ДСБ не успя да покаже своята жизненост. Годините доказаха, че това не е успешен проект

Интервю на Валерия ВЕЛЕВА за недоверието в политиката, за лъжата и изгорените мостове

Надежда Николова Нейнски е pодена на 9 август 1962 в София. До промените през 1989-а работи като преводач на испанска поезия, английска литература и журналист на свободна практика. Министър на външните работи (1997-2001) в кабинета на Костов, председател на СДС от 11 март 2002 до 1 октомври 2005, депутат в 37-о, 38-о, 39-о и 40-о НС. През 2009 е избрана за евродепутат с листата на Синята коалиция.

Къде се разминахте с Иван Костов, г-жо Нейнски, за да не бъдете заедно на тези избори, след като на 20 януари вие емоционално и категорично обяснявахте как вашият съвместен проект е дългосрочен?

- Много мислих за това. Сега, когато емоцията започна да поотминава, си дадох сметка, че ние се разминахме по отношение на визията и начина, по който трябва да се формира единната десница. Това, което ни събра след толкова години, беше убеждението, че България се нуждае от модерна реформаторска десница, която да даде реалната дясна перспектива за развитието на страната. За един период от време имахме общо виждане, че трябва да се сложи край на безкрайните коалиции и псевдокоалиции в дясно и да се изгради единна дясна партия. Затова и подписахме Единната платформа, с която се обединихме около мнението, че за да бъде изградена тази единна партия, което не е лесен процес, трябва да се извърши сливането на формациите и това да бъде възприето нормално от хората. Този проект не може да бъде наложен отгоре, той трябва да премине през сериозен дебат и през проверката на едни избори.

А Костов какво искаше?

- На първо време и двамата искахме едно и също и затова тръгнахме заедно. Неговият подпис под Единната платформа ме мотивира - както мен, така и младите хора, които видяха в мен гарант за един процес, за който много се говори, но така и не се реализира. За да се извърши това сливане на формациите, ние трябваше да извървим няколко сериозни стъпки. Първо, съюзът „Единство“ трябваше да прерасне в партия, което ни постави в изключително сложна ситуация - в невъзможни срокове да създавам структури, да обикаляме страната, да убеждаваме хората. Част от тях трябваше да напуснат СДС, за да влязат в нова партия.

Нещо не мога да разбера. Идеята ви е била да създадете своя партия, която да се слее с партията на Костов - ДСБ, така ли?

- Смятахме, че двата политически субекта ДСБ и „Синьо единство“ след изборите трябва да се слеят в една формация. В процеса на преговорите се разбра, че ДСБ си го представя по друг начин - един политически субект (ДСБ), към който всички гравитират и се вливат в него.

А кога разбрахте, че Костов мисли различно от вас?

- По време на преговорите. Начинът, по който се водеха, ме наведе на мисълта, че имаме различия относно подхода към целта. В един момент колеги от ДСБ дори ми казаха: това с единната партия се върти в главата само на няколко човека. Казаха, че структурите на ДСБ не приемат еднозначно тази идея, за тях тя беше спусната отгоре. Тези хора, изведени от СДС преди години и създали свой политически проект, много трудно могат да бъдат накарани да се откажат от този политически проект и да преминат в нов, макар и той да е на по-високо ниво.

Ами те са абсолютно прави, и Костов - също. Вие всъщност сте искали да унищожите неговата рожба, за да създадете заедно нещо ново.

- Аз не исках нищо да унищожавам. Хората отдавна очакват десницата да премине на едно по-развито ниво. Не да бъде партията на Надежда Нейнски и партията на Иван Костов, а да бъде модерна десница, структурирана по различен начин.

А не беше ли по-лесно вие с хората си да се присъедините към ДСБ, а не да създавате нов проект?

- Ако смятах, че ДСБ е успешен проект, вероятно това би било вариант. Но истината е, че до този момент хората не му дадоха категорична подкрепа. Какви са причините, няма да коментирам. Може би в началото имаше тенденция за подкрепа около ДСБ, както около всяко ново нещо. С годините обаче този проект не успя да покаже своята жизненост, не можа да събере такава представителност в страната, която да му гарантира дългосрочна перспектива. Това беше и една от причините да направим проекта „Синя коалиция“. Той беше в правилната посока, ние наистина искахме да бъдем заедно, но така и не успяхме докрай да убедим хората, че това е искрен проект. На тях не им се вярваше, че ние истински сме отново заедно. И тук не става въпрос за рожби. Защото по тази логика и „Синьо единство“ е рожба - моя и на младите хора. Но ние искахме промяна.

Искали ли сте да бъдете съпредседател на това ново обединение?

- Аз не оглавих „Синьо единство“, не пожелах да бъда в листите, защото това ще подмени вота, с който хората ме избраха за евродепутат. Съгласих се да приема предложението на ръководството на „Синьо единство“ да бъда съпредседател с Костов, но като гарант с името си и с политическия си авторитет, а не като позиция, от която да произтече някаква облага или власт - гарант, че този процес на единение след изборите ще се реализира.

А Костов не се съгласи, така ли?

- Самото разбиране, че единството означава единство около ДСБ, предпоставя, че председател е само Иван Костов. Това са два различни начина на мислене. Не казвам кой е крив, кой е прав. Мислех си, че на базата на опита, на грешките, на всичко, през което сме преминали, ние трябва да се сближим и да изработим нещо съвместно, като всеки даде доброто от себе си. Смисълът бе разпилените в годините енергии да се съберат, за да изведат утре, вдругиден или по-късно човек, който наистина ще бъде припознат като обединителна фигура.

Но до последно от ДСБ обясняваха, че проблемът между вас е технически - не сте извършили коректна регистрация, някакви си 5000 лева не сте внесли и т.н. Това казваше Веселин Методиев.

- Давам си сметка, че когато се обърне каруцата, пътища много и всеки се опитва да докаже своята истина. Ние бяхме регистрирани в срок, макар никой да не вярваше, че ще успеем. Допускам, че ДСБ са планирали своите действия на базата на това, че ние няма да успеем да регистрираме партия. И тогава идеята за гражданските квоти или за обединителния център ДСБ може би щеше да има логика. Но ние успяхме да се регистрираме като партия и това могат да го направят само много мотивирани хора. Как иначе да накараш млади хора на по 30 години да обиколят цялата страна, да правят структури, да пътуват с личните си средства, с частните си коли. Ами ако аз или те сме искали просто постове и позиции, щяхме направо да влезем в листите на ДСБ.

Тогава излиза, че Костов се е уплашил от тази енергия около вас. Може ли така да мислим?

- Очевидно ДСБ не бяха готови за решителни стъпки и за идеята за единна партия.

Мисля, че той никога няма да е готов за такава идея.

- Това може да каже само той.

Кое точно обърна камъчето?

- В един момент преговорите стигнаха до точка, в която се видя, че няма доверие между двете страни. Казаха ни в очите: „Ние ви нямаме доверие и затова трябва да ни внесете парична гаранция.“

Значи политическото доверие трябва да има измерение във финикийски знаци?

- Нормално е за изборите всеки да участва със средства, нашите водачи на листи щяха да си поемат своите разноски.

Колко пари ви поиска Костов?

- (Мълчание.)

Пет хиляди, 50 хиляди, 100 хиляди, половин милион?

- Това сега няма значение.

Той ли определи размера на гаранцията?

- Да.

И как да я дадете?

- Не

Но пред Би Ти Ви Костов вчера каза, че сте дали тази гаранция.

Как да я дадем, след като не участваме в листите?

Вие два пъти досега се връщате при Костов и два пъти се изгаряте от допира си с него.Това ме кара да се сетя за онези думи на Елена Костова:„Който се докосне до нас, изгаря.“ Защо ги забравихте?

- Понякога дори самата себе си изненадвам с това колко съм мотивирана, когато смятам, че човек трябва да извърви цялата голгота за своята кауза. Ако има и два процента шанс, да ги използва. Аз съм от този тип хора. Убедена съм, че България не заслужава такава политическа и икономическа съдба.

Не ми отговорихте на въпроса - изгорена ли сте от поредния допир с Костов?

- Да кажа, че не съм разочарована, ще бъде лъжа. Много съм разочарована. И от себе си. И от това, че повярвах, че може да се случи нещо. Но аз няма да спра. Ще продължа да търся начин и ще продължа да работя за идеята да се изгради модерна десница. Допускам, че недоверието помежду ни през годините е рецидивирало, и то много дълго. Не е лесно да изградиш отново мостове там, където е имало пожар. Да сближиш хора, които са се противопоставяли по толкова категоричен начин. Винаги съм казвала, че в политиката има една граница, която човек не трябва да минава. Защото тогава става лично.

Как успяхте да забравите обидата отпреди 10 години, оскърблението, което той тогава ви нанесе. Как успяхте да го преглътнете, за да направите същата стъпка сега и да получите сега същия отговор?

- Не съм го забравила, но съм го преглътнала. Човек не забравя такива неща. Минаха доста години. Хората казват, че не трябва да искаш от някого повече, отколкото той е в състояние да ти даде. Тогава рискуваш да те намразят. Всъщност моята грешка е, че аз поисках повече. И това става причина за агресии към мен от хората на ДСБ. Те го възприемат като някакво посегателство върху тяхното лично пространство. Това създава едно втвърдяване и недоверие, което е тлеело в годините и сега се превръща в открито подозрение. И плъзват всякакви конспиративни теории. Аз тези дни чух такива неща за себе си, каквито чувах и преди 10 години.

Какви?

- Че са ме купили, че са ме сплашили. Почувствах се тотално омерзена. Опитах се да намеря обяснение. Може би просто дебатът между нас не се състоя. Може би беше кратко времето за сближаване. И първото камъче обърна колата. Няма как за една година или за няколко месеца да промениш 10 години недоверие. Дори да приемем, че ние, горе, тръгнахме един към друг, хората по места не бяха достатъчно мотивирани да го направят. Но аз продължавам да вярвам, че единната модерна десница ще се случи и ще бъде реална алтернатива.

Но в следващите няколко години - две, три, четири, вие ще стоите отстрани на голямата политики и само ще критикувате.

- Политиците у нас не си дават сметка колко много се е променила ситуацията в България и тези избори ще го покажат. За първи път спечелилият, независимо кой ще е той, няма да има нито достатъчно доверие, нито кураж да направи самостоятелно правителство. Било поради страха от това, че народният гняв и улицата ще повдигнат отново въпроси, на които той няма да може да даде отговор. Било поради това, че победата, независимо дали ще е на ГЕРБ или на БСП, няма да бъде толкова категорична, че да реши големите проблеми.

Колко пъти може да се излъже една жена?

- По-скоро аз ще перефразирам въпроса - колко пъти може да се излъже един човек, въпреки че проблемът с това дали си излъган или не, е твой, не е на тези, които са го направили. Независимо от това кой кого мрази, обича, харесва или не харесва, истинското партньорство може да стане само между единомишленици. Оказа се обаче, че за първи път проблемът между мен и Костов не е миналото, а визията за това как да се реализират нещата в бъдещето.

Проблемът е егото, така ще го нарека. И вие, г-жо Нейнски, много добре знаете, че проблемът е егото.

- Проблемът е в различния начин на мислене.

Ако не бяхте жена, а мъж на същата позиция, дали щяхте да успеете?

- Интересен въпрос, върху който си заслужава да се мисли. Казват, сега са мъжки времена и мъжете дават по-правилните решения. Никога не съм била феминистка, но у нас наистина е дълбоко наслоен южняшкият манталитет, че в трудни времена физическата сила е онази, която коронясва героя. Българската политика е доказателство за това. А аз се опитвам да покажа, че в съвременния свят няма значение дали си мъж или жена, че проблемът може да се реши в диалога. Аз не вярвам във войните, вярвам в преговорите. Убедена съм, че човек, преди да извади копието, трябва да опита цялата възможна дипломация. Вярно е, че има един момент, в който да продължиш с дипломацията, без да извадиш копието, се превръща в глупост. Но преговори се водят между враждуващи страни, а между съмишленици се водят разговори. И се търсят най-добрите решения.

Какво оттук нататък за вас? Този неуспех, този удар, този шамар отказва ли ви от политиката?

- Не, разбира се, че не ме отказва.

Бита, но упорита?

- Аз съм човек, който от 2005 г. не се е кандидатирал за партийна длъжност. Това са близо 10 години. Смятам, че моят авторитет дотолкова, доколкото го имам, влиянието и позициите ми в политиката не се дължат на постовете, които съм заемала или заемам. Част от хората, с които съм в момента, дори не ме помнят като външен министър. Тоест те са с мен, защото оценяват и харесват качествата ми в сегашния момент. И това ме кара да се чувствам в равновесие, независимо от всичко, което се случва. Имам аргументи да водя дебат. Ще продължа да помагам на младите с целия си опит и знания, защото смятам, че това е естественият ход на живота. Част от хората, с които съм в „Синьо единство“, са на годините на децата ми. Няма как да ги предам.

Реплика:

Командирът назовал сума повече от 1 милион лева

18:30 ч., Ваньо Шарков, участвал в преговорите между „Синьо единство“ и ДСБ:

Г-н Шарков, чух, че Костов е поискал от „Синьо единство“ гаранция за изборите в размер на повече от 1 милион лева. Това вярно ли е?

- Не искам да влизам в конкретика. Но наистина в този размер влизаше нашето съучастие в кампанията, което Костов определи.

 

Преса