/Поглед.инфо/ Днес е 1 юли, датата на която по официални данни се навършват 100 години от създаването на Китайската комунистическа партия. В Китай ще се организират множество събития и правят много равносметки, свързани с тази дата. В тези равносметки един от изводите е, че системата на управление на ККП се оказа много по-ефективна и успешна в сравнение със системите на западните либерални демокрации и пазарен каптализъм. Този извод не е мой, а на гуруто на американската либерална демокрация, пророкът на „края на историята“ Франсис Фукуяма. Именно той пише в своя статия „Бъдещето на историята: Може ли либералната демокрация да надживее упадъка на средната класа“ в известното американско списание „Форин ъфеърс“ следното: „Китай е наследник на дълга и горда традиция на висококачествено бюрократично управление, което се простира назад в продължение на две хилядолетия. Неговите лидери управляваха много сложния преход от централизирана планова икономика от съветски тип към динамична и открита такава, правейки това със забележтелна компетентност – по-компетентно, честно казано, отколкото американските лидери са показали в менажирането на тяхната макроикономическа политика в последните години. Много хора напоследък се възхищават от китайската система не само заради икономическите й резултати, но и защото тя може да взема големи, сложни решения бързо, в сравнение с агонизиращата политическа парализа ударила САЩ и Европа през последните години. Особено след неотдавнашната финансова криза самите китайци започнаха да рекламират „китайския модел“ като алтернатива на либералната демокрация.“[1]
Какви са резултатите от много по-високата ефективност на китайския модел на изграждане на социализъм с китайски характеристики, сравнен с американския модел на либерална демокрация, налаган с бомби, санкции, преврати, цветни революции, агентури от съответни неправителствени оргаизации по целия свят?
Икономиката на Китай под ръководството на ККП е нараствала по-бързо и по-дълго с големи темпове отколкото всяка друга икономика в историята. От 1978 до 2020 г. китайската икономика е растяла средно ежегодно с 9.2 % и се е увеличила общо 40 пъти. Изградени са общо 40 китайски икономики. Няма друга страна в света постигнала такъв икономически растеж за толкова дълъг период в историята.
Скоростта, с която е подобрено материалното и образователно състояние на над един милиард души и ускорено развитието на икономиката са непознати в историята. През 1980 г. БВП на Китай на човек от населението е 200 долара, а днес е над 10 000 долара, т.е. материалното положение на средния китаец се е подобрило 50 пъти за 40 години, превръщайки Китай в най-успешната икономика в историята.
В класацията на списание „Форчън“ за 500-те най-големи компании в света през 2020 г. на първо място е Китай със 124, след тях са САЩ със 121 компании. Китай притежава най-големия пазар за електронна търговия – през 2019 г. там се е реализирала 56 % от търговията онлайн в света. В момента изгражда така нар. „дигитален път на коприната“ за превръщане на Китай във водещата сила света в онлайн търговията в глобален план. Си Цзинпин неведнъж говори, че смята да превърне Китай в „интернет-свръхдържава“ или в „кибер-свръхдържава“.
Индустриалното производство на Китай днес е почти толкова голямо колкото на САЩ, Япония и Германия взети заедно. Страната бе превърната от евтина „фабрика на света“ в световен лидер в новите технологии. Още през 1990-те години Китай се превърна в единствената страна, която създаде аналози на глобалните американски технологични гиганти като Гугъл, Амазон и Фейсбук чрез своите гигантски технологични компании Алибаба, Байду и Тенсент. Китай притежава най-големият пазар на онлайн търговия – в него се извършва 40 % от електронната търговия в света. Там има над 800 милиона интернет ползватели и е най-големият пазар на технологични компании. В условията на глобален недостиг на чипове в Китай през май 2021 г. е имало 168 300 компании, които произвеждат чипове – основен елемент на хардуеъра на съвременната дигитална икономика.
По брой патенти в областта на изкуствения интелект Китай е на първо място в света. През 2018 г. от десетте най-големи интернет-компании в света 4 са китайски и 6 американски. Това превъзходство на Китай породи през последните години технологична война и засилена технологична конкуренция от страна на САЩ, които започнаха да провеждат целенасочена индустриална политика за ограничаване на износа на водещи индустриални стоки за Китай и засилване на позициите на САЩ в тази област. Това доведе допълнително до рязко засилване на ролята на държавата в Китай в стратегиите за технологично развитие, особено в областта на дигиталните технологии. Поставена е задачата за големи пробиви в областта на водещите технологии, засилен е контролът върху технологичния сектор.
Изградена е гигантска транспортна инфраструктура. Между 2007 и 2017 г. дължината на магистралите в Китай се е увеличила от 34 000 на 81 000 мили, което над три пъти обиколката на земята. В Китай се намират осем от дванадесетте най-големи подземни железници в света. Две трети от високоскоростните железопътни линии днес се намират в Китай. В Китай е създаден най-бързият влак в света, движещ се с 620 км. в час, почти колкото пътнически самолет. Чрез стратегическото строителство на така нар. „Нов път на коприната“, реализирано главно от китайската държава, с държавни предприятия и финанси се изгражда глобална инфраструктура (пътища, пристанища, железопътни линии, телекомуникации, енергийни структури, търговски мрежи), обхващаща всички континенти, която ще служи на натрупването на богатство и мощ на китайската държава.
В китайската образователна система се обучават около 200 милиона души и в международните класации китайските ученици са на водещи места, изпреварващи много-американските. Създадена е гигантска стартъп екосистема, по-голяма от всички останали в света. В Чжунгуанцун – китайската версия на Силициевата долина са локализирани десетки хиляди стартъп компании. От тях над 150 са уникорни, бързо достигнали пазарна капитализация от над един милиард долара, играещи водеща роля в света в областа на изкуствения интелект, роботиката, компютърното зрение и редица други сфери.
През 2018 г. Китай е имал общо 1.87 млн. научни работници. През същата година в китайските университети са защитени 49 500 докторски дисертации в областа на STEM – природни науки, инженерни науки и математика – за сравнение през същата година в САЩ са защитени 42 000, а в ЕС – 45 000 доктората в тези области. През 2020 г. 6.6 милиона китайски студенти са учили в чужбина, главно в САЩ. В Китай действа специална програма за завръщане на тези специалисти в страната с осигурени важни работни места и максимално използване на техните знания. В самия Китай в момента учат повече африкански студенти, отколкото във всички западни страни, взети заедно. По брой на най-цитирани научни публикации Китай изпреварва целия ЕС. През 2019 г. Китай е дал за научни изследвания и разработки 514.8 млрд. долара, което е много повече отколкото ЕС, който е дал общо 390.5 млрд. дол. Най-голямата част от тези средства отиват за експериментални изследвания. През 2019 г. Китай надмина САЩ по количеството патенти, свързани с технологии на изкуствения интелект. Китай е на първо място в света по брой на научните публикации в областта на изкуствения интелект – за периода 2016-2020 те са 76 300, докато в намиращите се на второ място САЩ те са само 44 400. През май 2021 г. Китай стана втората страна в света след САЩ, осъществила успешен полет, кацане и изследователска работа от космически апарат на повърхността на Марс. От него бе пуснат в движение по планетата марсоходът „Чжунчжун“, за да изследва нейната атмосфера, релеф, вещества в продължение на 90 марсиански денонощия.
За 70 години от създаването на КНР средната продължителност на живота на китайците почти се е удвоила. В момента тя е 77.13 години, с близо две години повече отколкото в България на реставрирания капитализъм. Поради рязкото намаляване на детската смъртност и подобряването на условията на живот от създаването на КНР до днес за 71 години е населението й е нарастнало повече от три пъти, независимо от това че от 1979 до 2015 г. бе провеждана политика за отглеждане на едно дете в семейство – от 450 млн. на 1.411 млрд., докато за 32 години бандитска реставрация на капитализма българското население намаля с около една трета. Независимо от това, че китайското население е около четири пъти повече от американското, в многомилионните китайски градове няма нито един бездомник, за разлика от САЩ, където през 2020 г. според официален доклад до американския конгреси има над 580 000 бездомници.
През ноември 2014 г. Китай зае първо място в света по БВП по паритет на покупателната способност. През 1995 г. делът на Китай в световната търговия е 3 %, а през 2018 г. той стана страната с най-голям търговски обмен в света, допринасяйки за 12 % от световната търговия. През 2020 г. Китай измести САЩ като най-голям търговски партньор на ЕС, внасяйки в него стоки за 468 млрд. долара, докато в обратната посока към Китай количеството стоки на ЕС бе 203 млрд. долара. Освен, че е имал 265 млрд. дол. излишък в търговията с ЕС, то много повече европейски компании са инвестирали в Китай, отколкото китайски в ЕС. Това означава, че Китай е бил големият печеливш и в икономическите отношения и с ЕС, както и със САЩ. Преди това той се превърна в най-големия търговски партньор и инвеститор в Африка.
Всичко това се разглежда от ККП като израз на превъзходството на техния социалистически модел на развитие пред този на капитализма. При това Китайският модел на развитие показа предимството си пред американския неолиберален капитализъм особено силно в условията на пандемична криза, която много бързо бе поставена под контрол в Китай, за разлика от САЩ и Западна Европа.
[1] Fukuyama, Francis. The Future of History: Can Liberal Democracy Survive the Decline of the Middle Class?, In: Foreign Affairs, January/February, 2012, p. 6
