Или методът за управление „уке”- „тори”*
За един материал, вече публикуван в „Поглед- инфо” със заглавие „Безалтернативност, заключена между калинки и криминалинки 1” проявил интерес и видимо добре запознал се с него читател(или читателка, ако се съди по името- Donka Stoqnova) пита : Как да наречем останалите?
Позамислих се и като взех под вниманиенепрекъснатопредлаганите ни театрални пиеси, които вместо реална политика популяризират „уж- битките” между управляващи и опозици; бандити и полиция, симпатично мърморещи вицепремиери, изобразяващи мощни разследвания на банкери и банкерки, на „килъри”- номерирани от едно до няколко; враждебно- престъпни или само престъпни групировки, та ми светна- ами другите са „цвет(е)линки”.
Едните си имат биография, другите си нямат.
Нищо!
Не е проблем, пари мнозина се научиха да перат, биографии става още по- лесно.
Важното е, че са успешни, умни, красиви, забогатели.
Естествено, всички отричат връзки с някогашната партия- ръководителката и ръководителите на гръмогласно критикуваната от тях „тоталитарна държава”.
А ако случайно такава, или пък с нейните служби изплува, то започва или сълзливо отричане, или героизиране и деклариране на законна гордост.
Всъщност досега само един от тези инсекти(насекоми от лат.), забогатял, поумнял и за това благоволил да ни управлява, не се посвени да каже, че се е учил от Него(онова Него, което е било преди Него).
Иначе отговорите не са неочаквани.
Първи вариант-да, членували, но такова било времето. В друг вариант никога не са и имали представа кой и как ги е използвал и как имат там някакво картонче.
Втори вариант- ами да, имах качества, позиции, не съм случайно избран да защитавам сигурността на държавата, с което, естествено, се гордея.
Иначе и при двата случая следва незабавно самопредлагане - да продължат да служат, напътстват и управляват.
Те и отново те.
Няколко пъти.
До живот, ако може.
Иначе няма кой.
И основателно.
В собствените си очи калинките не са калинки, криминалинките- криминалинки, а цвет(е)линките- цвет(е)линки.
Голям спор пада в театралния ни фестивал, наричан кой знае защо политика.
Днешните нападат бивши.
Неотдавнашният, а по- скорошният, предишния, който те сами си отгледаха и окрилиха.
Бил слагал „калинки”, подбирал министри по магистралите.
Бизнес имал и издигал „цвет(е)линки.
Той(научен от Него- оня, по- бившия) контраатакува- По- добре „калинки”, отколкото „криминалинки”.
Шок!
Няма лесен отговор.
Когато фактите говорят…
Или когато вещите познавачи, то си е така, какво да каже човек.
Ама вече „бившият” си е баш познавач.
Биографията му не прана, не изграждана, ами оттатък.
Чак до дядо някакъв.
Той сам, едва сдържайки се, го преразказва, преразказва…
Застреляли го, мръсниците, или там пребили около 9. IX.
Кой, за какво, историята мълчи.
Слухове селски, много важно!
И Той мълчи.
Гневно, начумерено.
То какво питаме, датата сама си говори.
Комунистите, тия кръвопийци, ще са я свършили тая работа.
А после, гузни, на тате пагони и партийни постове, на и на момчето партийна книжка, каска и фуражка.
Да, ама късно!
Ама пък той, Нашият, яко им го върна на ония, от които многократно се отрече.
Отмъкна им снахата изпод носа.
Умна, богата, красива и поддържана.
Как да не стане с тия качества банкерка.
Например.
И не отива ли такава една да застане рамо до рамо с левента приказен, пръв бодигард ли, генерал, министър…
Нищо не му се опря.
Ама и за „криминалинките” е най- вещ.
И не от това, че развяваше генералските кожени пешове по цял ден из улиците, а от по- отрано.
То и за това биографията си има обяснение.
Спорта, спорта брат! Карате- то. То събира, гради, надгражда.
Глей ги какви са тия карате- ки.
Кой милионер, кой милиардер, министри, агенти под, над, зад прикритие.
Че те от борци са по- успешни, а? Ония понапазуруваха де що можаха и цял живот плащат. А някои вече платиха завинаги.
Да, ама всички те пък са по- малко успешни от „цвет(е)линките.
Или пък последните са по- дълговечни.
Все пак усъвършенстван вид, какво да го правиш.
Селекция!
Генералската осанка е до време. Следващото стъпало още по- късо.
После се спихват нещо.
Почват се едни съмнения, едни „бири”, СРС- та, предателства.
Едно нещо от „будо- спортовете” май е пренесено в нашенския политически театър- „уке”- „тори”, „уке”- „тори”….
После следва смяна на ролите, когато „уке” му омръзне- да се прави на каратист, джудист, политик или държавник(за несведущите- това са учебни тренировки, при които се играе по двойки, като позициите са договорени- докато единият прави едно, другият, уж противник, заема условна позиция, но без да пречи да му се прилага дадена хватка).
Играта никак не е болезнена.
А за описаните извън спортни категории е и доходоносна и занимателна.
Само едно предупреждение- яко не сте от „тях”, не я опитвайте в къщи!!!
Иначе балканските и български съдилища си нямат работа, та пускат предсрочно не който трябва.
ЦЦ, ИФ, тефтери, авери, телефони…
А договорките с политическите трибуквия нещо не вървят.
Абе все проблеми!
Виж, цвет(е)линките са по- спокойни.
Те по- знаят, по се научиха кога да се врътнат, да проговорят английски или да запеят на руски.
Днеска брат, утре враг.
За тях няма особено значение.
Сменяш листа и…наново.
Ако не банка с мъни, банката с информация също върши работа.
Владееш ли нея, всички държиш за където не трябва.
Комисия ли да те провери, депутат ли да си отвори устата, съдебна власт ли да промърмори нещо внятно адресирано.
Да не са луди.
А са почнали, а Пандорината кутия е блъвнала л.. на към вентилатора.
А от там хем пръска, хем мирише.
Не ти е работа.
Виж от един гном какво направиха.
Че и многоцелево им се получи като ефект.
Удариха Боги, довършиха Пешо, издигнаха Гошо.
Модел!
До време шефе, шефе… после – гле’й си работа, не те познавам.
Ама така е то.
Калинки, криминалинки и цвет(е)линки заедно пък са още по- голЕма работа.
Власт им дай насреща и им гледай сеира.
НЕмат спиране.
На Запад обещават битка с корупцията и организираната престъпност, а като се обърнат гърбом, свиват първите три пръста по руски и се оплезват.
Как да се борят с това чудо.
То значи да се борят само със себе си.
Я по- добре с битовата.
Или поне като обещаят да започнат да вършат това, което си им е задължение по закон, никой няма да ги пита.
Просто никой не им го е искал, когато са обещавали как ще управляват.
Играта по метода „уке”- „тори” ще продължи вечно, ако зависи от инсектите- насекоми.
Не държавници и политици, ами напаст!
Да, ама народецът български и държавицата са на свършване, та се пита кой ще управляват.
____________________________
