто гласуване са предпочели да останат извън залата. Как ще коментирате това?

Нормално е мненията да са нееднозначни, но все по-трудно се бяга от отговорност. Резултатите от изборите извадиха ГЕРБ на първа позиция, но без достатъчна подкрепа за самостоятелно мнозинство. Дългото стоене в опозиция изтощи БСП и ДПС, изнерви вътрешните проблеми. Последната партия дори беше застрашена от появата на нови субекти в нейното традиционно пространство. Говоря за Корман Исмаилов, Касим Дал от една страна, опитите на движението на Сезгин Мюмюн и накрая появата на Европейски институт „Помак”, получил включително подкрепа от членове на турския Меджлис. Те получиха своя шанс и лесно се обединиха в следизборна коалиция. Но нито БСП, нито ДПС вече са същите, дори ако щете заради позиционирането и поведението на своите лидери. Станишев се дръпна назад, вероятно вторачен в личната си европейска или атлантическа перспектива. За да я постигне, той посочи далече пред изборите „своя избор за премиер” и осигури да бъде масово подкрепен. Това не му попречи да се разправи със застрашили го противникови лагери вътре в партията. Успокоението, че друг ще носи отговорността и още куп комплексни проблеми отслабиха съпротивителни сили вътре в БСП. Ето го и сега логичния пореден сблъсък. Наскоро казах, че сме в поредния политико-театрален сезон, но май той ще се окаже жестоко травмиращ както за актьорите, така и за зрителите.

Отшумяха ли скандалите с подслушването?

Това, което става, това, за което говорим, показва ясно, че в обществото ни са назрели неразрешими конфликти. Така, както в Турция, проектът за строителство в един столичен парк отключи дълго назряващите социални конфликти, насочвайки енергията им срещу властта, така става и у нас. Тук не само назначаването на Пеевски се посреща на нож, защото е капката, с която чашата преля. Ангажираните страни са изчерпали възможностите за нормалното им разрешаване. Ситуацията очертава всички да са задълго губещи. Традиционните партии са изгубили обществена подкрепа, а залогът за властта става твърде голям. В истерията и страховете си нито един претендиращ за лидер не е сигурен и стабилен. В никого не личи държавническо отношение към властта. Просто сбор от алекови герои, които се бъхтят със сопи по гърбовете, като смятат, че правят избори.

На няколко пъти казвахте, че ДАНС е подслушвал вас и други хора нерегламентирано, че службите са подпомагали овладяването на контрабандата. Така ли е, каква е причината за това и кой го е организирал?

Не само ДАНС. Нещата се коренят още в НСС, полиция, в ГДБОП. Особено след 1997 г. службите бяха превърнати в инструмент на управляващите от ОДС. В тях се плетяха интриги, планираха и провеждаха мерки за компрометиране и отстраняване на различни лица от обществения живот, политиката, от самите служби за сигурност. По върховете на службите изпълзяха кариеризма, корупцията, личната преданост. Самата организирана престъпност се възползва. Видимо не останаха назад и някои заинтересовани чужди сили.

За предателства ли намеквате?

Не толкова аз, колкото вече го казаха уволнени от ДАНС ръководни служители, след идването на ГЕРБ на власт.

А какво според вас се случи в онзи период?

Една политическа сила, ОДС, като овладя тогава трите властта, вместо да поеме политическа отговорност за управлението, предпочете митниците и границите. В тази пирамида на грабежа специалните и полицейски служби станаха необходим завършек. Със скандалните известни лидери на враждебно- престъпните групировки беше сключен договор - махнете стикерите от охраняваните обекти в населените места и по колите, а ние ще ви дадем „бизнес”. Контрабандата на цигари, горива, акцизни стоки отнасяше по няколко милиарда годишно в джобовете на политическия елит. Предостатъчно оставаше и за лидерите на групировките. Взаимните зависимости им позволиха да излязат на ново поле, където изсветляха и се омешаха с политиците. Така вече са едно цяло и претендират за равнопоставено участие във властта.

Вината на този самоопределил се за безспорен национален елит е размиването на идейните и програмни различия между партии, тяхното обезличаване и превръщане в мръсни инструменти, защитаващи чужди на гражданите и обществото интереси.

Незаконните подслушвания и разработки се превърнаха в патент на няколко поредни ръководства на НСС, на ГДБОП, заразата се пренесе в ДАНС. Материали за това бяха докладвани на няколко пъти в ръководството на БСП, но мерки не бяха взети, макар партията да влезе във властта и да получи заедно с доверието и съществени лостове.

Не обсъдихте ли това със Станишев?

Със Станишев по онова време срещите и обсъжданията бяха станали трудни. Поне за мен. А другите засегнати от този произвол бяха ежедневно с него и очаквах те да поемат инициативата. Партията тогава отиде във властта, но не осигури политически контрол над изпратените в нея.

Министрите, изпратени от БСП в МВР, не пожелаха да вземат отношение. Това направи и поелият председателското място в парламентарната Комисия за противодействие срещу корупцията Бойко Великов. Така с моите колеги разбрахме, че нашите експертни мнения и информационни оценки никому не са нужни. От дистанцията на времето се затвърждава убеждението, че от началото на прехода е било решено отслабването на системата за сигурност на държавата, за да се осигури властови и финансов ресурс за избрани фигури.

По това време вие сте изготвили и предали доклад за контрабандата? Възможно ли е това да е причина за вашето нерегламентираното подслушване?

Не. Такива разработки и мерки са били масова практика, като целят създаване на компроматен ресурс, който да се използва при необходимост и целево. Насоките са основно политически и икономически. В случая, за който говоря, ръководният екип на ДАНС е извършил услуга на един кръг в БСП като е трупал и обработвал по произволен начин манипулации, целящи създаване на впечатление за заплаха по отношение позициите на лидера.

Толкова ли лесно успяват манипулациите?

С помощта на службите, да?

Динамиката и моделите на израстване на младите и амбициозни политици, още повече лидери, не е подплатена с достатъчно знания и опит. А и всеки чува най-лесно това, което иска да чуе.

Постепенно тези злоупотреби с власт скрепиха елита, но го направиха взаимозависим в страховете и конспирациите. Както се вижда, от изтичащото непрекъснато в публичното пространство и чуждите сили са доста добре информирани за тези зависимости. По-лошото е, че вероятно тези данни скрито се използват. Привидно никой, никого, никога не проверява, не разследва и не наказва. Жалкото е, че някои хора стават председатели на партии, министри и други, поемат отговорност за властта, без да са готови за нея. От това се възползваха опитни играчи от НСС, някои преминали после в ДАНС, които направиха шеметна кариера и забогатяха, преяждайки с власт и предателства. Партийни кариеристи допускаха и допускат това, а сега гузно мълчат. Всъщност някои дори се възползваха. Може би най-добре е, например, Петко Сертов да говори, но едва ли.

Как да се сложи ред в работата на спецслужбите, да се гарантира сигурността ни?

Сигурността си има своята логика. Никой не говори май истината. Често се споменава за вътрешна и външна среда, за рискове и заплахи, които, видите ли, били основно асиметрични и т.н. Това цели своите внушения. Сигурността има своите пространствени измерения по вода, суша и въздух. Как разчитате това? Състоянието на армията ни е критично. Военновъздушните ни сили практически ги няма, а и новият министър говори за недостиг на средства за нови самолети. Формално сме морска държава, но подводниците нарязахме, а корабите ни са единствено за гранична полиция. И в трите пространства се цели гарантиране на физическата сигурност, менталната и културната, респективно на ниво индивид, общество и държава. Дори и по тази опростена формула да се опитаме да разсъждаваме, ще стигнем до плачевни изводи. Едва ли назначаването на Пеевски за председател на ДАНС, Цветлин Йовчев за вътрешен министър и вицепремиер и Ангел Найденов за военен министър ще променят нещата. Днес не е особено ясно дали в предлаганите решения не се крият проблеми.

Не е ли прав днес председателят на Народното събрание Михаил Миков, който се учудва на реакциите срещу назначението на Пеевски, като припомня, че когато Бойко Борисов е станал главен секретар, никакво брожение от никого не е имало?

Може би липса на услужлива памет. Лично внесох в ГС на БСП искане за проверка на миналото на Борисов, от кого е предложен и как е бил назначен за главен секретар, кой е подписал указите му и т.н. След като дълго Румен Овчаров не даваше ход на това, повторно вече в залата на Позитано 20 поставих този въпрос и беше гласувано създаването на нарочна комисия. По традиция, когато в новите партии няма воля, просто нищо не се предприема. Така стана и тогава.

То и сега май няма последователност и воля?

Да, в целия сегашен политически елит такава май няма. Оптимистично е, че сякаш започват да се събуждат и здрави сили. Очертава се естествен завършек на едни нормален социален процес.

Нещата вероятно ще си дойдат на мястото.

Когато нови хора поемат България в ръцете си, виновните ще трябва да отговаря за престъпленията си.

Те осъзнават това и неминуемо ще се съпротивляват, разчитайки на опита си да раждат и стартират собствени политически проекти, с които да крепят статуквото, което ги пази.