На 21 април (първият анализ трябваше да бъде представен до края на м. март) беше представен първият анализ на Съвета „История за три икономики“, изработен от главният секретар на Съвета-Пламен Ненов, икономист в Норвежката централна банка и доцент в BI Norwegian Business School в Осло. https://cea.egov.bg/wps/wcm/connect/cea.egov.bg-11910/156e4b16-41ee-423d-919c-1e1e96ccd0a2/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D1%82%D1%80%D0%B8_%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B8.pdf?MOD=AJPERES&CONVERT_TO=url&CACHEID=ROOTWORKSPACE.Z18_PPGAHG80098P706SGFCIFN01I4-156e4b16-41ee-423d-919c-1e1e96ccd0a2-ouprnrx
Анализът е точен и красноречив. Изнесената информация обаче е отдавна известна като ситуация и като тенденция. Препоръката „В България е необходимо провеждането на всеобхватна регионална икономическа политика.“ е констатация и не помага нищо за приемането на конкретни решения. Последващото уточнение „За да бъде реализирана такава всеобхватна регионална икономическа политика е необходима по-голяма координация между европейското финансиране и политики от централния бюджет. Разработването на такава икономическа политика е функция на допълнителни икономически анализи, включително по отношение на регионалните ефекти на различни национални политики, както и на ефективността на различни видове регионални политики в българския контекст“ поставя само допълнителни въпроси:
-
Кой и в какви срокове ще извърши тези допълнителни икономически
анализи?
-
Какви различни политики могат да бъдат разглеждани и какво да се разбира
под „български контекст“?
-
Защо не е обвързан този анализ с:
-
демографския проблем и вътрешната и външна миграция?
-
Регионалните профили на Института за пазарна икономика?
-
Интегрирани териториални стратегии за развитие (ИТСР) на
-
Министерството на регионалното развитие и благоустройството за периода 2021-2027 г.?
-
Плановете за интегрирано развитие на общините 2021-2027 г.
-
Защо не се анализира политиката на ЕС по отношение на регионалната
политика за периода 2021-2027 г. която предвижда:
-
По Приоритет 1 „Интегрирано градско развитие“ да се насърчава
интегрираното и приобщаващо социално, икономическо и екологично развитие, културата, природното наследство само за 10 общини от обща 265;
-
По Приоритет 2 „Интегрирано териториално развитие на регионите“
се предвижда подкрепа само на 40 градски общини и на
-
В 215 общини, попадащи в дефиницията за селски район,
съгласно Споразумението за партньорство 2021-2027 г. се предвижда финансова помощ за развитието на модел за многостепенно управление и екосистемен подход. здравна инфраструктура, енергийна ефективност и устойчиво обновяване в жилищни сгради, инфраструктурни мерки за насърчаване на икономическата активност, туризъм и устойчива мобилност. Няма обаче средства за инвестиции за разкриване места и привличане на работна ръка.
Следва, че в програмния период 2021-2027 ще се увеличи диспропорцията между София и останалите региони в страната. Защо не се коментира това в анализа?
-
С каква индустрия трябва да се повиши БНП на глава от населението
в тези селски общини, което се констатира в анализа?
-
Защо не се коментира ролята на държавата за решаване на регионалната
политика в светлината на международната практика, при:
-
намаляваща грамотност;
-
отрицателен прираст на населението;
-
обезлюдяване на населените места( около 600 населени места са без
население или с едноцифрен брой жители);
-
при забавен икономически растеж и ангажименти на България по
отношения на „Кръговата“ и „Зелената икономика“?
Заключение:
-
Ако и другите анализи са в този дух „Dixi, facis“( „Аз казах, а вие
изпълнявайте“) една ли ще има полза от тях.
-
Няма никакви задължения и отговорности към членовете на
Правителството да приемат или не фактите и препоръките. Това е заложено в чл. 13 на Постановлението за създаване на Съвета: „Изготвените анализи и годишен доклад се представят на обществеността от членовете на Съвета, след съгласуване с председателя му и се публикуват на интернет страницата на Съвета“, но няма ангажимент бележките, становищата по тях да се вземат пред вид от Съвета. Следва, че Правителството може да се съобрази или не с тези творения, но поне някои стават достояние на обществото. При представения вариант се допуска цензура от Председателя на Съвета, който решава какво да се публикува. Кучетата си лаят-керванът си върви. Така ли ще се управлява държавата-скрита диктатура на конюнктурната бюрокрация?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
