/Поглед.инфо/ Гръцки комитет за международнo разведряване и мир
ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБА “Под същото небе” В ГАБРОВО
Габрово, 7 юли 2023г.
Намираме все още се в отзвука на едно голямо и ужасяващо престъпление насред Средиземно море.
Потопяването на едно гнило корабче и жестоката смърт на много стотици жени, мъже и малки деца в крайбрежията на Гърция.
Едно ново престъпление сред десетки, стотици други такива.
Средиземно море, морето което съединява бреговете на десетки държави.
Което в хилядолетията е отхранило много народи, станало е люлка на велики цивилизации. Но което, вместо да бъде пространството за мирните пориви на народите, за тяхното приятелство и благоденствие, за техните творчески и съзидателни дела, се превръща в мокър гроб за хиляди беззащитни хора.
Средиземно море, морето в което са разположени десетки военни бази.
В което плават стотици военни кораби, а небесата му се разкъсват от хиляди военни самолети, чиито оръдия и бомби бълват ежедневно смърт.
Но, не е ли така и Черно море?
Не са ли така и на много други земи и морета, океани и родини?
"Барабаните на войната" се чуват все по-силно и по-силно.
Заедно с пищящия, отвратителен звук на сирените покриват градовете на Близкия изток, на Африка, на Украйна…
Наистина, чий ред е сега?
Империалистическата война в Украйна между НАТО и Русия ескалира опасно, видимо е нейното пълно разгръщане с пагубни последици за народите.
Кошмарът от Хирошима и Нагасаки идва все по-често в сънищата на обикновените хора.
Ние не искаме да видим отново малки момиченца, както поразената от „болеста на бомбата“ дванайсетгодишна Садако Сасаки, да сгъва хиляди хартиени птици с една молитва и пожелание, да оживее.
Всеки един от нас, всеки обикновен човек се запитва?
Кой е виновен, коя е причината?
Защо два народа – украинци и руснаци – които за 70 години са живяли като братя, днес да се избиват един друг? В чий интерес става всичко това?
Кой печели в крайна сметка?
Всички ние, обикновените хора, които създаваме благата,
които искаме да имаме една съзидателна работа,
които искаме да имаме един топъл дом за нашите деца, училища и болници...
Всички ние, които искаме да живеем, но и да умираме с достойнство...
Всички ние, сме се замисляли хиляди пъти,
защо печалбите на едно нищожно малцинство да са над живота на мнозинството?
Защо трябва "да се убиват народите за богатствата на господаря", както е казал, роденият в България, велик гръцки поет Костас Варналис.
Особено ние, тук на Балканите!
Тук, където нашите народи са преживяли много пъти изкореняването и бежанството, където нашите народи са напуснали насилственно своите свети земи, родини които са обикнали, където са се раждали и израствали.
Ето защо ние не трябва и не можем да бъдем безразлични!
Знаем добре, че никой не се решава сам да стане бежанец.
„Никой не качва децата си в една лодка, освен ако водата е по-безопасна от сушата...“, както казва поетесата от Кения Уарсан Сайр, в едно от стихотворенията си.
Ето защо ние сме против войните на империалистите!
Но сме и против и техния мир!
Защото техният мир е не по-малко опасен от техните войни.
Ето защо изричаме колкото по-силно межем думите на Бертолд Брехт:
„Войната се ражда от техния мир, както синът от майката.
Има същите зловещи белези.
Тяхната война убива това, което техният мир е оставил непокътнато."
Затова сме и против политиката на ЕС, против неговото неотдавнашно решение, което погребва Женевската конвенция за политическото убежище и за правата на бежанците.
Ние сме хора!
Отричаме, не приемеме нашето благоденствие да се основава на страданията и бедността на други хора!
Отричаме, не приемеме богатствата на едно нищожно малцинство да са над живота на голямото мнозинството!
Знаем, че именно тези несметни богатства са причината за ограбването на народите, за войните, за смъртта която те сеят, за караваните от бежанци.
Тези богатства не им принадлежат, принадлежат на народите които са техните съзидателите!
Отричме идеологията на националистите,
които сеят своята расистка ненавист.
Мизантропските им крясъци славят омразата и подготвят войните.
Ние не искаме хората да се делят на бели и черни, на разноверци и единоверци, на висши и низши.
За нас всички хора са равни!
Благодарим на художественната група “Файър Арт”, благодарим на Културния център “Назъм Хикмет” от Истанбул, на художниците и организаторите на тази прекрасна изложба, затова че ни дадоха възможноста да се обърнем към вас и да ви поздравим.
Културната дейност и художественото творчество вървят по един и същ път, в една и съща насока с борбата за мир.
Вървят заедно, ръка за ръка, едното допълва другото.
Вашите творби са като Горящото сърце на Данко, героя на Максим Горки.
Осветяват и помагат на хората да намерят пътя към едно светло и добро бъдеще.
Борим се заедно за мир и социална справедливост!
Борим се за приятелството, сътрудничеството и солидарността между народите, за едно общество без експлоататори и експлоатация.
Знаем добре, че взаимопомощта и солидарността, това са големите оръжия на народите, това е тяхната голяма сила.
Борим се народите да повярват в тази своя сила.
Оптимисти сме, знаем че народите ще победят!