/Поглед.инфо/ Става дума за изборите – местни, парламентарни, президентски, европейски: да са свободни и честни, повелява изборният кодекс на републиката. И свободата и честността им се гарантират от зоркото око и будната гражданска съвест на електронните и печатни медии, на голямото количество абсолютно независими неправителствени организации.

От години такива избори прави , „самодоволна от своята цивилизованост и европейщина“(Алеко Константинов) България. Свободни и честни бяха и изборите за местна власт на 27 октомври 2019 г. Така ни казаха от ЦИК.

Изборният ден бе широко коментиран и още по-широко показван. Телевизионните камери най-често съсредоточаваха своето и нашето внимание на ленивия ход на избирателите и скучаещите членове на избирателните секции. Но от време на време някой любопитен оператор, за разнообразие, показваше и други картини: стотици мургави братя и техните изрусени сестри са изпълнили коридора пред избирателната секция и напористо се борят за по-предно место пред секциите, за да упражнят конституционното си право на глас. Тук и там сред множеството активни граждани в коридор се виждат още по-активни избиратели с черни блузи и задължителните черни очила да организират потока с последни указания. Подхвърля журналистът невинен въпрос: за кого ще гласуват, дават ли им някой пари ? Непредпазлив беззъб избирател отзивчиво му отговаря: „ммм… не знам ама там ша кажат“. Друг енергично се бута напред и изговарянечленоразделно някакви само нему разбираеми изречения от рода на : няма такова нещо, ние сами…. Час по-късно будните граждани и гражданки са упражнили своя свободен глас и секцията отново изпада в нормалната дрямка.

Телевизионните камери имат ограничен обзор. По тази причина те никога не могат да запечатат образите на изборните активисти, които така сполучливо събуждат гражданската съвест и отговорност на избирателите от потъналите в мизерия гета, прислонили се около големите и малките градове и села. Вярно, че тези активисти са скромни, не обичат публичните овации и стоят далеч от камерите, но можем с „обоснована сигурност да предположим“ , че са подбрани по образ и подобие на Алеко Константивите Гочоолу и Дочоолу. В още по-дълбока анонимност стоят тези, които са събудили активността на активистите. Не си мислете, че това е байГаньо. Бедна му е на него фантазията за мащабни работи. Журналистите съвестно, самоотвержено и безпристрастно се трудят, но не могат да разкрият способите и агитационните материали, които въпросните агитатори използват. Пък да проникнат в тези тъмни глъбини е трудна, главоболна и слабо доходна работа. Старае се и „полицията, която ни пази“. Обещава, че ще разбере истината за нарушения, ако има такива, но по-късно, след изборите. И поради всичко това обществото остана в неведение за причините на всеобщото одобрение и задоволство на обитателите на споменатите щастливи райони от работата на по-голямата част от действащите кметове, кандидати за нов мандат. Вечерта избирателните комисии ни показаха до 95% одобрение на претендентка за креслото на кмета и споменават, че такива изборни резултати има в много секции. Дори другарят Тодор Живков би се изненадал от този всеобща любов и признателност в годините, когато избираха него за …какъвто и да е пост. Многобройното братство на независимите журналисти и на нашенскитеи на световния спонсор на демокрацията Сорос неправителствени организации не се занимават с такива подробности. Теса доволни: изборните резултати са израз на свободното волеизлияние на народа. Ако пъкнякой поради наивност си помислите, че тези проценти събуждат неудобство у претендентите за власт, той дълбоко се заблуждава. Напротив, радват се госпожите и господата на такива проценти и по време на балотажа сигурно ще се зарадват на още-по голямо одобрение. Два дни по късно ЦИК със задоволство ни съобщи, че изборите са приключили „без сериозни нарушения“, но не ни обясни какви трябва да бъдат нарушенията та да са сериозни.

След като написах този скромен текст си помислих, че може би щеше да е по-полезно изданието да публикува Алеко Константиновото „Бай Ганю прави избори“ та да се види,че имунитетът на българските управници е запазил изборните традиции в татковината ненакърнени от 150 години насам.