/Поглед.инфо/ Знаменитият въпрос КОЙ? От миналата година е редактиран, нека го кажа направо, като управление С КОЙ?. Това е С НЕГО, това е една парабола, която някои предвиждаха, други бяха от активните участници в гражданското мероприятие и тогава считаха за кощунствено да бъде предвиждана такава възможност, на която сега са се натъкнали.
Това заяви по БНР психиатърът и бивш депутат д-р Николай Михайлов.
Тази година е свързана със затихващи трусове, сеизмична активност, която като че ли продължи този взрив през 2013 г. на гражданско негодувание, съсредоточен в столицата и то в централната й част основно, което създаде първо впечатление за това, че е родена една нова нетърпимост към крупни безобразия. И второ, създаде илюзията, че това е България и даже, че това е столицата, защото не беше.
Сега, тази година от една страна представлява продължение на императивите от миналото за повече морал. От друга страна тя е година, която опровергава тези претенции, малко или повече утопични на българска почва, защото това, което се нарича управление днес, своеобразното партийно съглашателство, несръчната конструкция на управлението, независимо от майсторството на Борисов да прави невъзможното в сферата на човешкото помирение – това е неговият специфичен талант, нов, да кажем. Въпреки това, става ясно, че след един взрив на висока морална нота от миналата година сега последователно и систематично е изоставена тази утопична практика. Понеже става дума за контраст, за близко разстояние от претенцията, става дума за едно, направо казано изумление, колко лесно се изоставят по пътя принципи, които са патетично преживявани и артистично защитавани на жълтите павета, каза Михайлов.
Политическият въпрос вече престава да бъде интересен за тази активна гражданска фаланга. Вместо това те се занимават с драмите на предколедния шопинг. Това ги интересува повече и публичните им следи са свързани повече с този интерес. Пазят се от това да рекапитулират собственият си гражданско-политически опит, защото този опит ще трябва да прозвучи малко или повече разкаяно. Те са хора, които не можаха да си дадат сметка първо, какво представляваше този протест, второ, какво той щеше да породи, а ето го и това, което той породи. Аз мисля, че между тези две версии на морала като статична претенция за обрат на българската ситуация и моралът като будност за неизбежния компромис се движи и българския дебат, неговата полемична част. Сега тези люде загубиха куража да бъдат претенциозни по начина на тяхната собствена заявка.
Има една нова номенклатура на участие на гражданските дейци във властта. Те могат поименно да бъдат изброени и това е всъщност реалната метаморфоза, реалният резултат на българското морално замъчване. Аз си мисля, че една перманентна и независима критика на това, което става, трябва да се пренасочи частично, да не казвам и основно върху тези, които претендират да въведат морал с една конструирана надежда, с един конструиран оптимизъм, който не прилича на тази страна, защото тя не може да го понесе. Това е специално издевателство върху нейния ресурс, каза още психиатърът.