Проблемът на българската здравна система е не само финансов, а и управленски

Здравеопазването в България било прилично предвид на средствата, които постъпвали от държавата и от здравноосигурените! Този култов извод на министър Стефан Константинов от миналата седмица, с квинтесенция “Парите са здраве” следва да бъде изписан със златни букви над входа на Министерството на здравеопазване. А, може би, и над входовете на някои от лечебните заведения. Но не над всички. Защото въпреки мизерните условия, заплати и перманентен недостиг на средства, много истински лекари и медицински персонал, за които Хипократовата клетва има някакъв смисъл, а не е просто една про-форма традиция, правят чудеса от храброст, за да спасяват животи и да помагат на нуждаещите се въпреки оскъдните финанси и въпреки политиката в областта на здравеопазването. Защото от години наред (тук министър Константинов няма как да претендира за авторство) политиката в областта на здравеопазването започва и обикновено свършва до въпроса за парите и тяхната липса, разбира се.

Ако трябва да сме честни обаче, в думите на министъра има и голяма доза истина. По незнайни причини обаче, когато представител на управлението на държавата оправдава липсата на качество и ефективност по този начин, това звучи приемливо. А същевременно, когато трябва да се търси отговорност за проблемите, тя не се търси в посока източника (причината) на дефицита на средства. Търси се там, където липсата на пари се чувства най-силно.

Служителите в държавната и общинските администрации не били ефективни! Нима?! Та за парите, които получават чиновниците, май, работят доста прилично.

Децата прогресивно затъпявали и не били мотивирани да ходят на училище! И за кадрите, от сферата на образованието може да се каже, че се справят твърде добре с оглед на получаваното възнаграждение.

Производството на храни прогресивно намалявало, но фактът, че от труда на истинските производители печелят прекупвачи и спекуланти, май, не вълнува друг освен ощетените земеделски стопани.

Сериозен проблем било, че младите и кадърни хора бягали в чужбина – но за перспективите, които им се предлагат в страната, май, даже твърде много са останали.

Та като стана дума за хора… защо ли управляващите изобщо повдигат въпроса за демографската криза и за застаряването на нацията, като то е пределно ясно – за толкова пари и толкова здравеопазване, толкова население!

Коментарът на министър Константинов, даден в отговор на това, защо българите се чувствали по-зле лекувани дори и от албанците, всъщност провокира и някои сериозни въпроси:

Първият е, естествено, защо държавата дава толкова малко пари за здравеопазване? Едва ли “защото е в криза”! Нима другите страни от Европейския съюз или пък САЩ не са в криза, че там процентът от БВП по традиция е твърде по-висок от този, който България отделя (а ако се обърне внимание и на разликите в стойността на БВП, разликата става направо потресаваща!).

Друг въпрос е дали наистина увеличаването на данъците и осигуровките ще помогне за запълването на черните дупки в системата на здравеопазването? Наистина ли средствата, които в момента се набират се харчат ефективно? Наистина ли всички средства отиват за здравеопазване?

Не можем да не се и запитаме защо едва около 1,5 милиона здравноосигурени лица издържат поне още толкова здравно-неосигурени? Кога най-после държавата ще реши този въпрос, който определено не е финансов, а управленски!

И в заключение следва да се подчертае, че ако здравната грижа, която посветеният на призванието си медицински персонал се опитва да осигурява на българските граждани в тези условия може да бъде наречена “прилична”, то това не важи за здравеопазването. Здравеопазването в България е, меко казано, неприлично!

Аргументи БГ