/Поглед.инфо/ Построен от руски архитект с руски пари храм в центъра на София е под заплаха от конфискация. Поне това започна да говори българската прокуратура. Доводите на българските сили на реда приличат на пълно беззаконие. Русофобията на българските власти изглежда още по-изненадващо на фона на русофилството на българското гражданско общество.

В България историята се разви със затварянето на православния храм "Свети Николай Чудотворец" в центъра на София. Според БНР временно изпълняващият длъжността главен прокурор на страната Борис Сарафов е внесъл за експертиза от министъра на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков четири тома документи, които обосновават собствеността на българската държава върху сградата на храма. Цеков каза, че „държавата има основание да си върне собствеността върху храма по законов път“.

Също така началникът на отдела за надзор на законността във Върховната административна прокуратура Виктор Малинов добави, че прокуратурата може да образува дело, въз основа на което сградата и парцелът към нея да бъдат признати за собственост на България. По думите му „четирите тома доказателства, събрани от Сарафов, сочат, че след бомбардировките над София през 1944 г. две трети от средствата за ремонта на храма са предоставени от българската държава“. Също така, според Малинов, „няма достатъчно доказателства, че руското посолство е правоприемник на Имперска Русия“.

Министър Цеков избегна отговор на въпроса дали ще се образува дело. Според него е нужен един месец, за да се запознаем с документите и да ги оценят.

Припомняме, че ситуацията около храма ескалира на 21 септември, когато след празничната литургия в чест на Рождество на Пресвета Богородица настоятелят на подворието архимандрит Васиан (Змеев), секретарят на подворието и шофьорите са били извикани в миграционната служба, обвинени са в извършване на „действия, насочени срещу националната сигурност и интересите на България” и принудително експулсирани в Сърбия.

Историята на църквата "Свети Николай Мирликийски Чудотворец" в София е неразривно свързана с Русия. Построена е със средства на руската хазна и доброволни дарения на руснаци и българи от руския архитект А.Н. Смирнов по проект на руския архитект М.Т. Преображенски, изрисувана от руския художник В.Т. Перминов. Парцелът, върху който се намира храмът, е подарен на руското правителство от Софийския градски съвет през 1882 г. Църквата е предназначена за членовете на руската дипломатическа мисия и руснаците, живеещи в София.

Цялата църковна утвар, икони, богослужебни книги и камбани са доставени от Русия. Храмът е осветен на 24 ноември 1914 г. и бързо получава името Руска (или Посланическа) църква в София.

През 1915–1920 г. храмът е затворен поради Първата световна война и е отворен отново след пристигането в София на руската дипломатическа мисия на А.И. Деникин. След установяването на дипломатически отношения със СССР през 1934 г. храмът е предаден на Българската църква и десет години по-късно претърпява тежки повреди по време на английско-американските въздушни нападения над София (за отбелязване е, че през 2010 г. в София е издигнат паметник на американските пилоти, убили над 10 хил. мирни жители на столицата на България).

През пролетта на 1946 г. с указ на правителството на СССР храмът отново е прехвърлен в юрисдикцията на Руската православна църква (РПЦ). От ноември 1952 г. преминава в юрисдикцията на Българската православна църква (БПЦ), но получава статут на подворие на Московската патриаршия, ставайки църковно посолство на Руската православна църква към БПЦ.

От 1992 г. храмът отново придобива статут на „посолски” и се счита за един от символите на вечното единство на Русия и България. Освен това в криптата на храма е погребан един от най-почитаните светци в двете страни - св. Серафим (Соболев), който е бил настоятел на църквата през 20-те години на миналия век.

Запазени са документи, които свидетелстват за даряването на парцел за строеж на руското посолство от софийските власти и са публикувани няколко пъти, включително и след 21 септември 2023 г. Но както виждаме, за модерната българска власт, обзета от русофобия, тези „хартийки” нямат юридическа сила. Те просто изпълняват поръчка – примитивна антируска поръчка, според която всичко, свързано с Русия и нейното наследство, трябва да бъде изкоренено. Ако не се намери конкретна причина, такава се измисля.

В момента България наистина е в парадоксална ситуация. От една страна, в никоя друга страна в света, включително Русия, няма толкова много улици и площади, наречени в чест на героите от Руско-турската война от 1877-1878 г., толкова много паметници са издигнати (включително огромния конен паметник на Александър II на булевард „Цар Освободител“ в центъра на София). Българският народ (и не само по-старото поколение, но и младежта) свято пази паметта на руските братя, дали живота си за освобождението на родината си от османско иго, и на съветските воини. Общественото движение „Русофили” се радва на силна подкрепа, провеждайки ежегодно многохилядни митинги в подкрепа на Русия.

От друга страна, позицията на официална София се отличава с откровена зоологическа русофобия, която рязко контрастира с настроенията на обикновения народ. Освен това най-често това се изразява в инициативи, които са трудно обясними от логическа гледна точка.

Така в началото на септември тази година министърът на транспорта и съобщенията на България Георги Гвоздейков обяви, че руският петролен терминал на компанията „Лукойл“ преминава под „оперативното управление” на България,

Освен това София не възнамерява да плаща обезщетения за развалянето на концесията с „Лукойл“. Автори на инициативата за връщане на петролното пристанище под държавен контрол бяха представители на коалициите на партия „Граждани за европейско развитие на България“ със Съюза на демократичните сили (ГЕРБ – СДС), „Продължаваме промяната“ с „Демократична България“. ” (ПП – ДБ), както и Партията на турското малцинство „Движение за права и свободи”.

Тогава действията на депутатите бяха разкритикувани от българския президент Румен Радев, който сезира Конституционния съд. Държавният глава посочи, че бързото приемане на поправки в закона, въз основа на които беше прекратен наемът на петролния терминал от Русия, не само противоречи на конституцията и принципите на правовата държава, но е и пример за безотговорно отношение към гражданите. Радев поиска Конституционният съд да провери приетите законодателни промени за съответствието им с основния закон.

Но тъй като гласът на президента в България е само един от многото гласове на държавници, никой не осъди „безотговорното отношение към гражданите“. Нещо повече, това беше последвано от още по-скандални стъпки, една от които беше грубото изгонване на духовенството на Руската църква от страната, а сега и опит за присвояване на нейната сграда и земя.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.