/Поглед.инфо/ Интервю на Таня Джоева с доцент Валентин Вацев за политическата ситуация в света и в България
- Господин Вацев, цяла година сме свидетели на вълна от скандали около властта, които напоследък даже се застъпват. Но дотук реална промяна няма. Дали все пак количествените натрупвания водят до качествени изменения?
- Количествените натрупвания на скандалите никога няма да доведат до ново качество. Най-много да паднат тиражите на вестниците или гледаемостта на телевизиите и аудиторията на сайтовете. Скандалите са израз на дълбинно неблагополучие в отношенията между управлявани и елити в страната. В тях няма нещо дълбоко символично. Това е стил на живот.
- Не случайно ви зададох въпроса, препращайки към един от законите на диалектическия материализъм, който бе популярен, но преди години. Сега обаче какво ще доведе до промяна в една държава, която сякаш все повече се отдалечава от нормалността?
- Има само едно нещо, което може да задвижи спрялата история на България. А тя наистина е спряла и дори приплъзна назад. В много отношения България се връща към минали епохи – засилване на ролята на родово-племенния фактор, на съсловното и кастовото начало, запушване на социалните лифтове, спиране на вертикалната мобилност .
Това, което може да задвижи една промяна, е известно - подмяна на политическия елит на страната. Това е мегаисторическа задача. За нея е по-лесно да се говори, отколкото да се изпълни. Но друг изход няма. Днешният политически елит на България няма да се промени сам. Няма надежда за просветление сред господата от елита.
- Откъде да дойде човешкият ресурс за фундаменталната промяна? Как да стане селекцията на новия елит? Само през последните 30 години пробвахме един път, два пъти...Неуспешно.
- Това е тежък исторически, морален, научен въпрос. Но искам да насоча вниманието към друг факт – в България като че ли вече започва подмяна на елита. Вярно, още сме в първите фази на този процес. Но така нареченият „Апартаментгейт“, който на този етап има формата на скандал, подсказва с динамиката си, че процесът ще се задълбочи. Най-вероятно, съвсем скоро, ще трябва да осъзнаем този процес не като лавина от скандали, а като обща криза на политическата система и на субекта на българската политика – на политическата класа.
Забележете – на този етап критиката е към управляващите, което е напълно естествено. Те пък отговарят с критика към опозицията. Отговорен и виден ръководител на опозицията – интересен е не с името си, а с казаното – заяви твърдо тези дни: „гледайте управляващите и не гледайте опозицията“.
Разбирам защо би искал това да е така, но същината на процеса вече засяга не управляващи или опозиция. Вече гори или поне пуши цялата тъкан на политическата класа.
Процесът е обективен и отива отвъд разправията, характерна за предизборни периоди. Цялата политическа класа сякаш е неспособна да се справи с предизвикателствата от последните дни и седмици.
Преди известно време госпожа Корнелия Нинова изгони от върхушката на БСП група политически мумии. Но не е решена една друга задача – на една политическа мумия трябва да дойдат поне две нови лица. Разчистването на позиции беше успешно, а от друга страна привличането на нови хора, създаването на широк, нов политически елит вътре в Българската социалистическа партия, продължава да стои като проблем.
Друг политик, когато споменаха заради негови имоти, сподели, че при него всичко е регистрирано. Тоест, не ме закачайте. Горе-долу така реагира и Цветан Цветанов, който така и не разбра обвиненията, които му бяха отправени.
Става дума за жестоко разминаване в оптиката на елита и оптиката на обществото, което наблюдава своя елит. Едните разсъждават в категориите на власт на правото - след като при мен всичко е легално, оставате ме на мира и не ми губете времето с вашата критика.
Обществото разсъждава в обратната логика: на правото на властта. Обществото се интересува от правата, които властта си е присвоила и употребява както поиска. Обществото знае, че властта сама утвърждава своите права и реалният въпрос е не дали е легална регистрацията на имотите на този или онзи властник или опозиционер. Въпросът е дали този тип натрупвания са легитимни. Има разминаване между легалност и легитимност. Обществото не приема легитимността на състоянието. Легалност и легитимност са две различни неща.
Логиката на елита и на обществото се разминават. Елитът отказва да чуе аргументите на обществото.
- А може би управляващите разбират аргументите и въпросите на обществото, но предпочитат да бягат от отговорите?
- Аз съм сигурен, че Цветан Цветанов е искрен. Той искрено не разбира какво искат хората от него, след като юридически всичко е правилно подвързано.
Днешният политически елит успешно легализира своите материални завоевания. При тях всичко е законно и аз не вярвам дори една честно работеща комисия да открие някакви съществени нарушения на закона. Дребни, може би, но съществени – едва ли.
Общественото съмнение обаче не е в легалността, не е в правната оформеност на материалните достижения, а в легитимността. Това налично съмнение е знак за кризата на политическата класа.
Обърнете внимание и на динамиката на самата проблематика. На този етап се говори за това кой колко квадратни метра има и обществото правилно смята, че ако нещо струва 1600 евро на квадратен метър, а политикът Х може да си го купи за 600, тона означава, че тази власт е неправедна. С други думи, на елита е отправено най-тежкото възможно обвинение от страна на обществото.
Представете си как френският крал, когото водят към гилотината, казва: Оставете ме, аз съм законен крал! Да, така е, те му отрязаха главата именно като на законен крал. Съмнението не е в неговата законност и легалност, а в неговата легитимност.
Обществото е на косъм от разстояние, когато вече ще гледа на собствения се елит като на нелегитимен. Въпросът за легитимността не се оправя с бумажки. Той е принципно друг - политически е, а не правен.
Пред очите ни динамиката на процеса се засилва и въпросът за имотите, жилищната площ, асансьорите и терасите преминава към този за банковите активи в страната и чужбина. Подозирам, че главните натрупвания на финансови активи са в чужбина, където се смята, че е по-сигурно.
- И децата в чужбина, и авоарите в чужбина...
- Което означава, че българският елит живее тук като колективен чужденец, който паразитира върху обществения организъм.
И по логиката на развитието на процеса въпросът за финансовите активи не може да не премине в трета висша степен – личните деяния на някого.
Никой не е причинил по голяма вреда на ГЕРБ от Цветан Цветанов с абсолютно безумната си тирада след завръщането от САЩ, когато трябваше да обясни защо се оттегля. Той отказа дори да приеме въпрос, с което окончателно очерта линията на разминаване между общество и елит.
Борисов с добра интуиция се опитва да оправи проблема. Но, вижте, в един момент ще се появи и такава логика: Борисов, разбирайки колко е вреден Цветанов, не може да го махне, защото Цветанов може да си отвори устата. Това е нов поврат в сюжета. Показва, че има кръгово поръчителство, общи тайни и тази кръгова система на гаранции може да се пропука във всеки момент. Тогава вече ще се говори не за неправилна употреба на властта, а за лични деяния на лични фигури.
- Трябва да признаем обаче, че доскоро бе немислимо предположението, че Цветанов ще освободи депутатското място и свързаните с това постове. И няма съмнение, че Борисов стои зад решението.
- Да, доскоро беше немислимо, но вече се мисли в тази посока. Процесът се самоускорява. Не очаквам властта да падне утре. Даже не мисля ще пада ли или няма да пада. Големият проблем е делегитимацията по морални причини на цял управленски слой на страната и тази делегитимация няма да прави разлика между управляващи и опозиция.
- В наш предишен разговор казвате категорично, че в България няма гейтове. Сега „гейт“ ли се разиграва пред очите ни?
- Да. До един момент нямаше гейт, но поради хигиенните усилия на елита гейтовете са вече неизбежни и даже се множат.
- Обикновено в такива ситуации, с гаменски маниер, се питаме кой клати държавата? Клати ли я някой тази държава, господин Вацев, или наистина има необходимост от промяна?
- За двигателя на процеса има две хипотези. Едната е, че Държавният департамент чрез своя много ефективен орган „Свободна Европа“ желае да промени политическия пайзаж на страната, защото българският политически режим е омръзнал и на Изток, и на Запад.
Има само една сила, която е доволна от българския политически режим е това е самият той. Той си се харесва. Иначе е омръзнал на всички и не е чудо невиждано в американската практика да се променят управленските формули на държави, които зависят от тях.
Втората хипотеза, която върви, е, че става дума за скандал между два обширни сектора на българската олигархия. Да, възможно е причината за инфекцията да е вътрешна.
Но ми се струва важно да подчертаем друго: държавата се развиваше така, че неволно, но неизбежно влезе и в етапа на саморазклащане.
Този режим загуби своите основания за легитимност, загуби доверието на обществото. Омръзнаха на огромен кръг от хора без явни политически ангажименти. Сегашният елит управлява само и единствено в свой интерес. Законът на всеки елит е, че управлява в своя интерес, но, ако наистина е елит, дава възможност за развитие и на всички други.
Срещу сегашната властова структура е време не за социалистическа революция, както някои мечтаят, а за обикновени буржоазно-демократични преобразувания.
Налице е пълна загуба на историческо чувство за мяра. Това е причина за клатенето на държавата, вулгарно казано. Когато една държава сама себе си клати, по причина на нефелността на елита си, тогава всеки друг може да участва в клатенето – и на Изток, и на Запад.
- Виждате ли и проекция на енергийните проекти върху случващото се? Не е тайна, че САЩ са против както Северен поток – 2, така и против продължението на Турски поток.
- От американска гледна точка всички потоци трябва да бъдат спрени. Официална политика на Белия дом и на Държавния департамент е никакви руски енергийни проекти в Европа. Борисов се опита да организира любимия си хъб, посети и Москва. С това сериозно раздразни американското ръководство на Балканите. Но причините не са толкова енергийните проекти, колкото необходимостта България заедно с Македония и Албания да започне да служи като щит срещу евентуално руско проникване на Балканите. Подчертавам – евентуално, защото в момента не виждам такова. През оптиката на Белия дом този тип режими са нестабилни по принцип, а това не е в интерес на САЩ. Предполага се, че е в интерес на сили, на които трябва да се противодейства. Това е външнополитическото обяснение, което звучи разумно и не е невъзможно.
Но отново ще кажа: системата вече е вътрешно деморализирана, изхабена, амортизирана и всяка намеса може да я побутне към нейния естествен финал. Когато човек доживее до 98 години, фаталното събитие може да се случи от падане по стълбите или от хрема, нали?
В обществото се формира морален консенсус, че „тия не стават“, а външни сили винаги ще правят опит да се намесят в процеса.
ГЕРБ е задгробният живот на БКП. В задгробната си форма това БКП се е вградило в държавата и държи България в края на 19 и началото на 20 век.
Днешното състояние е спряло естествения импулс на България да се развива. За какъв европеизъм става дума, след като европейските пари се употребяват от около 500 праведни семейства?
- Но с изключение на критичните доклади Европейският съюз не реагира на описаното от вас явление. Нещо, което разочарова голяма част от обществото ни. Вие как си обяснявате липсата на твърди реакции?
- Не им до нас, както се казва. Те, Боже мой, себе си не могат да оправят. Проблемът на Европейския съюс не е ишиасът на господин Юнкер. Брюксел е последното място, откъдето трябва да се надяваме да ни се помага за оправянето на българските бакии.
- Добрите контакти със САЩ гаранция ли за политическо оцеляване?
- Не. Това трябваше да се знае много отдавна. САЩ са страна, която ясно осъзнава своя интерес и в много по-висока степен от Англия живее на принципа, че няма постоянни приятели, има постоянни интереси. Има само две държави, с които САЩ истински внимават, макар и невинаги – Великобритания и Израел. Израелското лоби в САЩ държи Америка да не изостави Израел. Към никоя друга държава САЩ не са се ангажирали завинаги. Това, че някой има добри отношения със САЩ, не означава нищо. С кого по-точно има добри отношения? В коя комисия, коя палата, в кои от 16-те тайни служби на САЩ или може би директно с Президента?
Това, че някой в България се радва на молитвени закуски, може да топли само сърцето на неговата съпруга. Като политически факт това няма абсолютно никакво значение.
Америка не е сантиментална държава. Тя разсъждава по друг начин. Просто защото е велика сила.
- Има някакво съгласие между политическите анализатори, че либералната демокрация си отива или поне е в тежка криза. Вие също сте споделяли това мнение. Никой обаче не казва какво идва след края на либералната демокрация?
- Отговорът е мрачен и даже ми се иска да се измъкна от въпроса.
Стара истина е, че след разгара на демокрации от либерално-демократичен тип идва някаква форма на диктатура. Тя може да се осъзнава като мобилизационен етап от развитието, да е усмихната, но е диктатура.
- Цяла Европа се стяга за избори, които при сегашните противоречия на различни нива биват определяни като съдбоносни. Вие какво очаквате от вота в европейски и в български мащаб?
- В Европа конфликтът между националните и брюкселските елити е в разгара си. Националните елити – и леви, и десни, ги чака нещо като реванш. Има нови леви, които са много интересни. Има и непонятни политически формации, за които не мога да кажа дали са леви или десни. Вижте „жълтите жилетки“ във Франция – трудно е да се каже дали е ляво или дясно, но е съвременно. Това е съразмерно на епохата политическо движение.
На европейско ниво статуквото отстъпва, то е пропукано и ще се появят нови леви и нови десни, които може би няма да образуват новото ядро на ЕС, но ще дестабилизират старото. Това е сигурно.
Колкото до България, тези избори са натоварени с една символика, която ме изненадва. Българите, без да спорят, някак автоматично се съгласиха, че който спечели повече евродепутатски места, той е победител. Бих попитал – в какво е победител?
Символиката на българските евроизбори щеше да бъде важна и реална, ако потенциалните евродепутати си даваха сметка за процесите в ЕС, които са фатални, съдбовни, фундаментални. Ако българските евродепутати добре разбираха за какво става дума, можехме да се надяваме, че българският принос ще бъде в полза на бъдещото развитие на Съюза.
Но, безспорно, евроизборите са интересни като въведение на един цялостен цикъл от избори – местни и парламентарни, в които аз не се съмнявам. Ще има вътрешна турбуленция в ГЕРБ, защото партиите-държави умират точно така. Вече наблюдавах как умира една партия-държава - и съвпаденията не са случайни.
