/Поглед.инфо/ От няколко дни насам властта у нас се държи като в небрано лозе, а България е като изоставена на произвола на съдбата. В последното си "програмно интервю" по телевизията Борисов изглеждаше толкова смутен, самотен и уплашен, че човек започва да се пита дали "началниците" му все още са в Брюксел и Берлин или са сменени с тези в Анкара.
Връщането на гюлениста Бююк в Турция, което бе направено по възможно най-дърварския начин, отприщи още по-скандални послания и внушения. Комшийските медии превъзнесоха Първия ни ръководител и го дадоха "за пример" на Европа и САЩ, като по този начин засилиха страховете му, че целта им е на страната ни да се гледа като на "различна от другите в ЕС". Но и това изглежда не бе достатъчно. Преди ден се разбра, че сме върнали на Турция и двама кюрди, за които там твърдят, че са членове на забранената ПКК. С което още веднъж потвърдихме, че чинно ще служим на режима на Ердоган, като "вземаме главите" на всички нему неудобни и ги предаваме, където трябва.
Така и не стана ясно нелегално ли са влезли в България тия двамата, или са пребивавали на законно основание? Ако е второто, което е по-вероятно, не се ли повтаря в по-тежка форма историята с Бююк? Знаят ли управниците ни, че Ердоган се готви да върне смъртното наказание? Ясно ли им е, че в такъв случай можем да ги смятаме за мъртви с наше съучастие?
Впрочем нищо от това, с което Борисов се оправдава, а проправителствени медии и обслужващи го адвокати по тях се опитват да му лъскат имиджа, не се сбъдва. Напротив - миграционният натиск от югоизток се е удвоил и се засилва, признават го всички. И се втурнаха да запушват "пробойни" с жандармерия по границата. На 24 август дори самият Борисов ще стори същото на крака при Ердоган...
Разбра се също, че НАТО няма да ни помогне при засилен мигрантски поток, защото не му била такава работата, както казва шефът на отбраната ген. Константин Попов. Най-много да ни съдейства с кораби и лодки за превоз на бежанците, както стана в Гърция.
Та ситуацията съвсем се спече. Да не си премиер в днешно време, особено ако се казваш Бойко Борисов. Това, което прозира отвъд фасадните приказки и клишета обаче, взе да изпъква все по-ясно:
Първо. Борисов не вярва, че "евроатлантическите партньори" ще помогнат на България в случай на най-лошото - ако непредсказуемият Ердоган реши да накаже "Европа", като пусне бежанците. Защото в случая наказаните ще са България и Гърция. Останалата Европа си изпозатвори границите, а ние се оказахме в ролята на изоставено и беззащитно дете.
Второ. Борисов правилно не вярва, защото ЕС показва безсилие пред Ердоган, а НАТО, Брюксел и Вашингтон няма да си мръднат пръста да спасяват България, ако, не дай си Боже, нещата излязат извън контрол.
И трето, колкото и парадоксално да изглежда за някои - днес единствено Русия може да вразуми Ердоган и да му повлияе възпиращо. При обтегнатите отношения на Анкара с ЕС и САЩ и затоплянето на тези с Москва, тази възможност не е за пренебрегване. Друг е въпросът дали и защо Русия трябва да го прави. Нека кажат Плевнелиев, Митов и Ненчев.
Дума
