/Поглед.инфо/ В своя нов анализ политическият наблюдател Дмитрий Седов разглежда задълбочаващия се разкол в американския естаблишмънт след ескалацията срещу Иран. Блокадата на Ормузкия проток и скокът на петрола до 100 долара разкриха пълната липса на реална стратегия в Белия дом, оставяйки Вашингтон в изолация дори от най-близките му европейски съюзници и собствените му енергийни корпорации.
Енергийният шахмат: Когато петролът стане оръжие срещу Вашингтон
Нещо фундаментално се е объркало в колективното съзнание на американската администрация. Военните авантюри на САЩ и Израел срещу Иран доведоха до предвидим, но очевидно неразчетен резултат: затварянето на Ормузкия проток. Този стратегически ход мигновено изстреля световните цени на петрола до психологическата граница от 100 долара за барел. За Доналд Тръмп, чиято политическа съдба до голяма степен зависи от икономическите показатели преди междинните избори за Конгрес през ноември, това е катастрофа.
Американският пазар на горива е тясно обвързан със световния и рязкото поскъпване на бензина започна да разяжда електоралния рейтинг на президента със застрашителна скорост. В Белия дом настъпи паника, налагаща спешни мерки за сваляне на цените до поне 50 долара за барел. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, изглежда, че администрацията е действала без никакви предварителни прогнози за пазарната реакция, разчитайки единствено на грубата сила и мита за американската енергийна независимост.
Шистовият мит: Защо петролните гиганти няма да спасят рейтинга на Тръмп
Основната надежда на Вашингтон беше впрегната в шистовия петрол, който в миналото е служил като „вълшебна пръчка“ за американската енергетика. Логиката на администрацията беше елементарна: рязко увеличаване на производството, наводняване на пазара и сваляне на цените. Тук обаче екипът на Тръмп попадна в капан, който сам си постави.
Пазарът на шистов петрол премина през мащабна консолидация и днес се контролира от гиганти като ExxonMobil и ConocoPhillips. Тези корпорации не се вълнуват от политическото оцеляване на президента, а от своята финансова дисциплина. Техните ръководства вече ясно заявиха, че инвестиционните бюджети са фиксирани и няма да бъдат променяни заради „геополитически форсмажорни обстоятелства“.
Пробиването на нови кладенци струва по 11 милиона долара всеки. За корпорациите е безсмислено да инвестират милиарди в краткосрочно повишаване на добива, което само по себе си би свалило цените и съответно техните печалби. Те се нуждаят от дългосрочен ценови коридор от 90-100 долара, за да оправдаят нови инвестиции. Освен това най-продуктивните находища в САЩ вече са изчерпани, а темповете на растеж на добива спадат. Световната енергийна криза няма да бъде решена чрез американски шистов петрол, което дава на Техеран огромен коз в ръцете.
Техеран не трепва: Подготовката на персите за дълга блокада
В това противопоставяне Иран изглежда далеч по-подготвен и стратегически последователен. Позицията на новия държавен глава Моджтаба Хаменей е описана като „изключително твърда“. Иран няма намерение да отстъпва, а блокадата на Ормузкия проток е замислена като дългосрочен инструмент за икономическо изтощение на Запада.
Крайбрежните съоръжения на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) са вкопани дълбоко в защитени убежища, неподатливи на стандартни бомбардировки. Персите са се подготвяли за този сценарий с десетилетия, знаейки, че това е техният най-силен отговор на всяка външна агресия. В същото време Вашингтон изглежда като вълк, глупаво попаднал в капан, който сега вие за помощ от съюзниците си, за да деблокира протока.
Европа казва „не“: Провалът на американската коалиция в Залива
Призивите на Тръмп за международна военна коалиция срещу Иран срещнаха ледена стена в Европа. Най-показателен бе отговорът на германския канцлер Фридрих Мерц, който категорично заяви, че Германия няма да използва военни средства за осигуряване на корабоплаването в региона.
Германското правителство подчерта, че САЩ и Израел не са се консултирали със своите европейски съюзници преди да започнат ескалацията. Както коментират експертите на Поглед.инфо, Берлин и Париж няма да проливат кръв за авантюри, които са били планирани зад гърба им и които директно застрашават европейската икономическа стабилност.
Умилостивяването на Техеран вече изглежда невъзможно, особено след убийството на секретаря на Съвета за национална сигурност на Иран Али Лариджани от страна на Израел. Израелската стратегия „първо да се бием, а после ще видим“ успешно въвлече САЩ в конфликта, но сега Вашингтон е оставен сам да се справя с последиците от провокираната персийска омраза.
Интелектуалният залез на империята: Оставки и стратегическа некомпетентност
Вътре в самите САЩ разколът става необратим. Оставката на Джо Кент, ръководител на Центъра за борба с тероризма, е ясен сигнал за разпада на консенсуса в администрацията. Кент открито заяви, че Иран не е представлявал непосредствена заплаха и войната е започната под натиск от Израел и неговото лоби.
Авторитетният политолог Джон Миършаймър отиде още по-далеч, наричайки действията на Вашингтон „стратегическа некомпетентност“. Според него САЩ изпращат послание към света, че са управлявани от „група глупаци“, които започват войни, без да имат план как да ги спечелят.
На този фон предложенията на фигури като Нют Гингрич за използване на термоядрени експлозии за създаване на нови канали през ОАЕ изглеждат по-скоро като симптом на психическо разстройство, отколкото като реална политика. Светът гледа с тревога как една суперсила губи способността си за рационално мислене, докато цените на енергията и геополитическото напрежение чертаят контурите на нов, многополюсен и много по-опасен свят.