/Поглед.инфо/ Какво мисля днес, на 6 юни 2014 година?
Разни неща.
Надявам се да не вали. Поне няколко дена...
Надявам се политиците да станат и държавници. Поне за няколко месеца...
Надявам се хората да станем по-добри. Поне за една година...
Надявам се да ми „дойде музата” и най-после да напиша нещото, което ми се върти из главата още от нощта след изборите...
Трудна работа. Ако бях на 23 или на 33, дори на 43 години, вероятно вече щях да съм го написал...
Ще кажете, пропусна 53... Не съм ги пропуснал. Може би точно там е „ключът от бараката”?... Сега съм на 63, е, и нещо. В годината, когато трябваше да навърша 53, на първи януари 2003 година, 25 дни преди да навърши 63, напусна този свят един велик артист. С артистичен псевдоним Giorgio Gaber, или както го наричаха поклонниците на изкуството му Синьор Джи (Il signor G).
Защо се сетих за него? Обстановката от последните дни ме присети...
Дясната ГЕРБ?! Лявата БСП?! Либералната ДПС?! Консервативната ББЦ?! Националистическата „АТАКА?! И прочие...
Преход от тоталитаризъм към демокрация?!
Утвърждаваща се демокрация?!
Дрън, дрън...
Десетилетия на конформизъм по българските земи...
Нека това да е нещо като въведение, докато ме осени музата...
А дотогава да се насладим заедно на изкуството на двама големи мъже. Които никога не бяха и не са (за Адриано става дума, да е жив и здрав!) конформисти в своето изкуство...
http://www.youtube.com/watch?v=M4_JqWQc_Us