/Поглед.инфо/ Испански орден "За граждански заслуги" с указ на крал Фелипе VI получи известният наш писател, сценарист и общественик Анжел Вагенщайн. Грамотата е подписана и от външния министър на Испания, а кръстът на ордена бе връчен на Вагенщайн в дома му от испанския посланик у нас н.пр. Алехандро Поланко. /ВИДЕО/
ДУМИ НА АНЖЕЛ ВАГЕНЩАЙН
СЛЕД УДОСТОЯВАНЕТО МУ С КРЪСТА НА ОРДЕНА
„ЗА ГРАЖДАНСКИ ЗАСЛУГИ“ НА КРАЛСТВО ИСПАНИЯ
Българска национална телевизия, Култура.бг, 30 октомври 2020 г.
Даниела Лалова, БНТ
Анжел Вагенщайн е един от най-видните български режисьори, сценаристи и общественици. Завършва кинодраматургия в Москва, а в неговата творческа биография са записани повече от 50 филма, четири романа и 1000 страници драскулки, както той самия се изразява. Повод за срещата ни с него днес е лична. Удостоен е с Кръста на ордена „За граждански заслуги“ на Кралство Испания.
Н.пр. Алехандро Поланко, посланик на Кралство Испания в България
Този орден, с който ще наградим господин Вагенщайн, в Испания се нарича орден „За граждански заслуги“ и се присъжда за редица приноси към обществения живот на страната и всякакви поводи. В този конкретен случай ордена ще бъде присъден заради приноса на България в лицето на г-н Вагенщайн към сефарадската общност и запазването на спомена от испанското в нея.
Анжел Вагенщайн
Всичко е суета, ... суета на суетите... Това, което е било-няма да бъде. Радвам се на едно признание. Всеки е малко суетен. Аз вече знам, че и суетата е от ден до пладне....
Да сме живи и здрави, да се виждаме още, да съществуваме на този свят. Защото аз, за разлика, може би, от вас, от много други ... не вярвам в другия свят.
Това е. Целият ми живот е кино и думи. Писал съм думи. Никога нищо друго не съм правил. Защото нищо не разбирам...
Ще излезе една книга от мене... Вероятно последната ..., в която пиша..., че един поет Валери Петров – мой скъп приятел и събрат, с когото бяхме много, много близки – писа някога, че на млади години е имал мечта за часовник... Сега той имал часовник, но вече нямал мечта ... Или по библейски казано... – може би мечтата за часовник е по-важна от самия часовник. И може би, пак по библейски, пътят към храма е по-важен от самия храм. Човек не знае дали въобще там, на края на пътя, има храм. Самият път е важен. За душата, за сърцето, за приятелството. Аз високо ценя приятелството, любовта, солидарността между хората, съчувствието, добротата, възможността човек да оцени не само своето бъдеще, към което се стреми, но и своето минало, пълно и с грешки, и с грехове. ...
Това е животът ми. Повече не чакам друго, освен да продължа по пътя към храма, който няма да достигна никога...
Снимки: Велислава Дърева
