Харизмата на Борисов скоро няма да залезе
Интервю на Валерия ВЕЛЕВА за историческите грешки и липсващите поуки
Навършвате, проф. Маразов, 70 години, време ли е за равносметка на житейски грешки и постижения?
Тръгнеш ли да правиш равносметка, виждаш че целият живот като че ли е низ от грешки, някои от които дори се повтарят. Има един хубав виц за братята Прометей и Епиметей - Прометей мисли преди, а Епиметей след. Струва ми се, че нашата раса е произлязла от втория брат, защото ние постоянно грешим. Както казват руснаците, силен е със задния ум. И въпреки че си го знаем това, винаги така постъпваме. Орис ли е или общочовешко качество - не знам.
Днес съжалявате ли, че дадохте името си на политиката, че бяхте кандидат за вицепрезидент на БСП през 1996 г.? Опарихте ли се тогава?
Да, имаше един период от два-три месеца, когато се чувствах опарен. Не беше лесно. Но слава Богу , отърсих се от негативизма без тежки последици за мен - когато осмислиш, че политиката не е целта на живота ти, обидата отшумява. Аз смятам, че изпълних целта на живота си - политиката беше временна историческа случайност – интересите ми към културата, изкуството, науката за траките са моята голяма цел.
Казвате, че сме наследници на траките, кои от техните исторически черти носим днес?
Самоунищожението. Още Херодот пише, че траките са най-многолюдния народ след индийския, но никога не са се обединили и поради това не са създали силна държава. Те винаги са имали вътрешни конфликти, вътрешни спорове между племената, между вождовете. Заради това дори не са се усещали като единен етнос - самите са се назовавали по племето, към което принадлежат.
Ние пък сега се назоваваме към коя партия принадлежим.
Да, същото е, но с една голяма разлика – по онова време не можеш да смениш племето, докато сега сменяш партията по всяко време.
Кой е големият вирус на днешното политическо време?
Възможността чрез политиката да си оправиш личния бизнес. Това е най-страшното! Това създава една изкривена представа за политиката, за обществените процеси. Младите хора разбират много бързо, че трябва да принадлежат към силните на деня, за да могат не да грабят дори, а нормално да работят. И другият ни страшен бацил е - възпитаване в предателство.
Какво имате предвид?
Ами още от самото начало на прехода - то не бяха късане на партийни книжки пред телевизора, то не бяха отказвания на деца на наши известни комунистически първенци от партията и преминаването към т. нар. демокрация. Е, заслужиха си - къде посланически постове, къде в първите редици на властта. Този тип предателство нанесе много вреди върху морала, върху ценностната система, която днес напълно отсъства.
Какво може да обедини днес нацията ни?
Чудя се, не знам. Навремето един председател на израелския парламент ми каза, че тяхната нация се обединява винаги при външната опасност, а те живеят постоянно при външна опасност. Аз не съм сигурен, че дори при външна опасност българската нация би могла да се обедини. Ние нямаме никаква национална идея и национална концепция. Нямаме!
Какво ни държеше по времето на тоталитаризма – страха ли, партийната доктрина, какво?
И сега има достатъчно страх. Но днешният страх те кара да предадеш някого, да му подложиш динена кора, за да му заемеш мястото. При зрелия тоталитаризъм имаше една неофициална йерархия в обществото. Всеки знаеше кой кой е и кой къде се намира в обществената стълбица. И това работеше. Тогава се уважаваха хората за това, което са, а не заради поста, който заемат. Сега е обратното – всички виждат и депутати, и хора във властта, които още като им чуеш първата дума, ти е ясно кой какъв е и колко струва. Но те са винаги в светлината на прожекторите, те са на екрана на телевизора, те са във всяка медия. Е, как това да не обърква представите на хората!? Няма обективни критерии, по които хората да се измерват.
Тъжно е това, проф. Маразов. Този морален упадък как може да бъде спрян?
Като гледам социологическите изследвания, започнах да си мисля, че няма сила, която може да ни спре да вървим надолу. Това правителство извърши толкова много гафове, че само един от тях, ако беше при Иван Костов, то щеше да падне. А това не пада.
Имате ли обяснения?
Да. Харесва се премиерът, харизматичен е Бойко Борисов. Това е човек от народа, с когото всеки се идентифицира. Има и друго нещо – у нас се създаде огромен вакуум - няма силни политически личности. В момента в България няма друг, който да има такова излъчване и облъчване на хората, както е Борисов. Няма друг, с когото да можеш да се идентифицираш. А човекът, който е лишен от всичко - от работа, от социален престиж, от авторитет дори в семейството си, иска с някого да се идентифицира, за да бъде самият той личност. А Борисов е много удобен за идентификация - силен, мъжага, не цепи басма на никого, той ще оправи, той ще ни оправи. И ни оправя. Затова съм склонен да вярвам в социологическите изследвания, което означава, че народът си заслужава правителството.
Колко време може да издържи тази харизма? Да е жива, да действа?
Ние отдавна тръгнахме не по политическата линия на партии, а по лидерския лъч. Цялата ни политика е такава. Защо Костов и досега е видна фигура? Защото е силна личност. Иван Костов има воля за власт, както има воля за власт и Бойко Борисов, и Цветан Цветанов. Докато не се появи друга такава силна фигура, която да покаже други морални стойности и която действително да свърши мръсната работа - да се освободи цялата сегашна корумпирана прослойка в политиката, което едва ли някога ще стане, дотогава ние сме орисани да вярваме именно на тази сила, която сега ни управлява.
Как гледаш на битката между Станишев и Първанов. Ще излезе ли от тях двамата човекът, който може да застане срещу Борисов?
Малко се интересувам от злободневната политика. За мене това е една отрова и тя съзнателно се разлива в публичното пространство, за да могат политиците да живеят чрез нея. БСП отдавна се примири с това, че стана електорална партия, че ще има 30-40 депутати в парламента, които с годините ще преминават от един парламент в друг. БСП си създаде една партийна аристокрация, която живее от политиката. Ръководството на БСП мисли само за ръководството на БСП. А това, че трябва да се защитава една заявена позиция, че трябва да се мисли за хората, които са гласували за тази партия - тези, които са на върха, малко се интересуват. Те знаят какво е долу, само когато им се наложи преди изборите да отидат там. Така е било впрочем и в древна Атина.
Политиката е отрова, така ли?
Да, политиката е отрова! Отрова, защото не можеш да накараш цяла една нация да живее с политическата върхушка. Къде има такава нация по света? Кой живее с политическата върхушка? А ние знаем за всеки от политиците какво е направил, кой на кого какво е подарил.
Защо ни харесва тази отрова?
Защото всички медии в България съществуват чрез тази отрова.
Значи ние, медиите, сме виновни?
Не, не, не смятам, че само медиите са виновни. Но тъй като политиката е конструирана като пропаганда и като желание за печелене на имидж, затова тя завладя цялото медийното пространство, завладя съзнанието на хората. Където и да отидеш, се говори за политика. Аз изключвам телевизора, когато започнат политически предавания. Защото ми е ясно кое, как и защо се прави. Чудя им се на политиците кога работят, те не излизат от телевизора? Кога вършат тая държавна работа, за която са назначени.
Ядосвате ли се на всичко това?
Не. Когато човек анализира процесите, престава да се ядосва, защото започва да ги вижда. Ядосваш се, когато нямаш обяснение. Е, когато намериш обяснението, то обикновено е много горчиво. И това не само за БСП. Защо изчезна СДС? По същата причина. Липсата на истинска дясна партия доведе на власт една псевдодясна партия. За какви ценности сега можем да говорим. Има ли човек в България, който олицетворява ценност? Има ли професия, която да олицетворява ценност? Има ли нещо, в което да си сигурен? Аз съм сигурен в себе си, защото колкото и малкото да е, съм доказал, че аз имам път и съм извървял този път. При това сам съм си го открил, сам съм си направил пътека. Е, нека всеки да направи по една пътека. Кой от тях е направил тая пътека? Малко ми е тъжно в навечерието на 70-годишнината да говоря за нещо, което дълбоко не интересува огромна част от обществото.
Защото интелектуалците се кротнахте всеки в собствения си кръг и не смеете да издигнете глас на недоволство!
Всеки от нас извървя своята голгота. По времето на Костов беше много трудно, две години не ме допускаха до никаква медия. Дори когато исках да реагирам срещу войната в Сърбия, не можех. Безсмислено е да рипаш. Днес има няколко души в България, които аз приемам като бащи на нация, определям ги като патриарси: Стефан Цанев, Светлин Русев, Вежди Рашидов. Е, добре, като каже нещо Стефан Цанев, какво става? Излизат да го ругаят. Освен това има и друго нещо. Хората, които се занимават с наука, са пренебрегвани от днешното общество. Примерно аз съм феодален старец, който си бърка в носа. Кому е необходимо да изследваме траките? Я да изследваме какво е направило Народното събрание вчера. Това е много по-важно. Обаче когато стане някъде тракийска изложба, хората от властта са първи при откриването на изложбата. Целият ми живот е бил в създаването на това, което се нарича тракология. Е къде е тая тракология сега? Закриха института. Няма специалност тракология. Сега правя една магистратура по тракология и то благодарение на спонсорство на фондация „Траки“ - нито държава, нито университет застават зад историята ни. Една програма струва 150 хиляди годишно за четири години. Колкото един бонус!
Перспективата пред нацията ни?
Трябва да се тръгне от образованието, което да възпитава идентичност. Иначе може и да изчезнем. Не ни е проблем. Има много такива исторически примери. Боли ме, че в българските музеи няма деца. В читанките на гръцките деца е записано, че Гърция е велика. Те започват от Елада. У нас чувам мъдри уж хора, които казват, че ние нямаме нищо общо с траките! Как така? Траките са визитната ни картичка пред света. Е, за какво тогава да говорим! Всичко това изкривява съзнанието. Страшното на тези 20 години бе, че за да се докаже новата политическа класа, тя трябваше на всяка цена да отрече всичко, което значи да го отсече. И какво стана? Отсякоха дървото на България. Сега се опитваме да градим дърво, което няма корени. Много тъжно стана това интервю.
За себе си какво си пожелавате?
Да не ме изостави мозъкът ми. Натрупаните знания, хилядите прочетени книги, стотиците хиляди статии и десетки хилядите предмети, които съм видял – искам да сложа това на белия лист. Има още много какво да кажа за траките. Има още много неща за историята ни, които искам да направя Не съм изпълнил докрай мисията си към траките. Не искам да излизам от кабинета си.
Преса
