/Поглед.инфо/ Трупането на количествени оценки не показва непременно качество на преподавателите, отбелязва специалистката по конституционно право от Софийския университет

Интервю на Велиана Христова

- След като МОН обяви проектите за нови минимални изисквания за заемане на длъжностите във висшите училища, преподавателите масово се обявиха против и веднага бяха обвинени, че не се качествени като учени, не могат да ги изпълнят и затова се съпротивляват. Така ли е?

- На заседанието на Общото събрание на Софийския университет първото нещо, което беше казано, е, че Университетът подкрепя усилията да се повишат критериите в науката. И бяха изнесени данни, че нашият Университет, без да са въведени още новите критерии, спокойно ги покрива. Проблемът е, че тези критерии се въвеждат с обратна сила. Иска се да бъдат покрити за време, в което не са били въведени. Т.е. да се направи една извънредна атестация на преподавателите в момента и да се види кои преподаватели ги покриват – за хабилитираните 5 години назад, за нехабилитираните три. Когато си заемал длъжността през тези години, са действали други критерии,не си знаел, че ще трябва да покриваш нови, недоволството е заради тази извънредност. Никой не е поставял под съмнение, че изискванията трябва да се повишат занапред , и то за всички. Не може изискванията да важат само за преподавателите в държавните висши училища, но не и в частните. Оценяването на преподавателите за качество трябва е по еднакъв начин, независимо от формата на собственост на висшите училища.

Вие като юрист как ще коментирате, че с преходна разпоредба на закона за бюджета за тази година е въведен текст, който противоречи на Закона за висшето образование? Според ЗВО изискванията за професор, доцент и пр. се определят самостоятелно от всяко висше училище, а според въпросния текст ги определя Министерският съвет.

- В чл. 57 действащият Закон за висшето образование предвижда, че всяко висше училище въз основа на своята автономия си определя критериите, на които трябва да отговарят преподавателите в него. Нашият Университет например има амбициите за качество и затова критериите при нас не са толкова ниски и са над минималните, които са определени пък въз основа на делегация от Закона за развитието на академичния състав в Правилника за неговото прилагане. Но законът за бюджета е с еднократно действие само за тази година. Поради това такова нещо не е допустимо. Имаше решение на Конституционния съд, че през закона за бюджета на НЗОК преди няколко години бяха променени закони, които са с многократно действие и това не е допустимо. Поради тази причина ние не сме съгласни и в случая с подхода на министъра и с начина, по който се е направило това – между първо и второ четене. Министърът акад. Денков казва, че не е знаел за казуса и е започнал да действа, след като е започнал да изтича срокът за въвеждане на новите критерии, определен с цитираната преходна разпоредба на закона за бюджета.

- Според мен, законът за академичното израстване, въведен през 2011 г., е порочен, защото премахна много по-сериозното сито на ВАК за качество и позволи всеки от вузовете да си „произвежда“ сам колкото иска професори. Не трябва ли първо да се смени този закон, а след това вече да се помисли и как да се въведат нови критерии?

- Едното не пречи на другото. За да се изработи изцяло нов закон, който да уреди въпроса с преподавателите и учените във висшите училища и научните организации, ще са необходими не по-малко от 6 до 12 месеца. Докато в момента идеята на министъра, която прозира в добрия смисъл на думата, е да започне да се завишава качеството на науката във висшите училища и на преподаването. Философията на закона от 2011 г. е, че всяко висше училище само си решава, без да има единни критерии за хора, които заемат една и съща длъжност в различните университети, и това доведе до доста смешни ситуации, има случаи да се става професор, като се мине през процедурата доктор-доцент за две години. В други това отнема доста повече години и изискванията са доста по-високи. В този смисъл има няколко принципни въпроса. Защо например асистент може да бъде само лице на временен договор – първо беше до три години, после стана четири, сега е възможно до пет. И част от университетите какво правят – назначават някого за 9 месеца, за да не му плащат през лятото заплата и осигуровки. При един млад човек това се отразява негативно върху желанието му да отиде да работи във висше училище, няма предвидимост и стабилност за работата му при ограничение до пет години. Вместо това да се промени обаче, се предлага до 20% от преподавателите да бъдат хора от практиката. Добре, какво пречи човек да си бъде на постоянен договор, пък едновременно да бъде и човек от практиката – в нашата специалност Право например, няма пречка за това. Никой не повдига и въпроса как се формират научните журита.

- Другият проблем с новите предложени критерии е, че те са еднакви за различните видове науки – и за точните науки, и за хуманитарните и социалните науки, т.е. за всички с национална тематика, еднакво се искат публикации в световните бази данни за наука. За химикът е нормално да публикува в чужди издания, защото българска химия няма, но има българска история и изследванията върху нея едва ли са еднакво интересни за Scopus и Web of science. Как може да се иска еднакво да публикуват в чужди издания? Ако работите по българското трудово право, това няма да е така желано за Scopus.

- И българското конституционно право не е така желано. Този подход наистина е шокиращ. Точките, както галено ги наричаме, са уеднаквени и ни се предлага една матрица. Разликата е в това как се събират, за да се получи минимално необходимият брой точки по наукометрични показатели. Но как се събират в момента, за съжаление, не е дадена възможност за разумен срок занапред като се отчетат спецификите на научната област и направление. Ако влезем в детайли на предложението на министъра, в природо-математическите науки не се пишат големи трудове, затова няма изисквания за монография, изхвърлена е студията въобще и като нямаш ограничение в какъв обем е статията, студията и монографията, излиза, че с текст от три до пет страници можеш да трупаш количество. И всъщност, грешната философия на тези промени е, че се държи отново на количество, а не на качество, там където няма публикации в двете световни бази данни – WoS и Scopus.

- Наскоро световна научна конференция в Сан Франциско излезе с декларация, че оценяването на учените само с количествени показатели изкривява картината на качеството, понеже публикуването зависи и от политиката на самите научни списания, и от спецификата на тематиките и т.н. Т.е. трябва да се търсят и други критерии, които да покажат качество.

- Един чиновник в началото на ХХ век, без никой да го е познавал или цитирал, написал една кратка статия , след това я преработвал два пъти и получава Нобелова награда. По днешните критерии Айнщайн не става дори за доктор по българската система.

- Няма ли опасност при такава система, която отчита само сегашната длъжност на даден преподавател, ваковските професори и доктори на науките, минали през по-сериозното сито за качество на национално ниво, да загубят при оценяването сега предишните си постижения?

- Предложенията на министъра предвиждат, че ако сега колега на длъжност професор, доцент, асистент не покрива изискванията, му се дава една година, в която да ги покрие. И ако догодина по това време не ги е покрил, това е основание да се прекрати трудовото правоотношение. Т.е. ако хора, които са получили при ВАК своето национално научно звание, в момента не покриват тези нови изисквания за длъжност, ще бъдат освободени. Не знам за колко хора става дума, министърът беше доста категоричен, че в определени университети 70 % не покриват изискванията. Добре, нека тези критерии да действат занапред и да бъдат преоценени.

- Акредитацията на висшето училище обаче зависи от оценката на преподавателите, а изследователите с национална тематика няма как да покрият изискванията за публикации в чужбина, не е ли това всъщност подготовка за закриване на държавни висши училища?

- Закриването няма да стане административно и веднага, а ще стане, след като се установи, че няма достатъчно преподаватели, покриващи критериите.

- В медиите вече излезе информация, че намеренията са да се обединят висшите училища по изкуствата, техническите университети…

- Медицинските обаче се пребориха, за тях спря да се говори. Предполагам, че лобито им е по-силно. Това са два различни разговора. Въпросът колко висши училища да има в България е единият въпрос. Другият е дали всяко висше училище трябва да има всякакви специалности, или да бъде специализирано.

- Министър Денков преди имаше именно такава идея – да се ограничат несвойствените направления и специалности, висшите училища да се специализират в това, в което са силни. Сега обаче става дума за съвсем друго…

- Да, и тъй като не успя да наложи обединението, явно има съпротива срещу закриването на несвойствените специалности, затова преминават към преглед на научните постижения на всички преподаватели в държавните висши училища. Това има общо може би и със Стратегията за развитието на висшето образование до 2030 г., съгласно която трябва да се промени начинът на финансиране на висшите училища. По-голямата част от приходите да идват от наука, от научни постижения, получава се като награда за нещо вече постигнато. Според мен, университетите трябва да се разделят на такива, в които има развитие на научни центрове, както ги наричат – за върхови постижения, и университети, които обучават. И да се прецени дали всички университети трябва да обучават докторанти. Защото обучението на докторанта изисква други възможности, друга среда, друг тип общуване. Това не е класическо обучение с лекции, упражнения и домашни.

- А не трябва ли всъщност всичко да започне от това, което отдавна Европейската комисия ни препоръчва във всичките си доклади – да се увеличи финансирането, особено публичното, за висшето образование и науката. Защото по публично финансиране и на двете области сме последни в Евросъюза. България влага от хазната 0,2% от БВП за наука при средно 2,1 % в ЕС. Еврокомисията неведнъж ни казва, че не бива да разчитаме само на международни проекти отвън, а трябва да има национално финансиране, което да е основата за правенето на проекти. В тригодишните прогнози обаче ръст на финансирането не се предвижда.

- Въпросът с парите винаги изниква, но държавата трябва да си отговори на два въпроса. Първо, тя какво иска от своите университети. Тя иска те да образоват хора в тези и тези специалности. И второ – кои отрасли на икономиката ще развива в бъдеще, за да са необходими специалисти. Ако искаме да развиваме и след 2030 г. ядрената си енергетика, значи трябва да има ядрена физика. Ако обаче искаме възобновяеми енергийни източници, тогава няма да даваш пари на Минно-геоложкия, ами ще даваш за иновации. Оттук идва и отговорът дали само катедрите, факултетите и институтите ще дават заявки за докторанти, или държавата ще казва в кои сфери иска да има изследвания и съответно - по-високо квалифицирани кадри. Ако ще развиваме парфюмерийната промишленост е едно, ако обаче искаме да развиваме производство на лекарства, ще бъде друго. Сега държавата кара на стари спомени – миналата година са направили заявки за три докторантури, давайте пак толкова да им дадем. Разбира се, кандидатите са много по-малко и пада качеството. Да държиш на бройката – колко са докторантите на един хабилитиран преподавател, без да се гледа качеството. В Юридическия факултет при вътрешен одит имахме критика, че малко докторанти защитават. И ние им казахме, че не е задължително всеки, който е записал докторантура, да стане доктор. Те ни изгледаха странно, защото това не е в наш интерес. Но ако всеки става доктор, щом веднъж е записан за обучение, това говори зле за нас и за качеството, значи не е имало сито.

- Стигаме пак до въпроса със заплатите, няма млади кандидати за докторанти, защото перспективата на сегашните заплати в сектора не ги блазни. Много добре, че увеличиха парите на учителите, но стана така, че професорът получава колкото начинаещ учител. Няма такова нещо по света.

- Един прагматичен отговор – учителите са повече от професорите и плюс техните семейства има повече гласоподаватели. Но. В никой случай не трябва да се противопоставят учителите и университетските преподаватели. Ние приветстваме увеличаването на учителските заплати, но казваме, че след като има постигнато някакво ниво на възнаграждение, нека то да бъде запазено. Защото в момента, без дори да говорим за увеличение, има опасност при тези „реформи“ да не получим това, което е било преди една година и договорено с държавата на ниво Съвет на ректорите.

- Това беше от мен, ако искате още нещо да кажете…

- Първо, трябва да има много сериозна дискусия в Комисията по образование и наука в парламента. Не може министърът да ходи и през медиите или само през Съвета на ректорите да обяснява какво иска да каже. Трябва да се отворят по-широко дебатите, ако трябва по сегменти, по направления – за природо-математическите, хуманитарните, социалните науки и пр. И да се открои спецификата. Това може да стане в един по-спокоен разговор през парламента, който в момента е в дефицит.

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели