/Поглед.инфо/ Припомнете си публикацията ми от 24 юни „ЕНЬОВДЕН” и написаното за село Тотлебен... Стана като в поговорката: „Ако няма рима – удари ма”... Та, освен, че тук я харесахте, приятели (Linda Sandaklie-Nikolova, Elena Banova, Toni Ivanova, Маруся Александрова, Бисер Кръстев, Nikos Grekos, Румен Русев, Румен Тотев), след публикацията в Поглед Инфо (http://avtorski.pogled.info/article/55836/Enovden),
един от 999 читатели (хубаво число...) се оказа още един приятел Ервант Степанян от Фейсбук, (и не само...), който написа като коментар: „Благодаря за разказа. Май всеки си има по едно такова място. И, за съжаление, нерядко му го унищожават. Ама карай, май остарявам и почвам да мърморосвам за всичко.”
Броени дни минаха от тогава. Вече сме в нова обстановка. Политическа, и не само... Утре е първи юли. За нашето поколение той е свързан със спомена за песента на Uriah Heep, July Morning. Намерих хубав клип на песента и ще го дам в края като линк. С тази песен ви поздравявам, вас, приятели от Фейсбук, мнозина, от които сте ми приятели от времето преди Интернет... Поздравявам и хилядите ми читатели в Поглед Инфо и неговият Главен редактор и стар приятел Румен Вълов Петков. Но преди това, ще ви върна към коментара на Стьопата: ... „Май всеки си има по едно такова място. И, за съжаление, нерядко му го унищожават.”... Ервант, приятелю, в една друга публикация (от 23 май, по повод годишнината на Шарл Азнавур) бях написал за казаното ми от Николай Хайтов някога :..” не пиши "умен или талантлив арменец", просто напиши "арменец"... Арменец не е етнос, не е народ, това е Човекът от Ноевия ковчег...". Ти си „Човекът от Ноевия ковчег” и би трябвало да си зареден с повече оптимизъм... Никой не може да ни унищожи родното място, Родината, ако самите ние не го допуснем! Та освен всичко друго в последно време, но и твоят коментар, „стар мърморко”, ме подтикна да напиша нещо за родното място. Получи се нещо като стихотворение, но май повече е текст за песен, с мелодията на „Шуми, шуми яворе”... Особено ако последният куплет се използува като припев... Опитайте, ето текста, а след това и линк към прекрасната песен:

Мое село Тотлебен
Ти любимо си за мен
Хора мъдри и добри
В горест и щастливи дни

Мое село Тотлебен
В теб заченат и роден
Ти ми даде любовта
За роден край и таз страна

Имаш славни старини
Имаш днешни добрини
Утре пак ще бъдеш ти
Люлка на децата ни

Пролет лято, есен зима
Красотата, неповторима
Два баира и реката
Туй ми стига, пей душата

http://www.youtube.com/watch?v=GiBVvEqlICE

Е, приятели, да посрещнем „Джулая”, да сме живи и здрави, па от там нататък ще му мислим (и ще действаме, и до края на юли, и след 6 август, и на 5 октомври...)!
А днес? Днес, нека е ден за сбогуване. За сбогуване с юни. С потопите и лошото...

http://www.youtube.com/watch?v=2_w4--nPsq8

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели