/Поглед.инфо/ Дали е „катер в открито море”, както казват някои в Берлин, или е европейски визионер с днешна дата, на този етап няма как да се прецени. По-важното е, че предизвика нещо като цунами сред свикналите със своите сценарии стратези и лидери на световната сцена. Не стихват коментарите относно изявленията на френския президент Макрон във връзка с „мозъчната смърт на НАТО”, изолацията на ЕС от геополитиката, в която на Брюксел се предвижда роля на регионален фактор, който няма думата при преговори Вашингтон, Москва и Пекин, необходимостта от реформи в процеса на разширяването на „клуба на богатите”, липсата на координация между страните-членки в Алианса, където приоритетно САЩ налагат волята и интересите си, както и блокирането на организации като ООН. Не са без основание опасенията, че идеите за бъдещето на ЕС на Макрон ще доведе до ново разделение сред страните-членки.

Не случайно наблюдатели пишат за „купени елити сред страните от ЕС” или за „лидери на каишка”, но някак между капките се оттичат слова макронови, които се отнасят до нарастващата бедност, неравенството и несправедливостта, което принуди гражданите да излязат по улиците. И не само в Европа. Факт е, че на международното поле има наистина нова ситуация, независимо дали масите изливат гнева си заради повишени цени, манипулирани избори, липсата на свободно слово или сепаратистки настроения. Светът е друг и заради все по-трудно отстояваната роля на №1 на САЩ в геополитиката, където Русия и Китай през последните години имат не само амбиции, но и мощ да заемат водещи позиции в нов световен ред. Конфронтацията между тях разтърсва света до степен на пълно объркване и невъзможност за взимане на трайни решения. Решения, които изискват съгласуваност, защото от това зависи глобалния мир, сигурност и стабилност на държави и народи. Новата картина допуска и изводи като „САЩ се нуждаят от относително мащабна война”, казват във Варшава, а това безспорно има връзка с политики на поставяне на Москва в икономическа изолация и заобикаляне от обръч от страни-членки на НАТО, задължително снабдявани с американско оръжие от всякакъв вид. Изолацията и елиминирането в световните дела може безспорно да стане след смяна на политическото ръководство. Както се казва, нищо ново под небето. Оказва се, че държави като Русия са трън в окото на глобални сили, които търсят спасение от външни проблеми и неудачи във вътрешен план чрез домогване до ресурсите на други страни. Един вид нищо лично, само интереси, които се измерват във финикийски знаци. Може би еуфорията от спечелването на Студената война, подгрявано десетилетия с не винаги достойни средства и подкупи, е довело до забравяне на исторически доказаното правило, че империите, когато и да е, се разпадат. Но има и „империята си остава империя и винаги отвръща на удара”. Поне за Русия това важи с пълна сила и не случайно, дори в изнемога и с милиони жертви, тя е стигала до Париж и Берлин във войни, които са целели именно разрушаването и разграбването й. Днес е подложена на атаки чрез демонизация на лидера й Путин, както и нестихващо изреждане по повод и без повод на проблемите й – спад в икономиката, демографска криза, прозападно /предимно американско/ настроение на част от елита и на част от младите й люде, подхранвано подобаващо по познати начини, разногласия след малцинствените народи и все в този дух. Сякаш на Запад се цъфнали и вързали в периодите на кризи, които настъпват една след друга напоследък. Да, ама като се гледа треската в чуждото око, не се вижда гредата в собственото. Пък на всичко отгоре и суровините на Русия си ги бива, да не говорим за територията й, голяма част от която все още остава неусвоена. Но тяхна. Да си я дадат без бой, няма как да се получи. Още повече, че помнят, представете си, думите на Император Александър ІІІ, че „Русия има само два верни съюзника – армията и флота”. Иначе Москва явно следи заявеното от Макрон по време на форум за мир в Париж / където няма наше участие/, че „световната политическа система е в безпрецедентна криза” и че са „нужни нови съюзи, които да решат глобалните проблеми”. Според него „ЕС рискува да стане незначителен играч в световните отношения, което изисква нови начини на сътрудничество, нови съюзи между държавите и организациите”. Вместо това сме били свидетели на „увеличаващи се едностранни действия”, но без да посочва имена. Знаят се от компетентните. Макрон е категоричен в твърдения, че Русия не може да си позволи да бъде васал на Китай /на САЩ също!/, не може да остане супер сила „сама на себе си” и остава да действа в посока „политика на баланс с Европа”. Е, Русия и Франция са били съюзници и в двете световни войни, руската аристокрация е говорела на френски и е предпочела след болшевишката революция/преврат да се пресели в Париж. Затова не звучат странно думи за подаване на ръка на Москва в днешно време. Особено след търговските противоречия с Вашингтон, увеличаващи се мита за традиционни европейски стоки, натиск да не се създава европейски съвместен проект за нов самолет или за пускане в експлоатация на „Северен поток 2”, искане за двустранни контакти с европейските страни, а не чрез ЕС, нови и нови санкции върху Русия, които рефлектират негативно и върху европейските фирми, увеличаване на вноските за НАТО и реализация предимно на американско оръжие и т.н. Дали това е „самоцелно красноречие на Макрон” или израз на нескривано желание за лидерство в Европа? Дали прозира геополитическо позициониране на Франция, но през призмата на ЕС? Времето ще покаже, но е видно,че променените геополитически условия налагат и нов поглед за изход от „тъпченето на едно място на Брюксел”. Какво щяла да каже новата ЕК? Ами първо да се сформира, после да има претенции за водеща роля в структурирането на европейската политика. Но европейска и в унисон с интересите на онази Европа, която загуби християнски облик и се поддава на несвойствени изяви. Ако Макрон смело е поставил пръст в раните на Европа, това не означава, че трябва да се порицава с „безчувствено, ненадеждно, обсебващо и неевропейско поведение”, както пишат някои в Берлин. Разбира се, че не само той осъзнава геополитическите проблеми, но ЕС няма повече време за шикалкавене и „мили очи” към Вашингтон при всеки случай, често в противоречие със собствени интереси. След Брекзит, кашите в Украйна, където някои искат да си продават и чернозема за пари, „жълтите жилетки” и протестите в Каталуня, Прага, Атина, мигрантските дилеми с опасенията от терористични атаки, срива в социалните системи, не е полезно да се отрича необходимостта от диалог и покана за сътрудничество от нов вид, включително с очи към Русия. Защото и тя е в Европа, но си държи на своята цивилизация, не се огъва пред предизвикателствата и западната анатема. Дали ще издържи и то след като и Пекин пише за „слабите места на Русия”? Ами това си е вътрешна работа на Москва. Да се плаче на чужди гробища не е прието на Изток. Кремъл си има специшфични политики и към Китай, и към Турция, и към региони по цял свят, но прави впечатление, че не забравя обицата си на ухото след краха на СССР. Просто не вярва на сълзи. Дори могъщ Китай със своята практична политика често предпочита да стои на ръка разстояние от световните проблеми и остава зад гърба на Москва, когато се мерят силите. Интереси и нищо друго. Ако Макрон събира в Париж „Нормандската четворка” с предложения за намиране на изход от проблемите с Украйна и Донецката република, това не означава, че Москва се принизява до Франция и Германия. Това си е нейната политика на търсене на диалог с всички страни, на поддържане на отношения дори с проамерикански настроени държави. Дали се доверява на Макрон и вярва в изразените от него позиции за „нови съюзи”? Едва ли. Но на подадена ръка в цивилизования свят не се отказва. Ръка, която не държи зад гърба автомат, разбира се. Иначе и Макрон си има интереси. И за него „Франция е над всичко”, а моментът да го демонстрира е удачен. Просто се оказа се, че и Меркел не е вечна, а президентът Тръмп си има и други дилеми. Европейците се нуждаят от свежи идеи и сътрудничество и в други посоки. Изтощената политика, водена от „сенилни” или изчерпани лидери не води до просперитет, загърбване на бедността и ликвидиране на страха от друговерците и мигрантите. Колкото и да се нуждаят от тях собствениците на фабрики, земи и строителни фирми. А и експериментите с т.н. „нежни революции” и внос на демокрация в страни с дълбоко различни представи за света и религията не донесахо нищо друго освен срив на повярвалите държави с амбицирани за власт лидери.

В България обаче нямаме време за изявите на президента Макрон. Заети сме с предстоящото посещение на премиера във Вашингтон. Какви ще са темите за разговор с президента Тръмп? Упражняват се и дават съвети атлантици и постоянно присъстващи по ТВ-екраните НАТО-вци. То не беше желание за военна база по Черноморието, за нови самолети F-16, поне още 8, за разширяване на съществуващите военни бази на наша територия, поздравления за вноса на втечнен американски газ през Гърция, предложение да се изгради и у нас стоянка за втечнен газ от САЩ и т.н. Няма спор, посещението е важно и би могло да има значение не само за страната ни, а и за региона. Но защо не се посочат съгласувани сред политиците ни т.н. опорни точки за разговорите с Тръмп, за да се получи и обществена подкрепа? Поне така процедира Ердоган преди срещата в Белия дом, която макар и да не му донесе в цялост жадувани дивиденти, доведе до повече разбиране сред турските граждани. Упреците към политиката му не се засилиха преди и след неговото посещениие в САЩ. Добре е да има очи и за случващото се около нас, и в геополитиката. Тя е различна. Ориентацията изисква компетентност, прецизна и професионална дипломация. Дано е налице.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели