Зорница Илиева

Чухме ли в София Макрон?

/Поглед.инфо/ Дали е „катер в открито море”, както казват някои в Берлин, или е европейски визионер с днешна дата, на този етап няма как да се прецени. По-важното е, че предизвика нещо като цунами сред свикналите със своите сценарии стратези и лидери на световната сцена. Не стихват коментарите относно изявленията на френския президент Макрон във връзка с „мозъчната смърт на НАТО”, изолацията на ЕС от геополитиката, в която на Брюксел се предвижда роля на регионален фактор, който няма думата при преговори Вашингтон, Москва и Пекин, необходимостта от реформи в процеса на разширяването на „клуба на богатите”, липсата на координация между страните-членки в Алианса, където приоритетно САЩ налагат волята и интересите си, както и блокирането на организации като ООН.

Зорница Илиева 15501 прочитания
Чухме ли в София Макрон?

/Поглед.инфо/ Дали е „катер в открито море”, както казват някои в Берлин, или е европейски визионер с днешна дата, на този етап няма как да се прецени. По-важното е, че предизвика нещо като цунами сред свикналите със своите сценарии стратези и лидери на световната сцена. Не стихват коментарите относно изявленията на френския президент Макрон във връзка с „мозъчната смърт на НАТО”, изолацията на ЕС от геополитиката, в която на Брюксел се предвижда роля на регионален фактор, който няма думата при преговори Вашингтон, Москва и Пекин, необходимостта от реформи в процеса на разширяването на „клуба на богатите”, липсата на координация между страните-членки в Алианса, където приоритетно САЩ налагат волята и интересите си, както и блокирането на организации като ООН. Не са без основание опасенията, че идеите за бъдещето на ЕС на Макрон ще доведе до ново разделение сред страните-членки.

Не случайно наблюдатели пишат за „купени елити сред страните от ЕС” или за „лидери на каишка”, но някак между капките се оттичат слова макронови, които се отнасят до нарастващата бедност, неравенството и несправедливостта, което принуди гражданите да излязат по улиците. И не само в Европа. Факт е, че на международното поле има наистина нова ситуация, независимо дали масите изливат гнева си заради повишени цени, манипулирани избори, липсата на свободно слово или сепаратистки настроения. Светът е друг и заради все по-трудно отстояваната роля на №1 на САЩ в геополитиката, където Русия и Китай през последните години имат не само амбиции, но и мощ да заемат водещи позиции в нов световен ред. Конфронтацията между тях разтърсва света до степен на пълно объркване и невъзможност за взимане на трайни решения. Решения, които изискват съгласуваност, защото от това зависи глобалния мир, сигурност и стабилност на държави и народи. Новата картина допуска и изводи като „САЩ се нуждаят от относително мащабна война”, казват във Варшава, а това безспорно има връзка с политики на поставяне на Москва в икономическа изолация и заобикаляне от обръч от страни-членки на НАТО, задължително снабдявани с американско оръжие от всякакъв вид. Изолацията и елиминирането в световните дела може безспорно да стане след смяна на политическото ръководство. Както се казва, нищо ново под небето. Оказва се, че държави като Русия са трън в окото на глобални сили, които търсят спасение от външни проблеми и неудачи във вътрешен план чрез домогване до ресурсите на други страни. Един вид нищо лично, само интереси, които се измерват във финикийски знаци. Може би еуфорията от спечелването на Студената война, подгрявано десетилетия с не винаги достойни средства и подкупи, е довело до забравяне на исторически доказаното правило, че империите, когато и да е, се разпадат. Но има и „империята си остава империя и винаги отвръща на удара”. Поне за Русия това важи с пълна сила и не случайно, дори в изнемога и с милиони жертви, тя е стигала до Париж и Берлин във войни, които са целели именно разрушаването и разграбването й. Днес е подложена на атаки чрез демонизация на лидера й Путин, както и нестихващо изреждане по повод и без повод на проблемите й – спад в икономиката, демографска криза, прозападно /предимно американско/ настроение на част от елита и на част от младите й люде, подхранвано подобаващо по познати начини, разногласия след малцинствените народи и все в този дух. Сякаш на Запад се цъфнали и вързали в периодите на кризи, които настъпват една след друга напоследък. Да, ама като се гледа треската в чуждото око, не се вижда гредата в собственото. Пък на всичко отгоре и суровините на Русия си ги бива, да не говорим за територията й, голяма част от която все още остава неусвоена. Но тяхна. Да си я дадат без бой, няма как да се получи. Още повече, че помнят, представете си, думите на Император Александър ІІІ, че „Русия има само два верни съюзника – армията и флота”. Иначе Москва явно следи заявеното от Макрон по време на форум за мир в Париж / където няма наше участие/, че „световната политическа система е в безпрецедентна криза” и че са „нужни нови съюзи, които да решат глобалните проблеми”. Според него „ЕС рискува да стане незначителен играч в световните отношения, което изисква нови начини на сътрудничество, нови съюзи между държавите и организациите”. Вместо това сме били свидетели на „увеличаващи се едностранни действия”, но без да посочва имена. Знаят се от компетентните. Макрон е категоричен в твърдения, че Русия не може да си позволи да бъде васал на Китай /на САЩ също!/, не може да остане супер сила „сама на себе си” и остава да действа в посока „политика на баланс с Европа”. Е, Русия и Франция са били съюзници и в двете световни войни, руската аристокрация е говорела на френски и е предпочела след болшевишката революция/преврат да се пресели в Париж. Затова не звучат странно думи за подаване на ръка на Москва в днешно време. Особено след търговските противоречия с Вашингтон, увеличаващи се мита за традиционни европейски стоки, натиск да не се създава европейски съвместен проект за нов самолет или за пускане в експлоатация на „Северен поток 2”, искане за двустранни контакти с европейските страни, а не чрез ЕС, нови и нови санкции върху Русия, които рефлектират негативно и върху европейските фирми, увеличаване на вноските за НАТО и реализация предимно на американско оръжие и т.н. Дали това е „самоцелно красноречие на Макрон” или израз на нескривано желание за лидерство в Европа? Дали прозира геополитическо позициониране на Франция, но през призмата на ЕС? Времето ще покаже, но е видно,че променените геополитически условия налагат и нов поглед за изход от „тъпченето на едно място на Брюксел”. Какво щяла да каже новата ЕК? Ами първо да се сформира, после да има претенции за водеща роля в структурирането на европейската политика. Но европейска и в унисон с интересите на онази Европа, която загуби християнски облик и се поддава на несвойствени изяви. Ако Макрон смело е поставил пръст в раните на Европа, това не означава, че трябва да се порицава с „безчувствено, ненадеждно, обсебващо и неевропейско поведение”, както пишат някои в Берлин. Разбира се, че не само той осъзнава геополитическите проблеми, но ЕС няма повече време за шикалкавене и „мили очи” към Вашингтон при всеки случай, често в противоречие със собствени интереси. След Брекзит, кашите в Украйна, където някои искат да си продават и чернозема за пари, „жълтите жилетки” и протестите в Каталуня, Прага, Атина, мигрантските дилеми с опасенията от терористични атаки, срива в социалните системи, не е полезно да се отрича необходимостта от диалог и покана за сътрудничество от нов вид, включително с очи към Русия. Защото и тя е в Европа, но си държи на своята цивилизация, не се огъва пред предизвикателствата и западната анатема. Дали ще издържи и то след като и Пекин пише за „слабите места на Русия”? Ами това си е вътрешна работа на Москва. Да се плаче на чужди гробища не е прието на Изток. Кремъл си има специшфични политики и към Китай, и към Турция, и към региони по цял свят, но прави впечатление, че не забравя обицата си на ухото след краха на СССР. Просто не вярва на сълзи. Дори могъщ Китай със своята практична политика често предпочита да стои на ръка разстояние от световните проблеми и остава зад гърба на Москва, когато се мерят силите. Интереси и нищо друго. Ако Макрон събира в Париж „Нормандската четворка” с предложения за намиране на изход от проблемите с Украйна и Донецката република, това не означава, че Москва се принизява до Франция и Германия. Това си е нейната политика на търсене на диалог с всички страни, на поддържане на отношения дори с проамерикански настроени държави. Дали се доверява на Макрон и вярва в изразените от него позиции за „нови съюзи”? Едва ли. Но на подадена ръка в цивилизования свят не се отказва. Ръка, която не държи зад гърба автомат, разбира се. Иначе и Макрон си има интереси. И за него „Франция е над всичко”, а моментът да го демонстрира е удачен. Просто се оказа се, че и Меркел не е вечна, а президентът Тръмп си има и други дилеми. Европейците се нуждаят от свежи идеи и сътрудничество и в други посоки. Изтощената политика, водена от „сенилни” или изчерпани лидери не води до просперитет, загърбване на бедността и ликвидиране на страха от друговерците и мигрантите. Колкото и да се нуждаят от тях собствениците на фабрики, земи и строителни фирми. А и експериментите с т.н. „нежни революции” и внос на демокрация в страни с дълбоко различни представи за света и религията не донесахо нищо друго освен срив на повярвалите държави с амбицирани за власт лидери.

В България обаче нямаме време за изявите на президента Макрон. Заети сме с предстоящото посещение на премиера във Вашингтон. Какви ще са темите за разговор с президента Тръмп? Упражняват се и дават съвети атлантици и постоянно присъстващи по ТВ-екраните НАТО-вци. То не беше желание за военна база по Черноморието, за нови самолети F-16, поне още 8, за разширяване на съществуващите военни бази на наша територия, поздравления за вноса на втечнен американски газ през Гърция, предложение да се изгради и у нас стоянка за втечнен газ от САЩ и т.н. Няма спор, посещението е важно и би могло да има значение не само за страната ни, а и за региона. Но защо не се посочат съгласувани сред политиците ни т.н. опорни точки за разговорите с Тръмп, за да се получи и обществена подкрепа? Поне така процедира Ердоган преди срещата в Белия дом, която макар и да не му донесе в цялост жадувани дивиденти, доведе до повече разбиране сред турските граждани. Упреците към политиката му не се засилиха преди и след неговото посещениие в САЩ. Добре е да има очи и за случващото се около нас, и в геополитиката. Тя е различна. Ориентацията изисква компетентност, прецизна и професионална дипломация. Дано е налице.

Още от Зорница Илиева

За един донос, наречен сигнал
Зорница Илиева

За един донос, наречен сигнал

/Поглед.инфо/ Не зная да се смея ли, да се гневя ли или просто да поизпъча рамене от гордост. Цял „Атлантически съвет на България” донася до и.д. Гл.прокурор, и.д. председателя на ДАНС и дори до председателя на КРС, че сайта „Поглед.инфо” , в който се изявявам отвреме –навреме, „трови българското публично пространство с неверен, злонамерен и антидемократичен наратив, пряко произтичащ от Русия и прокремълските злонамерени към България и българското демократично общество източници”.

17.06.2025 18:50
Едно писмо с последици, за които трудно се говори
Зорница Илиева

Едно писмо с последици, за които трудно се говори

/Поглед.инфо/ Каквото и да се внушава и както и да се манипулират фактите, организации и институции, които са създадени още в началото на 20-ти век, непосредствено след Освобождението, остават не само дейни. Те запазват достойнството и честта на членовете си и съхраняват традиционната почит и уважение на народа ни към армията. Армия, с която са се гордеели поколения българи заради доказано непоколебимата служба в името на род и Родина.

18.01.2025 13:58
Опит за вглеждане в Сирия в дълбочина
Зорница Илиева

Опит за вглеждане в Сирия в дълбочина

/Поглед.инфо/ Ако добронамерено се подходи към интервюто на Шараа, Джоулани, пред „Ал Арабия” от преди ден, някои атлантически настроени експерти у нас ще трябва да си посипят главите с пепел. Не за друго, а за да не си позволяват прибързани умозаключения, че Русия е бита карта в Сирия и военните й бази там ще бъдат принудени незабавно да напуснат територията на сирийската държава.

31.12.2024 12:49
Ще излезе ли сирийският пасианс на Ердоган?
Зорница Илиева

Ще излезе ли сирийският пасианс на Ердоган?

/Поглед.инфо/ Прави са онези, които подчертаха, че т.н. „Арабска пролет”, която разруши държави като Ирак и Либия, сега довърши Сирия и на преден план се появи нещо като „Арабска зима”. Защото няма съмнение, че предстоят непредсказуеми процеси за пренареждане на арабския свят, а дали това ще преначертае граници е въпрос просто на време в недалечно бъдеще. Всичко признаци са налице.

26.12.2024 18:18

Още от други автори

В предверието на новия световен ред
Панко Анчев

В предверието на новия световен ред

/Поглед.инфо/ Старият световен ред, установен в Ялта, е окончателно изчерпан, а настоящите глобални сблъсъци са само прелюдия към радикално пренареждане на силите. В своя задълбочен анализ публицистът Панко Анчев разглежда скритите механизми на голямата геополитика, „театъра“ на преговорите и ролята на трите водещи световни сили, които вече определят правилата за следващия век, оставяйки малките държави и политическите елити пред тежки реалности.

13.11.2026 09:39
Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!
Петър Волгин

Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!

/Поглед.инфо/ По време на заседание на Комисията по външна политика (AFET) в Европейския парламент българският евродепутат Петър Волгин („Европа на суверенните нации“ / „Възраждане“) отправи остри критики към брюкселските институции. В контекста на обсъждания доклад за борба с външната намеса и хибридните заплахи в съседните на ЕС страни, Волгин заяви, че най-грубата намеса във вътрешните работи на държавите членки не идва от Москва, Пекин или Техеран, а от самата Европейска комисия. Според него Брюксел оказва натиск върху националните избори, съдебни институции и културно-образователни политики, включително визирайки реакцията срещу българските законови промени срещу ЛГБТ пропагандата в училищата.

11.11.2026 20:25
Либерализмът, който няма почва у нас!
Панко Анчев

Либерализмът, който няма почва у нас!

/Поглед.инфо/ Навсякъде по света либерализмът е резултат от дълбоката и непреодолима криза на духа и разума, от тяхното отслабване и израждане. Той допълва и оправдава безсилието на човека да се справи с трудностите, които сам си е създал, и легитимира илюзията, че и без разум и добра воля за справедливост може да се живее. И че без тях животът дори е по-лесен и хубав.

05.11.2026 11:12
Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света
Радко Ханджиев

Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света

/Поглед.инфо/ Преди 70 години – през октомври 1956 г. в Унгария избухват събития, които авторитетният познавач на унгарската история и култура проф. Чавдар Добрев характеризира като „първа революция за обновяване на социализма“. В публикувана през 2014 г. студия той самокритично споделя, че усещал официално наложеният в социалистическите страни термин контрареволюция като неверен, затова използвал по-приемливия термин „унгарски събития“. Но везната на вътрешния му анализ още тогава се накланя по-скоро към реабилитиране на бунта като „народен и социален“.

28.10.2026 06:50
Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"
Панко Анчев

Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"

/Поглед.инфо/ Този закон е формулиран доста грубо и безцеремонно – особено спрямо великите сили, но е всеобщ, неотменим, задължителен и когато се задейства, е безапелационен и безкомпромисен. Никой не може да бъде пощаден от него, затова и практическото му приложение не понася никакво избирателност, снизхождение и милост.

24.10.2026 12:21
Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение
Нако Стефанов

Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение

/Поглед.инфо/ Проблемът с бедността в България отдавна е преминал границите на обикновения икономически недостиг и се е превърнал в екзистенциална заплаха за националната ни сигурност и демографско бъдеще. В своя дълбок и многоизмерен анализ проф. дфн Нако Стефанов разкрива порочния механизъм, който тласка над 21% от населението под прага на бедност, задълбочава регионалните диспропорции и произвежда парадокса „растящи доходи – рекордни неравенства“. Авторът показва как неолибералният модел, плоският данък и липсата на държавна визия са довели до „социално-ресурсна бедност“, унищожаваща достъпа до здравеопазване, образование и сигурна среда. Спасението изисква радикална промяна: скъсване с периферийния неоколониален статус и въвеждане на нова, прогресивна данъчна стратегия, съчетана с неоиндустриализация.

20.10.2026 08:07
Абсурдната награда за литература, наречена "Нобелова"
Панко Анчев

Абсурдната награда за литература, наречена "Нобелова"

/Поглед.инфо/ За достойнствата на една литературна награда, колкото и авторитетна и престижна да е с големите писатели, на които е била присъждана, следва да се съди и преценява по провалите, които е допускала. Защото именно провалите доказват, че човешката награда никога не може да бъде истинска и безспорна оценка и отличие, защото е човешка, а човек винаги допуска грешки. Погрешно е едно такова дело да бъде абсолютизирано и приемано единодушно като безспорно и безгрешно. Колкото по-малко са провалите, толкова по-значима е наградата. Макар че провалите трябва да се оглеждат внимателно и да се анализират причините, поради които са допускани, заедно аргументите и похвалите, с които са съпровождани решенията.

12.10.2026 07:25
Русия удря икономическия тил: какво цели Москва с разширяването на въздушната война
Румен Петков

Русия удря икономическия тил: какво цели Москва с разширяването на въздушната война

/Поглед.инфо/ Западът може да доставя оръжие, но кой ще осигури електричеството за заводите, транспорта до фронта и ремонта на бойната техника? Разширяването на руските удари поставя Украйна пред изпитание, което военната помощ сама не решава. Москва вероятно търси едновременно изтощаване на икономическия тил, натиск преди зимата и предимство при бъдещи преговори. Киев трябва да възстановява под огън, а неговите съюзници — да покриват растящата цена. Анализ на д-р Румен Петков за стратегическия разчет зад ударите и опасната разлика между разрушаването на инфраструктурата и сломяването на политическата воля.

10.10.2026 21:45