/Поглед.инфо/ През последните години масово започна да се говори, че светът навлиза в биомедицинска криза, свързана с изчерпването на възможностите на основното средство за лечение на болести през последните шест-седем десетилетия – антибиотиците, в резултат на чието приложение има нови щамове вируси и бактерии, спрямо които те са безсилни. Тревожното е, че се наблюдава резистентност и към последните поколения антибиотици – цефалоспорини. Засега те нямат заместител и идващият край на антибиотичната епоха ражда ужасяващи сценарии за това, което може да последва. Годишно в света вече умират по около 700 000 човека от инфекции, които са резистентни на съществуващите антибиотици – средно по 1 900 души дневно. Това е тенденция, която ще се засилва ускорено.[1]

През 2016 г. се появи доклад от 132 страници на Световната банка, озаглавен „Устойчивите на лекарства инфекции: заплаха за нашето икономическо бъдеще“. В него се чертаят опасни перспективи за масови епидемии, от които могат да умрат милиони хора и да се обезкървят цели региони, подобно на времето на „черната смърт“ – чумата, опустошила през ХIV век Европа. До 2050 г. се очаква да умрат 10 млн. души от бактерии и вируси, които са мутирали и не могат да бъдат унищожени с антибиотици. Годишно ще умират около 700 000 човека от инфекции, устойчиви на лекарства и според Световната банка това ще доведе до намаляване на годишния растеж на световния БВП между 1,1% и 3,8%. По най-оптимистичните прогнози икономическите загуби от това през следващите години се очакват да бъдат минимум 1 трилион годишно.[2] Те ще бъдат неравномерно разпределени, като най-пострадали ще бъдат бедните и лишени от здравеопазване социални групи, за разлика от живеещите в затворени градове и получаващи персонализирана медицинска помощ с най-новите лекарства и технологии представители на световната олигархия.

За биомедицинската криза ще допринася и фактът на рязко нарасналата свързаност на всеки и всичко днес в резултат на глобализацията, като към това ще се добавят и следствия от промените в екологическите условия и съответно географското разпределение на различни патогени, което ще предизвика предаване и разпространение на много инфекциозни болести. Ускореното движение на хора по планетата е предпоставка за разпространение от единия на другия край на света на епидемии от Ебола, Зика, СПИН, малария със скорост, невиждана преди това в историята

Паралелно с това бързо увеличаващата се скорост на промените и стресът от неравенството и поляризацията на обществото ще водят до увеличаване и на неинфекциозни болести, като се почне от психически и се стигне до сърдечни заболявания. Социалното неравенство, нарастващата несигурност за работата, здравето, оцеляването, скоростта на промените и загубата на социални позиции на милиони хора, необходимостта от бърза реакция на новопоявяващи се събития, социалната изолация, стресът и отчуждението, разпадът на социален капитал, които носи със себе си неолибералният капитализъм, по различни данни предизвиква съществено увеличаване на различни неврологични и невропсихични заболявания в глобален план. Според доклад на Световната здравна организация един от всеки четирима души в света страда от психически и неврологически заболявания – като се започне от депресии и неврози и се стигне до шизофрения.[3]

Живеем в свят, в който близо 2 милиарда души психически не са добре, и трудно може да прогнозираш как ще се прояви тяхната неадекватност и лудост. Дали ще налетят неочаквано на бой, ще почнат да стрелят, убиват, самоубиват или нагрубяват тези край себе си. А там, където обществото претърпява разпадни процеси, както беше у нас след 1989 г., много от тях станаха  политици, проявиха се като яростни громители на „комунизма“, ликвидатори на селското стопанство и индустрията, идеолози на днешния глобализиран капитализъм.

Ако вземем една класическа страна, в която се развива капитализмът и която е негов хегемон през ХIХ и началото на ХХ век, каквато е Великобритания, откриваме, че всеки четвърти възрастен човек е диагностициран с психично заболяване, а четири милиона човека вземат антидепресанти непрекъснато. Неврозите се превръщат във всекидневно явление за огромното число хора на планетата в условията на късен капитализъм. Специален доклад на Кралския колеж по психиатрия във Великобритания показва, че особено важен фактор за масовизирането на неврологичните и психиатричните заболявания е възходът на неравенството. Само икономическите следствия от тези заболявания във Великобритания са около 105 милиарда британски лири годишно. От своя страна здравните последствия от неравенството имат и множество други икономически измерения. Поради това, че хората в по-бедните части на Англия живеят средно със 7 години по-малко в сравнение с по-богатите региони, икономическите загуби годишно са между 56 и 58 милиарда британски лири.[4]

И това са данни за една от най-богатите страни в света, натрупала огромни богатства от притежаването на най-голямата колониална империя в историята, от експлоатацията на стотици милиони хора в продължение на векове. В глобален план тези тенденции са свързани не само със загуби за много трилиони долари, но и с увеличаване навсякъде по света на спонтанната агресия, която, съчетана с новите технологии, допълнително ще засилва несигурността  край нас.

Ще живеем във все по-несигурен и опасен свят. Затова и навсякъде по света носталгията по стабилното и спокойно минало става силна тенденция, независимо дали това е Америка, където мечтаят за някогашното ѝ величие, Великобритания, където носталгиците гласуваха за Брекзит, Русия, където Сталин е най-подкрепяният лидер, или в България, където половината от българите отговарят, че биха предпочели да живеят при социализма.

Бележки:

[1] Tackling Drug-Resistant Infections Globally: Final Report and Recommendations, The Review on Antimicrobial Resistance, 2016, https://consumermediallc.files.wordpress.com/2016/05/amrfinal.pdf, May 30, 2017
[2] Drug-Resistant Infections: A Threat to Our Economic Future, Washington: The World Bank, 2016
[3] Mental disorders affect one in four people, In: World Health Organization, http://www.who.int/whr/2001/media_centre/press_release/en/, October 4, 2001
[4] No health without public mental health. The case for action, London: Royal College of Psychiatrists, 2010

Клуб 24 май