Единадесет института на БАН излезли в безплатен отпуск, а малко преди това са получавали 70 % от заплатата си заради намалените бюджети, съобщи в интервю новоизбраният председател академик Ст. Воденичаров.
Той изрази надежда да се върне старата традиция и практика академията да получава задачи от МС и премиера.
Учените от БАН са будители, които, освен своята научноизследователска работа, имат дълг да извършват обществена дейност, свързана с духовността, с икономическия живот, благосъстоянието и образованието - изтъкна той.
Срещу заплати от 628 лв.?!
Новоизбраният председател на БАН припомни миналата слава на България - да бъде космическа страна, да произвежда космическа храна, да участва в космически експерименти.
След като това вече е минало, сега се прави всичко, за да бъде изхвърлена България от клуба на ядрената енергетика, където са шепа държави. Да си вдигнем главата. Стига сме гледали надолу - призова академик Воденичаров[1].
Имало и такива българи.
Безкористни, верни на дълга си.
Само до преди месеци БАН беше основна цел на нечии интереси, провеждани по най-безцеремонен начин през Народното събрание.
През това народно събрание.
Когато гафовете станаха повечко, а и новите избори наближиха, българските управляващи елити се замислиха.
Партиите и те.
Власт не се дава лесно.
Случайно ли е, че през годините най- жестоките конфликти в българските партии са вътрешни - за властта в тях, за подреждане в листите за общински съветници, кметове, депутати.
И евродепутати, разбира се.
Много скрито, много престижно и най-вече мноо-о-о-го високо платено.
Още преди последните парламентарни избори стана ясно, че каквито и гафове да са направили партийни лидери, колкото и да са наясно с проблемите, които нарастват заради тях и безкрайно набъбващите им антуражи, сами няма да предадат позициите си.
То и ГЕРБ всъщност за това се състоя.
БКП като видя зор, се напъна и си роди опозиция.
СДС като си обгрижи сговорчивия и пиплив елит обаче отдавна агонизира и май е на свършване.
Така на задкулисието му дойде ненавременно да се напъва да ражда идеи.
Като тази, например, да си докара „цар”, а след това да накара комунисти и неолиберали да се гушнат с него и да поуправляват известно време.
След това си родиха ГЕРБ.
И глава му сложиха.
То задкулисието е за това - да ражда, да измисля идеи, да богатее, да става част от „оня, външния елит”, та да се омеша по-лесно с него.
Макар че засега омешването е основно за чужда сметка.
И разбира се, за сметка на предателството.
Преди време един депутат ограмотяваше другите, като им обясняваше, че „всичко е сигурност”.
И лепеше определения: национална, екологична, икономическа, политическа, лична и т.н., и т.н….
Прав беше май.
Всичките тия сигурности са първа грижа на всеки, който заидва или дойде на власт.
Или който иска за сметка на внушаване на несигурност да ни понамества, да ни донатаманява някак и кара да се чустваме все виновни.
И сега с идващите избори тези мераци стават все повече.
Куцо и сакато премята темата „сигурност”.
Отвън ни пишат негативни доклади с акцент „Сигурност”.
Опозицията критикува управляващите с акцент „Сигурност”.
Президентски секретари и съветници се напъват да исмислят отговор „пробив” или „дупка” е състоянието на сигурността.
И мине не мине ден, по стара традиция, управляващите измислят как да ни зарадват с „повече сигурност”.
Да не се обидят сега управляващите, които май преди управляваха точно пък тоя ресор.
И баш тогава май станаха най-многото убийства.
Наричат ги „поръчкови”, наричат ги „криминални”…
Всякак ги наричат, ама те са си все така неразкрити.
По-скоро ще дочакаме разкриване на убития убиец в Сарафово, отколкото разкриване на някое от тези престъпления.
Та за изборите ми беше думата.
Задаващите се.
И както стигнахме до извода с помощта на академичната мисъл, че нищо не е като преди и както трябва да бъде, сега сигурно е, че отново ще видим същата мила родна картинка…
Едни и същи великопартийни велможи ще се пънат да бъдат деснофлангови.
Ще се държат покроветилствено-патерналистки към по-дребните играчи, които ще купуват.
Не с пари!
С илюзии и обещания.
Същото, което ни се предлага на нас, обикновенните балъци, близо четвърт век.
При това илюзии и обещания, гарнирани със „сигурност”- индивидуална, обществена, национална, държавна….
Всякаква, каквато си помислим и помечтаем.
И хайде отсега на бас, че никой няма да възложи „измислянето на сигурността” на учените и експертите, каквито са мечтите на новоизбрания председател на БАН.
Нито пък на гражданските организации.
Тя ще се „измисля” и налага от същите пънещи се все да са деснофлангови.
Нищо, че от поизлъсканите им перушини и завехнали през почивката „ГЕРБ” рани по лицето на българския традиционен елит прозират групировки, далавери, корупция…
И разбира се тежка престъпност.
Но най-вече несигурност.
_________________________
[1] Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров: Очакваме задачи от премиера, може да помогнем, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1664784, 06.12.2012
