/Поглед.инфо/ Данъците могат, а може би дори трябва, да бъдат чудесен инструмент за регулиране на най-различни обществени отношения. С тях могат да се регулират отношенията по производство на блага, тези по потреблението на стоки и услуги, може да се влияе и на чуждестранните и местните инвестиции в един или друг отрасъл. Изобщо това е един много гъвкав, фин и сложен за използване инструмент, който за да работи ефикасно, трябва да бъдат отчетени огромно разнообразие от фактори, да бъдат проведени задълбочени изследвания и, чак след това, да се „бърника” в кутията с данъчни инструменти. Въпреки сложността при прилагането им, данъците могат да изиграят значителна роля при провеждането на най-различни държавни политики. Настоящата статия е посветена на такава държавна политика (по-скоро опит за провеждането ѝ), целяща насърчаване на раждаемостта и укрепване на българското семейство. Написването ѝ бе вдъхновено от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), внесен от групата народни представители: Искрен Василев Веселинов, Красимир Дончев Каракачанов, Милен Василев Михов, Красимир Илиев Богданов, Димитър Кирилов Байрактаров, Юлиан Кръстев Ангелов, Султанка Димитрова Петрова и Христиан Радев Митев. Законопроектът фигурира под сигнатура 554-01-147 и е постъпил в Народното събрание на 29 юли 2015 г. В следващите редове ще бъде анализиран по-подробно.
На първо място, ще спра вниманието си на мотивите, които са изложили вносителите относно предложения от тях Законопроект. В началото на мотивите е очертана демографската катастрофа в Република България, която не е тайна за никого, а като голям плюс отчитам обосноваването със статистически данни на твърденията на вносителите. Също така друга положителна черта на мотивите е, че третират населението на страната ни по категории, а не като хомогенна маса, като по този начин по-точно се очертават параметрите на проблема и евентуалните стъпки за неговото решаване. Целта на вносителите е да се подаде ръка на работещите български граждани, които понасят отговорността и разходите по отглеждането на ненавършилите си пълнолетие деца, а не да се помага на хората, които раждат деца и после поддържат съществуването им (нещо, което не може да се определи като „отглеждане”) само и само да получават държавни помощи, за да не им се налага да работят. Според мен идеята да се подпомогнат именно трудовите граждани, които се грижат за благополучието на децата си, е чудесна и следва да бъде подкрепена. Изборът на инструментите на данъците е също подходящ, стига да бъде правилно приложен. За съжаление в настоящия си вариант Законопроектът, който вносителите предлагат на вниманието на Народното събрание (НС), е извънредно съмнително дали ще постигне високите цели, които те си поставят. По-надолу ще изложа аргументите си за това свое виждане.
Това, което се предвижда в Законопроекта е повишаване на данъчните облекчения за първо, второ, трето и повече деца както следва: от двеста - на четири хиляди и двеста лева, от четиристотин – на осем хиляди и четиристотин лева, от шестстотин на дванадесет хиляди и шестстотин лева. На пръв поглед изглежда, че с толкова драстични увеличения на данъчните облекчения (т.е. приспадане на съответните суми от годишната данъчна основа) целта на вносителите може би ще бъде постигната. Само че има някои въпроси, които не са изяснени нито тук, нито другаде в ЗДДФЛ и без чието решаване мотивите си остават чисто пожелателни.
Първо, следва да направим уточнението, че само заради данъчните облекчения е съмнително дали някоя двойка ще реши да има деца. С други думи, намаляването на данъчното бреме не е предопределящо по отношение на въпроса дали някой да стане родител. По-скоро тук става дума за по-благоприятно третиране на хората, които вече са решили да имат деца. Но и това не е малко, разбира се. Само че такава мярка на по-благоприятно третиране трябва да бъде съчетана с други мерки като: отнемане на възможността на някои хора да се издържат само от това, че раждат деца (една изключително порочна практика, която става още по-противна като си помислим, че тези техни деца живеят на ръба на оцеляването, включително бивайки принуждавани да просят, докато родителите им пропиват парите от помощи); изграждане на детски градини, ясли и други заведения за деца (примерно кухни); достъпни и финансирани с пари от общинския бюджет спортни, музикални, културни и други школи за деца (тук най-значима роля могат да изиграят читалищата). Целият комплекс от мерки, които да накарат евентуалните бъдещи родители да бъдат спокойни, че децата им имат бъдеще, би повишил раждаемостта, а не само една отделно взета мярка, колкото и хубав да е замисълът зад нея.
Второ, както в сега действащата разпоредба на чл. 22в, ал. 1 ЗДДФЛ, така и в предлаганото ѝ изменение, облекченията се предвиждат във фиксирана парична сума, изразена в български лева. Това едва ли е най-правилният подход, тъй като парите са подвластни на всякакви икономически и финансови процеси – минималната работна заплата расте, инфлацията не винаги може да бъде контролирана, световната икономика периодично навлиза в кризи и т.н. Това означава, че всяко по-сериозно изменение в стойността (по-скоро покупателната способност) на българския лев би изисквало изменение на тези показатели, които се изразяват в номинални парични единици. Поради тази причина, според мен, би било по-разумно облекченията да се предвидят в процент от облагаемата основа, който да се приспадне преди облагането на дохода. Процентът си е част от сумата без значение каква е тя. Той е неутрална величина и не налага постоянни изменения, подчинени на конюнктурата на пазарите. Освен това с проценти може да се отчитат различните доходи според приетите прагове. Ще обясня какво имам предвид.
Не е едно и също дали на година получавате десет хиляди, сто хиляди или петдесет хиляди лева. Ако имате едно дете ще си приспаднете четири хиляди и двеста лева за едно дете без значение какъв е доходът ви. Само че при доход от десет хиляди лева това ще са 42% (четиридесет и два процента!), а при доход от сто хиляди лева – едва 4,2 %, с което е очевидно, че се толерира една категория (хора с по-ниски доходи) за сметка на друга (хора с по-високи доходи), а целта, доколкото аз я разбирам, е да се осигури заинтересованост или по-скоро желание сред всички трудещи се хора да имат и да отглеждат деца, каквито и доходи да получават.
Да, съгласен съм, че може би следва да се направи разграничение между хората с ниски, хората със средни и хората с високи доходи, но смятам, че все пак трябва да се въведат процентни ставки според тези категории (които да бъда разделени с прагове, но не такива с фиксирани стойности, а определени пропорционално – примерно: хора с ниски доходи да са тези с доход до две минимални работни заплати, хората със средни доходи – до пет минимални работни заплати, с високи доходи – до десет минимални работни заплати, с много високи доходи – над десет минимални работни заплати), за да се избегнат изкривяванията, които се получават от фиксираните суми.
Трето, тъй като вече стана дума за изкривявания, посочените в предходния параграф не бяха толкова големи, колкото тези, които се получават с оглед на семейството като цяло, когато го разгледаме като съвкупност от всички негови членове. Едно дете не живее само по себе си – то живее в семейство. Това семейство се издържа от доходите на всичките си членове, някои от които работят, а други (децата) – не. Не е едно и също дали в семейството влизат един родител с доход от десет хиляди лева и едно дете или семейството се състои от двама родители – единият с доход от десет хиляди лева, а другият безработен (нерядко срещана хипотеза в условията на висока безработица у нас), и едно дете. В първия случай доходът от десет хиляди лева след данъчните облекчения и удържаните данъци ще се разпредели между двама, а във втория случай същата сума ще се разпредели между трима.
Да усложним примера! Ами ако родителите имат живи свои родители? В някои случаи последните ще получават висока пенсия и ще помагат на децата си. В други случаи ще получават средна такава и нито ще помагат, нито ще са в тежест. Обаче у нас много пенсионери взимат ниски пенсии и се налага част от доходите на работещите им деца да отиват и за тяхната издръжка. И така получаваме, че с едно и също данъчно облекчение ще се ползват както родител с доход от десет хиляди лева и едно дете, така и родител с доход от десет хиляди, който обаче ще трябва да използва този доход и за съпруга си (безработен), за детето си и частично за четирима пенсионери с ниски пенсии. Очевидно е, че може да се стигне до огромни диспропорции в размера на издръжката на член на семейството. Затова смятам, че трябва да се даде ясен критерий за това какво е „семейство”, от една страна, а от друга да се включи в данъчните облекчения и критерият брой на членовете на семейството. Разбира се, критерият може да бъде и „домакинство”, но пак следва да се даде ясно определение на това понятие. Проблемът е, че ако семейството се състои само от съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, се изключват бабите и дядовците, които също може да се нуждаят от издръжка. Изключват се и лицата, които живеят без брак (фактическо съпружеско съжителство). Може пък бабите и дядовците да не живеят в същото домакинство и изобщо да не поддържат контакти с децата и внуците си. Чл. 141 от Семейния кодекс (СК) ни дава списък с лицата, които имат право на издръжка, и реда, в който се удовлетворява тяхното право. Това е добър ориентир за лицата, а вече допълнителен критерий, който да казва кои от тях влизат в „семейство” или в „домакинство” за целите на данъчните облекчения може да бъде съвместно живеене или нещо друго. Важното тук е да се отбележи, че не доходът като цяло, а доходът, който се получава от член на семейството или домакинството, е релевантен при определяне на данъчното облекчение. Може от тези десет хиляди, които се получават в семейството, да се стигне до там, че на член от семейството да се падат по пет хиляди, по три хиляди, а може и по две хиляди лева годишно. Разликата е очевидна, а третирането не би следвало да бъде еднакво. Това, че установяването на ясни критерии е трудно, не означава, че задачата не си струва усилието, а означава, че трябва да се положи максимално усилие в името на един социално справедлив резултат.
Четвърто, възприемайки всички тези критерии, които да доведат (по мое мнение) до целения според мотивите благоприятен изход, ще се наложат множество изменения не само в ЗДДФЛ, но и в други закони. Като цяло смятам, че заменянето на критерия „брой деца” с критериите „брой членове на семейството или домакинството”, „доход, който се разпределя между тях” и „брой деца измежду членовете на семейството или домакинството”, както и заменянето на фиксираната парична стойност с процент върху дохода (но не върху дохода като цяло, а върху този, който се получава от член от семейството или домакинството), неизбежно води до извода, че поставената от вносителите задача, може да бъде решена единствено с въвеждането на системата на семейното прогресивно подоходно облагане. Само че тук по-скоро ще става дума за такава система, която да определя данъчните облекчения, а не самия данък върху доходите на физическите лица.
Идеята за семейно прогресивно подоходно облагане за съжаление е твърде политизирана и вероятно няма да се възприеме, макар че при разумни прагове и данъчни ставки (може да няма нужда от данъчни облекчения, ако ставките са разумни, макар че това вече означава и отмяна на плоския данък – друга голяма тема, на която настоящата статия няма да се спре), целта на вносителите на сегашния Законопроект би била постигната в най-пълна степен, а с това и ще се постигне социално справедлив резултат.
