Твърде едностранна бе оценката на резултатите от избора. Имаше гръмки изявления от организаторите и ниновистките журналисти като „Нинова размаза опозицията“ и т.н. Да си припомним резултатите. От общо 80 214 членове на БСП гласували са 53 795 или 67%. Но всеки трети социалист не е гласувал, независимо от разнасянето на кашоните по къщите. Ако е за парламентарни избори, този резултат е обясним и добър, но за вътрешнопартийни избори и то в организирана партия, това е недостатъчно, твърде малко. За Нинова са гласували 43 228 социалисти или 53.9% от членовете на партията. Ниновистите обикновено афишират относителния дял от гласувалите – 80.3% за Нинова. То изглежда внушително, но за Нинова са гласували съвсем малко повече от половината членове на БСП. Нежеланието да се участва в прекия избор на множество социалисти също е избор и той не е за Нинова.
В прекия избор липсваше политическото съдържание, лявата партийна политика, политическата оценка на ситуацията, ясното определяне на политически цели, изразяващи интересите на хората на наемния труд. Доминираше фразеологичното антигерберско говорене, с нищо не значещи послания. Формално кандидатите уж бяха равнопоставени, но частично само в партийната преса. Имаше отказ от дискусия. Опитът на Калоян Паргов да организира такава се провали поради бягството на Нинова от нея. Прекият избор в БСП се оказа само форма, но форма не само без съдържание, а организирана форма за избор не на политически ръководител, а на телевизионен образ. В тази кампания Нинова и всички ниновисти, забравяха за главното за една политическа партия – политиката, съответстваща на името на партията, за социалистическата лява политика.
Има множество фактори за победата на Нинова. Но последното Овчарово венцехваление на Нинова вече заслужи остра реакция. Но към статията на В. Кардамски (Поглед.инфо) може да се добавят и други допълнителни съображения като: това че практически прекият избор бе не само неинформиран избор за голямата маса от социалистите, но и деформиран избор по уж демократична технология. Единият от петте образа (действащият председател) бе активно осветляван от телевизионните екрани ежедневно, по няколко пъти на ден, по повод и без повод, по всички телевизии. Това ставаше и чрез сайтове, вестници и радиостанции, речи от трибуната на Народното събрание, множеството пресконференции, декларации на парламентарната група и новинарски емисии. Трима от кандидатите бяха предимно обект на критични изявления и публикации.
Много същностна социалнопсихологическа характеристика на вътрешните борби в БСП бе доминирането на личностната конфронтация, която прерасна в личностна непоносимост. На 49 конгрес на БСП, недоволните от Миков бяха организирани предимно на основата на личностно неудовлетворение за местата им в партията, силно разминаващо се с техните личностни амбиции. Формира се група под ръководството на Овчаров, която предопредели избора за Нинова при втория тур. Нинова, постигаше своята мечта за власт. На 50 конгрес отново се потвърди личностната неприязън (омраза, ненавист, злоба, вражда, завист и т.н.) и непримиримост на Овчаров и Нинова към Станишев и кръга социалисти около него. Водещият в тази неприязън е Овчаров, който по повод и без повод е противник на Станишев. Тя започна, тя се зароди, още когато той очакваше да стане Председател на НС на БСП, но Първанов предложи и избраха Станишев. Непримиримостта срещу сегашния лидер на ПЕС се усили, когато по време на Тройната коалиция Станишев уволни Овчаров от министър, а Нинова от зам. министър. Овчаровата неприязън към Станишев се засили, когато в правителството на Орешарски бе избран за министър Стойнев, а не Овчаров. Тази вражда срещу Станишев премина всякакви граници. Той има своите грехове към БСП (особено за двете коалиции с ДПС), но това е най-високопоставеният политически представител на България в чужбина. Само ненавистта срещу Миков бе за политика, понеже той се стремеше БСП да провежда по-лява социалдемократическа политика, а Овчаров и Нинова са представители на неолиберализма в БСП. Общото, това което кара Овчаров да подкрепя и направлява Нинова е поддържането в България на неолибералната политика и най-вече неприязънта срещу Станишев.
Особен акцент бе личностното напрегнато отношение на Нинова с жените, които са с авторитет в БСП и по някакъв начин могат да ѝ съперничат. Първа бе „отстреляна“ Манолова. След това бе Деница Златева (вицепрезидент на Социалистическия интернационал на жените) и накрая Йончева. Група ниновисти, политически неподготвени социалисти, от Хасково дори си позволиха „да снемат политическо доверие“ от Йончева. Е, как да стане това? Йончева е избрана не само в Хасковска област и не само от хасковските социалисти, а от цялата партия, както и от няколко стотици хиляди безпартийни. За какво ѝ снемат „политическото доверие“? За това че откри и оповести множеството груби нарушения на Борисов ли? За това, че бе най-активната в Европарламента и отстояваше резолюцията, която бе приета на 8.10.2020 г.? Йончева не е безгрешна. И аз не харесвам някои нейни гласувания в Европарламента, но това не е повод да ѝ се снема политическото доверие. Като цяло тя е положителен образ, който се бори предимно с корупцията.
Важен фактор при прекия избор и в 50 конгрес на БСП бе мащабната публична дезинформация и очернителство. Тя бе предимно чрез внушаване с неподплатени с факти и аргументи публични твърдения, заблуждаващи и/или опетняващи социалисти от НС на БСП с друго мнение и друго разбиране за ролята и мястото на БСП в обществото. Никой от тях обаче не атакуваше Нинова за главното – целево провежданата линия за неизпълнение на левите решения на 49 конгрес на БСП. За това не стана дума и на 50-тия конгрес, нямаше отчет. В последния месец преди прекия избор Нинова твърдеше (без факти), че „вътрешната опозиция“ прокарва интересите на ГЕРБ, че е свързана с ГЕРБ и е за съвместно управление с ГЕРБ. Груба манипулация на фактите имаше в твърдението, че само Нинова е отказвала съюз и постове и се е противопоставяла на ГЕРБ. Манипулативно се премълчаваше факта, че първият, който отказа на ГЕРБ бе Миков като председател на партията. От интернет е ясно, че в БСП за коалиция с ГЕРБ бе само Ангел Найденов, на който му се искаше да остане пак министър.
Линията на обидите и очернителството бе съпроводена от възвеличаване на Нинова. Те се правеха с добре подбрани журналисти. Един журналист (самообявяващ се за земеделец, но върл седесар) използваше необятно разнообразен речник от негативни изрази за т.нар. „вътрешна опозиция“, възвеличаваше Нинова като „съвременната Жана д'Арк“. Един друг „недорасляк“ (по определението на Иво Инджев за него), работещ в сайта на един бивш седесар, един водещ „самостоятелно предаване“ в БСТВ, публикува в седесарския сайт на ментора си материал, който бе тиражиран от почти всички други десни сайтове. В неговата публикация се твърди, че в БСП „тече преброяване на дивите маргинали“ и че Нинова „размаза палетата“. И сега след конгреса да видим, кои са тези „размазани палета“ и „диви маргинали“: доц. Валери Жаблянов; социологът Атанас Мерджанов, проф. Ваня Добрева, проф. Захари Захариев, Велислава Дърева, лидерът на партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев, Георги Пирински (главен редактор на партийния орган „Ново време“) и т.н. А не е ли по точно този журналист-„недорасляк“ да бъде възприеман като „пале“ и най-вече като „маргинал“, извършител на долнопробни поръчки? Кой е „палето“ – Теодора Овчарова или проф. Ваня Добрева? Кой е „палето“ – Теодора Овчарова или Станишев? Кой е „палето“ – футболният журналист (цесекар) Ченчев или доцентът по политология В. Жаблянов? Читателите сами да си отговорят.
Освен журналистите от типа „недорасляци“, в очернителската дейност се включиха и мастити лица с научни степени и звания. Единият от тях проф. по икономика твърди, че т.нар. „вътрешна опозиция“ „работи с представители на „Шайката““ (групата лица от ГЕРБ, определени от А. Тодоров като шайка). А другият е телевизионен доцент, който твърди, че „Нинова не прави завой на дясно. Нинова изхвърли шепата останали троцкисти“. На добре начетените философи, историци и др. научни специалисти е много добре известно, че в България след Девети септември 1944 г. до наши дни никога не е имало троцкисти. Такива на него му се привиждат, Той не прави разлика между САЩ, където има значима група троцкисти и България, където няма нито един от тях. Важното в случая е да се хвърлят странни фрази и оценки (независимо да ли са верни), които да привличат повече зрители и лайкове в интернет, а разбира се вероятно и да се харесат на Нинова.
Ето и добавката за Овчаровите неистини, както бе писано културно в интернет. Да отворим синонимния речник и да прочетем, че синоними на „неистина“ са: „лъжа“, „измислица“, „басня“, „фантазия“, „заблуждение“, „заблуда“. Но и въпросната форма, която бе използвана от Овчаров също води до „заблуждение“ като намеква, че някой друг казва неистина (т.е. лъжа, басня, фантазия). От екрана пита как Велислава Дърева била открила, че идол на Нинова била Маргарет Тачър. Той добре знае, че Нинова е изрекла думите: „Маргарет Тачър е любимият ми политик, а от днешни времена Тереза Мей“. Добре знае и че по това-време в интернет-пространството бе писано, че Нинова се стреми да бъде „желязната лейди“ в България.
Но Овчаров премълчава редица свои и на Нинова десни политики. И то целево, за да формира забрава за истината. Става дума за това, че в НС на БСП е твърде голяма групата на защитниците на бизнеса. Водещо място сред тях има Румен Овчаров, който като министър и като шеф на комисия в Народното събрание се занимаваше с приватизационните сделки по време на Тройната коалиция. Още се помнят анексите към договорите на Иван Костов (подписани от Овчаров) за „американските“ централи. С пряко отношение към приватизацията бяха и двете зам. министърки на Овчаров: Ани Янева и Корнелия Нинова. Но Нинова и пряко участваше в приватизацията на Техноимпекс (с личен дял), на Техноимпортекспорт и Пловдивски панаир. Овчаров премълчава и за голямата група бизнесмени в състава в новото ИБ на НС на БСП (напр. Гуцанов, Гагаузов).
В политическо отношение в България най-често за съвременната данъчна система е упрекван С. Станишев. Той носи своята отговорност като Министър-председател. Но кои бяха тези, които най-активно участваха в нейното разработване: Румен Овчаров и Орешарски. А кой предложи на Станишев Орешарски за финансов министър, не беше ли това самият Р. Овчаров? Станишев не е икономист и неговите хора икономисти (предимно Орешарски и Овчаров) твърдяха, че неолибералната данъчна система няма алтернатива в България.
Защитата на интересите на бизнеса от К. Нинова и парламентарната група е пряка и косвена. За това има редица доказателства. На първо място по цинизъм тук стои подкрепата на парламентарната група на БСП за договорите за фантомните американски самолети „Фантом“. Със средствата за фантомите и за военните кораби бе възможна почти изцяло индексацията на пенсиите. В тази посока бе и подкрепата на предложението на ГЕРБ за АЕЦ „Белене“, което по своята същност е отказ от изграждането на централата, искана от преобладаващата част от българския народ. В тази графа на преки колаборации в ГЕРБ може да се посочи и гласуването за Цацаров за шеф на КПКОНПИ. С такъв привкус е отказът на Нинова и групата около нея да подкрепи синдикатите в предложението им за увеличаване на корпоративния данък на 15%, при положение, че повечето източноевропейски страни този данък е 19-21%. А и вече Президентът вече говори за това. Парламентарната група на БСП с председател Нинова и с капацитета на проф. Гечев мълчат като комунисти на разпит за увеличаване на данъка върху дивидента, който в България е на най-срамното в цяла Европа равнище – само 5% при средно в европейските страни около 20%. Не по-малко срамно за социалистическа партия е въздържането при гласуването за увеличаване на експлоатацията на наетите лица чрез безбожното увеличаване на извънредния труд. Вместо против, ръководството на БСП се въздържа, като с това в скрита форма се обявява за поддръжка на интереса на бизнеса за удвояване на извънредния труд. Красноречив е примерът с отказа на БСП да регистрира на местните избори на 26 септември 2020 г. кандидати за кметове в Септември и Стрелча, позволяващо на ГЕРБ да получи решително предимство. Ето това са достатъчни аргументи за да се обоснове одесняването на ръководството на БСП, действащо под егидата на Овчаров и Нинова. А не е ли косвено доказателство за това и присъединяването на десни дейци като Татарски (бивш шеф на политическия кабинет на министър Плевнелиев) на щатна ръководна работа в НС на БСП през 2018 г. и на доц. Калоян Методиев (отдавнашен деятел на СДС) на обществена основа през 2020 г.
В заключение, може да се направи неблагоприятният извод, че Светът отива наляво, а ръководството на БСП – надясно в подкрепа на капитала против хората на наемния труд. Та това е същността на политиката на любимия на Нинова политически образ – „желязната лейди“ Маргарет Тачър – лидер на Консервативната, а не на Лейбърстиката партия (Партия на труда) във Великобритания. Дали е случайно оприличаването на Нинова с „желязната лейди“? И дали е случайно, че някои хора от средното поколение оприличават БСП като партия на бизнесмени, на партия на капиталисти? Навярно те съдят по политиката, а не по телевизионния образ на Председателя. Сегашното ръководство на БСП все повече се откъсва от изразяване и защита на интересите на хората на наемния труд, на онеправданите „работещи бедни“. В речника на водещите политици от новия Национален съвет липсват термини и имена като: труд, роби на труда (по Интернационала), експлоатация на труда, работник, работническа класа, трудово селячество, охрана на труда, достижения на социалистическо минало на България, Г. Димитров („горд съм, че съм син на българската работническа класа“), капитализъм. В САЩ свободно критикуват капитализма, но от ръководството на БСП не може! И все повече в ръководството на БСП са загрижени за интересите на бизнеса (капиталистите, буржоата, чорбаджиите и т.н.).
