/Поглед.инфо/ Интервю на Валерия ВЕЛЕВА с Георги Първанов за диалога в политиката, за грешките и раните
Георги Първанов е роден на 28 юни 1957 г. в село Сирищник, Пернишко. Народен представител в 37-ото, 38-ото и 39-ото народно събрание. Президент на България от 2002 до 2012 г. Лидер на БСП от 1996 до 2001 г. Член на Националния съвет на БСП до март 2014 г. Сега е председател на партията „Алтернатива за българско възраждане“.
- Помните ли, г-н Първанов, когато през 2008-а ми казахте: „На футболни срещи, при които с Борисов сме били в един отбор, обикновено сме побеждавали.“ Тогава дори риторично попитахте: „Не знам кой иска насила да ни събере в политиката?“ Е, вече сте събрани с Борисов. Насила или под натиска на събитията?
- Не бих използвал тази метафора от онзи период, тя беше казана в конкретен контекст. Сега с Борисов не сме един отбор. Работим еднопосочно. Коалицията е ГЕРБ и РБ. Съзнателно и с взаимно разбиране подписахме партньорско споразумение, в което запазваме правата си на самостоятелно поведение. Част от нашите идеи не бяха възприети, но държим на тях. Справка - отношението ни към плоския данък.
- От БСП предрекоха, че се самоубивате с този ход.
- Няколко пъти досега са ми предричали, че се самоубивам - и през 1997-а, когато поех партията, и през 2001-ва, когато се кандидатирах за президент. Тогава много мои приятели ми казваха с тревога: „Това е политическо харакири.“ И сега съзнаваме, че риск има, но това е смелата позиция. Съзнаваме, че даваме храна за атаки, че е възможно да се накърни образът на АБВ като лявоцентристка формация. Но от национална гледна точка държавата има нужда от стабилно управление, а не от нови избори. АБВ може да бъде фактор на тази стабилност. Освен това една партия се утвърждава чрез реални стъпки в управлението, а не като стоим на последните редове в парламента и с крясъци да си въобразяваме, че отстояваме лява визия. Сега ние влизаме във водовъртежа.
- Направи ли БСП историческа грешка, като не откликна на поканата на Борисов за лявоцентристка коалиция? Или ще спечели, като стои в опозиция с тезата, че трябва първо „да си подреди къщичката“?
- Не съм сигурен, че БСП ще спечели от тази блестяща самоизолация. Винаги, когато левицата се е самоизолирала, е губела. Но от това губи и България. Защото виждаме, че се формира управление, което като облик, като взаимна об- вързаност, като стабилност е под въпрос. Ако имаме голяма коалиция от първите две партии - ГЕРБ и БСП (може и с други формации), с добре разписано споразумение, каквото беше направено за настоящата коалиция, тогава управлението на България имаше всички шансове да бъде добро.
- Защо БСП не го осъзна?
- Защото е водена от рефлекса да се прави всичко наопаки на идеите, които идват отдясно. И от страх. Страх, че това може да накърни образа й, да намали доверието. Страх да не се загуби твърдото ядро. В българските партии (и вляво, и вдясно) се забелязва процес на затваряне с цел да се запази ядрото. Няма го и лидерството в партията. Да тръгнеш срещу масовото настроение в партията си, за да инвестираш в бъдещето, в промяната, в нещо по-различно, което ще приобщи млади хора, ще приобщи активните слоеве - за това се изисква истинско лидерство.
- В някои анализи се налага следната конструкция - след време, когато Борисов евентуално стане президент, Първанов ще е премиер. Има ли нещо вярно?
- Смях се, когато един мой бивш пиар каза наскоро, че през 2006-а това е била цената на отказа на Борисов за участие в президентските избори. Тогава Борисов се отказа, защото, макар да имаше най-висок рейтинг, всички социологически агенции ми даваха два пъти по-голям резултат от него на евентуални президентски избори. И не сме мислили за такъв сценарий. Би било комплимент днес да се каже, че сме гледали толкова стратегически и сме чертали процесите за 8-10 години напред. Сега ситуацията е по-различна. Нямам амбиции да ставам премиер. Държа да запазя както за мен самия, така и за АБВ автономната, независимата роля по отношение на това управление. И в никакви схеми и договорки не бих участвал.
- През 2013-а казахте: „Ерата „Борисов-Цветанов“ свърши.“ Защо не познахте? Впрочем не сте единственият, който предричаше крах на Борисов.
- След предсрочното прекратяване на мандата на Борисов и на ГЕРБ наистина изглеждаше невъзможно той да се върне. Разбира се, той не се върна по начина, по който очакваше, и затова не можем да говорим за нова ера „Борисов-Цветанов“. Сега ситуацията е много по-сложна. Но ако кажем единствено, че успехът на Борисов се дължи на това, че опозицията е прекалено слаба, би било некоректно. Трябва да отчетем, че Борисов играе адекватно, успешно. Аз не приемам неговата политика, не приемам неговата тактика, неговия стил - ние сме твърде различни. Но не мога да не призная, че това, което той прави, има успех, хваща вяра сред българите. И факт е, че той опроверга скептиците. Дано ги опровергае и с управлението си. Това е по-важното. В България лесно се печелят избори, трудно се управлява.
- Мнозина на „Позитано“ 20 и за вас не познаха, че ще се върнете в политиката. Определиха ви дори като „залязващ политик“. Защо бе този рефлекс на партията срещу вас?
- Не, партията нямаше рефлекс. Рефлекс има „Позитано“, обкръжението на бившия председател, апаратът , който той си беше наредил от доверени хора, много от които влязоха в бордовете на големите предприятия. Знаете колко силно ги критикувах. Това е причината за отношението им към мен. Иначе не само на „Позитано“, но и много социолози ме подцениха - твърдяха, че моят рейтинг е кух, че като изляза от президентството, той ще се спихне. Виждате, че и досега продължавам да бъда в челната позиция. Съзнавам, че АБВ като нова формация ражда предпоставки за ерозия. Виждам понякога и гняв в очите на определени хора от БСП. Може би е справедлив. Той е идеологически мотивиран. И го разбирам. Защото ние сме извън БСП, извън традиционната левица и правим нещо различно, което може би донася отлив на гласове за БСП. Но аз твърдя, че начинът да се потърси ново качество в политиката е създаването на нов субект. Това е катализатор за промяната и на лявото, и на българската политика изобщо.
- Вие сте два мандата президент, успешен политик. Какво преживяхте, когато собствената ви партия ви изключи от редиците си?
- Не може да се опише. Това наистина е много тежък, много неприятен момент. У дома го обсъждахме денонощно, с приятели и съмишленици - също. Проблемът не е във въпроса дали са оценени моите два успешни мандата като президент. Това беше актив и на БСП, и на левицата. Стана ми болно от това, че съм дал най-хубавите години от живота си, хвърлил съм цялата си емоция, лишил съм децата и семейството си от грижи в тези тежки години от 1992-ра до 2001-ва, в които пътувах много. Беше голяма мизерия, в БСП нямаше пари, партията беше в тежка морална изолация (което може да се случи и сега на БСП), никой не искаше да си общува с нас - в цялата тази ситуация трябваше да направим промяната. И тръгнахме, аз и екипът ми - може би защото нямаше какво да губим - с идеята за социалдемократизация, с идеята за Евросъюза и за НАТО, която в онзи момент беше особено трудно приемлива. Налагах я в една силно противоречива вътрешнопартийна обстановка. Половината от ИБ бяха хора с различни позиции. Половината от Висшия съвет на партията бяха против мен. Преди всяко гласуване броях привържениците си, за да съм сигурен, че ще имам два гласа отгоре, за да прокарам нещо необходимо. Беше много тежък период, който днес е забравен от старите в БСП, а младите, които трябва да се приобщават към БСП, не знаят изобщо, че е имало и такъв период. Те мислят, че всичко е дошло наготово.
- Когато гласуваха изключването ви, от кого най-много ви заболя, че остана там, в другия отбор?
- Не се сърдя на никого, че не са му стигнали сили или е преценил, че ще бъде по-полезен в БСП. С някои и досега съм приятел. Заболя ме, когато разбрах (тъй като аз не присъствах на този пленум), че хора, за които съм давал страшно много в личен план, направил съм повече за тях, отколкото за семейството си, за най-близките си, са вдигнали ръка и са гласували за моето изключване (да не говорим, че от формална гледна точка това бе едно неправилно решение). Хора, с които сме делили една стая, хора, с които сме събирали стотинките, за да платим тока на „Позитано“ и знаят какво съм дал от себе си, са вдигали ръка, за да ме изключват. И те не знаят защо. Защото съм казал онова, което сега мнозина повтарят.
- Да ви върна през април 2012-а, преди конгреса на БСП. Защо не се разбрахте със Станишев, когато седнахте на масата в дома на Стефан Данаилов, на вечерята, приготвена от съпругата му Мария? Тогава предложихте ли му той да продължи кариерата си в Брюксел, а вие да останете тук с партията?
- Предложих да си разпределим ролите, каквото и да означава това. Това беше един от възможните варианти, но не единственият. Проблемът беше, че Станишев нямаше никаква идея за промяна. Той стоеше твърдо на позицията, че статуквото трябва да бъде запазено, и отстоя тази своя позиция по време на цялата кампания. Доста грубо при това. Аз си позволих на един от пленумите, когато се формираше листата на БСП за изборите през 2013-а, да се обърна към Янаки Стоилов и към мнозина други мои опоненти в БСП и да им припомня, че като председател на БСП съм ги защитавал като водачи на листи, дори когато организациите не са ги приемали. Докато те изчистиха до кокал всеки, който мисли различно.
- Защо БСП не дава оценки за управлението на своите лидери? Нито на Виденов дадохте, нито на Станишев? Как тази партия да си извлече поуки от грешките? Тя не ги назовава.
- А коя друга партия дава оценка след приключването на нейния управленски мандат? И за Костов не дадоха. Жан Виденов много настояваше да му дадем оценка, за да може тя да е позитивна. Да се търсят индулгенции с по-късна дата - не го намирам за правилно в политиката. Аз съм дал своята оценка тогава, когато излязох на пленум още февруари 1997-а и казах: „Или аз ще съм председател, или Жан Виденов няма да оглавява листа.“ Нищо лично. Продължавам да имам позитивно отношение към Виденов като личност, но това беше ясно разграничаване от политиката на Виденов. И оттам нататък нещата станаха по-лесни, без да е имало преследване, защото в листите имаше и хора, свързани с Виденов. Ето, сега Националният съвет на БСП прие оценка за кабинета „Орешарски“. Тя ми звучи несериозно. Смятам, че историята трябва да се пише от дистанцията на времето.
- Би ми било интересно как би протекла една ваша среща сега с Виденов.
- Трудно би се провел разговор помежду ни. Жан със сигурност е бил огорчен от нашата позиция на 4 февруари. Но без да правим ритуални контакти, когато започна да пиша моите спомени, ще се опитам да напиша обективно за него. Това означава и много позитивни неща, защото като характер, като лидер, като човек Виденов имаше и симпатични страни. Падна му се да ръководи партията и държавата в тежък период, мнози- на го подведоха, подведоха го и особеностите на неговия характер. Жалко е, че изгоря по този начин.
- Като ми разказвате това, си мисля, че партията се отнесе с еднакво ожесточение и към вас, и към него.
- Еднакво - не, но... това е в природата. Нормално е.
- Защо да е нормално?
- Защото в природата когато един лидер слиза от трона, той бива прогонен от стадото.
- Затова ли Луканов казваше, че БСП е партия от канибали?
- Не, БСП не е, но сред елита на партията има много хора, които... Но дайте да не се фиксираме върху левицата. Какво стана вдясно? Всеки нов лидер идва с идеята да се утвърждава. Твърде често това утвърждаване става за сметка на ожесточено отношение към предишните. Може би в това отношение проф. Лилов, Бог да го прости, имаше най-големия шанс - отношението към него винаги е било сдържано позитивно.
- Какво е отношението ви сега към Костов?
- Костов беше добър управленец. Подобно на Виденов заради странния си характер слезе от политиката и загуби твърде, твърде много. И мисля, че мястото, което заема сега, е заслужено. Той може да дава идеи, той прави анализи, които и аз чета с интерес, но всяка негова пряка намеса обърква нещата вдясно.
- Каква е причината за разпада на десницата, а сега и на левицата у нас? В лидерите ли е, в липсата на идейност или...?
- Причините за кризата и в десницата, и в левицата са много - вероятно преди всичко са грешки на управлението. Но има една причина, която е обща за кризисните процеси и вляво, и вдясно - това е високомерието. И при Виденов, и при Костов управлението страдаше от високомерие. Тази убеденост, че когато имаш цялата власт в ръцете си, ще управляваш два-три мандата, че можеш да правиш каквото си поискаш, е най-бързият начин да пропилееш доверието, което си натрупал.
Преса
