/Поглед.инфо/ Атлантическият политолог Огнян Минчев се възмути във Фейсбук защо на официалното честване на Шипченската епопея държавата е допуснала да се развява знамето на Донецката народна република (ДНР). И я нарича „терористична сепаратистка организация, съставена от криминални елементи“.

В една полемика страните често използват пиперлийски думи и фрази, за да я нагорещят до червено, да я направят по-пикантна и привличаща. Стига се и до ругатни и обидни думи. Така полемиката прераства в кръчмарски спор или махаленска свада.

Не си падам по такъв дуел, но честно казано, от такъв атлант на американизма и либерализма като Огнян Минчев би трябвало да се очаква по така академична аргументировка, а не доводи на студент първокурсник.

Да караме, впрочем, поред. И така, терористична ли е ДНР? Да сте чули за извършени от нея атентати в Киев или други украински градове? Или пък за „донецки терорист“, който прегазва с камион тълпа украински граждани? Или за загинали невинни украинци от „донецкия тероризъм“? Няма как да сте чули, защото ДНР е терористична само във вкаменелостното русофобство на част от политическата върхушка на Запада. И на марионетките й по места, назубрили някои хибридни хватки за промиване на мозъците. В дебелите книги пише, че терминът „тероризъм“ произлиза от латинската дума terrere - „плаша“. Или всявам ужас. Огнян Минчев би трябвало да е изчел такива книги. Какъв ли тогава ужас всява ДНР сред украинците, след като не прибягва до атентати и терор? След като в ответните си обстрели не взима на мушка жилищни сгради, болници, училища и други граждански обекти? А тези дни стана известно, че ДНР е приела 62 бременни жени от подконтролните на Киев съседни донбаски територии и 46 от тях вече родили. И това се прави в рамките на една хуманитарна програма, която е одобрена от ръководството на ДНР и също на Луганската народна република (ЛНР). Няма да се изненадам, ако Огнян Минчев и други подобни смятат и нея за терористична република. Известно е обаче, че тероризмът не ражда деца, а ги убива, без да му мигне окото.

В дебелите книги пише също, че тероризмът е  насилие за постигането на политически цели,  присъщо както за държави, така и за недържавни организации. А когато имаме насилието на една държава срещу собствените й граждански лица, имаме чиста проба държавен тероризъм. Някой да е чул за подобни случаи в ДНР или ЛНР? Ако наистина ги имаше, Западът нямаше да пропусне да зареди с тях русофобската си пропагандна машина.

Фалшификат е и твърдението, че ДНР била сепаратистка организация. Това може да го каже човек, който или не е в час с материала, или манипулира и промива мозъци. От самото начало ДНР, също и ЛНР, не се стремяха към отцепване от Украйна, камо ли и за присъединяване към Русия, макар че са рускоговорящи. Участието им в Минските договорености е доказателство за това. Крайна цел на тези договорености е автономия за тях, но в рамките на украинската държава. И това впрочем се приема от Вашингтон и от гарантите на договореностите Берлин и Париж. Ако режимът в Киев бе изпълнил своята част от договореностите, която включваше и провеждане на местни избори според украинското законодателсто, днес Украйна щеше да възстанови контрола по границата си с Русия и да възстанови суверенитета си над цялата територия. Само че този режим не е заинтересован от мир в Донбас, защото печели от войната – най-вече като пари, но и като манипулиране на обществото за запазване на властовите си позиции.

Дори обявената по-рано от лидера на ДНР Александър Захарченко инициатива за нова република цели не отцепването от украинската държава, а представлява усилие да се обедини недоволната от режима част на украинското общество и да се предложи друга алтернатива за Украйна. Да, тази алтернатива няма да е русофобска, дори ще е русофилска, но това в никакъв случай не е сепаратизъм.      

Наред с това в материала си Минчев издига теза, че трябва да пазим и развиваме отношенията и дългосрочното сътрудничеството си с Украйна. С каква обаче държава той предлага да правим това?

В нарушение на Минските споразумения украинската армия системно извършва обстрели не на военни, а на граждански цели. Преди време в Съвета по правата на човека към ООН бе съобщено, че  от началото на година в украинския конфликт са загинали 67 мирни жители, а са ранени 683 души. Това е увеличение със 75% в сравнение със същия период на 2016-та. Като цяло пък броят на загиналите мирни жители в хода на вече тригодишния конфликт надхвърли 3500 души (от общо 10 056). Ранените пък са повече от 6000 от общо (от 23 500 души). Между другото сред жертвите има и деца – 68 убити и 183 ранени. Това е в пъти повече от жертвите или потърпевшите от ислямисткия тероризъм в Европа.

Минчев би трябвало да знае, че за Запада тероризмът представляват действия, насочени към умишлена смърт или телесни повреди на цивилните лица, а не на воюващите страни. За Вашингтон, например, тероризмът е предумишлено и политически мотивирано насилие срещу мирно население. Е, Киев не прави ли точно това с обстрелите срещу ДНР и ЛНР? Умишлено обстрелва жилищни райони и граждански цели, целенасочено търси повече жертви и всяване на страх сред населението, за да го подчини на политическите си цели и да преформатира етническия му код. И каква излиза тя - Украйна е терористична държава точно според критериите на покровителите й.

Тя обаче е втори път терористична държава, защото както нейните институции, така и недържавни организации използват насилието за постигане на политически цели – примерно за налагането на омраза към Русия, като носеща колона на държавността и общественото съзнание. Преследването, арестуваните и направо ликвидирането на лица, оспорващи официалната политика, е станало нещо като норма там.

И ето с такава терористична държава Минчев предлага да пазим отношенията и да развиваме дългосрочно сътрудничеството.

Наскоро първият украински президент Леонид Кравчук даде много показателно интервю за телевизия „NewsOne“. Ще напомня, че Кравчук не питае никакви симпатии към Русия. Не е краен националист, но определено не иска страната му да е обвързана с Русия. Та в интервюто той си призна, че не е очаквал сънародниците му толкова бързо да изпокрадат собствената си държава, не е очаквал такова майсторство да се граби от джоба на държавата.

Като бивша съветска номенклатура той е прекосил надлъж и шир страната си и по думите му, на които се позовава и интернет порталът „ПолитНавигатор“. Споделя, че страната е била невероятно богата в края на 80-те и началото на 90-те години. При правилен подход тя е могла да стане една от най-успешните на европейския континент. Но след като придоби дългоочакваната независимост, в Украйна е започнала истинска вакханалия. Богатата държава бе изпокрадена за броени години: „Не мислех, че толкова мащабно и толкова организирано и като скакалци хората ще вземат всичко да крадат“, признава Кравчук. И коя сега република е съставена от криминални елементи?

Минчев се позиционираше в публичното пространство като борец срещу корупцията, организираната престъпност, измамите и други подобни бизнес язви. С такава ли тогава държава ни предлага да развиваме дългосрочно сътрудничество – дето е прогнила от корупция, во главе, врочем със самия им президент? След като обраха собствената си държава, защо да вярваме, че украинците няма да мошеничестват и с България – да речем чрез дългосрочно сътрудничество?

Освен мръсни пари, в едно общество може да се пере и мръсна политика – перат се мръсни дадености и помисли с „чисти“ внушения и гледни точки. Казано банално – пропагандна война. В случая един от атлантите на българския атлантизъм, се опитал да изпере мръсния имидж на днешния украински режим, на властта й по-точно. И на подкрепящия го Запад. Ясно е за какви цели. Съжалявам за опонента Минчев, чиято запазена марка е академичния тон в полемиките, но в случая се е присламчил към перачница на една мръсна политика. Само че този имидж е неизпираем, проумява го и Западът.