/Поглед.инфо/ Вчера бе ден на поклонниците на фашизма в България. Ден, в който те отбелязват т.нар. „1 февруари - ден на почит пред жертвите на комунизма“. Националните телевизии, радиостанции, вестници и множество сайтове излъчват и публикуват безброй неверни твърдения, манипулации, и дори откровени лъжи. Използват се различни политически и журналистически техники, соросоидни платени публикации и т.н. за да се скрие истината от българския народ, да се формира удобно за фашизма и неофашистите мнение и поведение, за допълнително развихряне на комунистофобията и русофобията.

Възвеличаването на фашистите е пряко неофашистко действие и поведение. А възвеличаването е под формата на поклонение „пред жертвите“, т.е. на фашистите, чиито имена се четат на Мемориала в източната част пред НДК. Вчера редица политици изляха пред този мемориал, пред екраните, микрофоните и най-вече във Фейсбук своите помпозни антикомунистически парадно-пропагандистки тези.

Особено внимание следва да отделим на фейсбукарското излияние на Бойко Борисов. В духа на мантрите на соросоидите и неофашистите той отрича Народния съд. Всеки има право на мнение. Бойковото мнение постоянно се мени. Но има и личностни цинични и манипулативни твърдения. Според него наследниците на комунистите са „днес пребоядисани в различни цветове отново искат властта на всяка цена …“. Да се опитаме да разберем, кои са пребоядисалите се наследници на комунисти, които искат да вземат „властта на всяка цена“? Започваме от автора на тази фраза – самият Бойко Борисов. Той продължително време е член на БКП (т.е. комунист) и напуска 1990 г. МВР поради това, че иска да си остане комунист. Но той е и наследник на комунист – баща му е със звание подполковник и работи в Софийско градско управление, където по-късно работи и самият Бойко Борисов. В МВР тогава имаше безпартийни предимно в сержантския състав, администрацията и обслужващия персонал. Офицерите от капитан нагоре са членове на БКП. Така че самият той е комунист-ренегат и „пребоядисал“ се наследник на комунист. Такова е и почти цялото му обкръжение. Да си припомним Лиляна Павлова, внучката на партизани, дядо ѝ е комунистически министър, а бабата Лиляна Павлова е зам. зав. Отдел „Организационен“ на ЦК на БКП, а баща ѝ е сътрудник в апарата на ЦК на БКП. Или пък бившия министър Ивайло Московски, чийто баща е бивш секретар на ГК на БКП в Плевен. Тук може да се посочи и бащата на близкия на Борисов Цв. Цветанов. Да не пишем излишно за Цецка Цачева и множество други. Или пък за агента на комунистическите служби Иван, подвизаващ се в Министерския съвет. Към властта от наследниците на комунистите най-силно се стреми Бойко Борисов и неговата котерия. Подобни мераци от наследниците на комунистите има и Христо Иванов (Бойкикев), чиято майка е известна комунистка, но той е бивш ортак на Бойко Борисов, а много вероятно и бъдещ такъв. Кръгът се затваря – „Крадецът вика дръжте крадеца“.

В един много амбициозен сайт се появи една антикомунистическа и профашистка анонимка или пък редакционна статия „Кървавият 1 февруари 1945 г. – Народният съд изпраща на разстрел 150 души от елита на България“, в която има много премълчавания, неистини, антикомунистически излияния и лъжливи твърдения, използвани предимно от текстовете в Уикипедия. Главната редакторка на този сайт явно в последният момент се е уплашила от поръчковия материал и не е посмяла да се подпише със собственото си име. В тази статия има посочени множество имена на „жертви на комунизма“.

Заслужава си да се опитаме зад антикомунистическата идеология и внушения да видим каква е историческата истина. Сега доминира, дори в учебниците за X клас груба манипулация на българската история. Палачите и убийците се представят като „жертви“ и „мъченици“.

Управлението в България през периода 1941-1944 г. е фашистко с присъщите му белези: 1/. Действието на расистко-националистическия Закон за защита на държавата и преследването за друга идеология, инакомислие и народност; 2/. Съществуването и дейността на фашистки политически движения и организации, профашистки и националистически масови организации („Бранник“, „Ратник“, „Отец Паисий“ и др.);  3/. Действие на Закон за защита на нацията (ЗЗН), масовите изселвания на евреите от София (около 20 000) и другите големи градове и вкарването им без съд и присъда в принудителни концлагери, неизвестно защо наричани „Еврейски трудови лагери“, носенето на значки на реверите за принадлежност към евреите, интернирането в лагерите на смъртта на евреите от Вардарска Македония и Беломорието; 4/ Политическа, военна и икономическа обвързаност с фашисткия Тристранен пакт като окупация в Сърбия, осигуряване на германския военен флот в Черно море, масово износ на български суровини и храни за фашистка Германия и др.;  5/. Масови интернирания и принудително преселване и заселване на неудобните на властта; 6/. Парични възнаграждения за отрязани партизански глави, опожаряване на къщите на ятаците; 7/. Създаването на политически концентрационни лагери (Гонда вода, Еникьой, Сомовит и др.); 8/. Убийствата на политически противници на улиците и в подземията на полицията – 1923 до 1944 г. хиляди хора. В затворите и концлагерите са вкарани хиляди българи.

Нюрнбергският съд в присъдата си посочва, че престъпленията против международното право се извършват от хора, а не от абстрактни категории и само чрез наказание на отделните лица могат да се съблюдават нормите на международното право.  Българските депутати от фашисткото мнозинство в 25 ОНС и министрите, в съответствие с чл. 6 на Устава на Международния военен съд, са извършили престъпление против мира, вкарвайки страната в „агресивна война или война в нарушение на международните договори, споразумения или гаранции“, като и „участието в общ план или заговор“ за водене на война чрез включването на страната в  агресивния Тристранен пакт, безпричинното обявяване на война на САЩ и Великобритания, пропускането на германските войски през българска територия за нападение на Югославия и Гърция. И тези им деяния са класифицирани в обвинителния акт на Втори върховен състав на Народния съд като одобрили и гласували присъединяването на България към Тристранния пакт (110 народни представители). 

Всеобща е истината, че Народният съд се създава от Отечествения фронт и функционира в България по време на Втората световна война, след Девети септември 1944 г. до лятото на 1945 г. Това е времето на края на световната война. По договорката на ръководителите на Антифашистката коалиция (СССР, Великобритания и САЩ) в Ялта и Потсдам в Европа трябва се проведе активна дефашизация и виновниците да бъдат дадени на съд. Прочистването на обществата от фашизма е била конкретна-историческа необходимост, и присъща държавна дейност, независимо от това как на някои български историци (академици, професори, доценти), на политици от десния сектор и центъра, соросоидни НПО и комунистофобски журналисти това да им се вижда.  Политическите и съдебните преследвания са били възприети във всички страни в Европа: победени във войната; окупирани от фашистите по време на войната и победителки, т.е. това е общоевропейска и българска необходимост и практика.

От тази гледна точка Народният съд е бил неизбежен. Сталин, Рузвелт и Чърчил определят световния ред по време и непосредствено след Втората световна война, както и правилата, които са задължителни за всички, независимо от идейната и политическата им ориентация. Това е времето, когато светът иска и очаква справедливо възмездие за провиненията срещу човечеството. На Московската конференция на външните министри на СССР, САЩ и Великобритания, Хъл (министър на външните работи на САЩ) заявява: „Съгласно с принципите на Атлантическата харта, фашизмът и нацизмът трябва да бъдат унищожени и техните доктрини трябва да изчезнат безследно. Това е главната цел на съюзните нации. Между нас няма никакви разногласия по въпроса за прилагането на доктрината, провъзгласена от нас“. Тримата големи решават да има съд над виновниците за бедствието. Само че те имат различни позиции- Сталин е за съд, Чърчил за убийство без съд. На четвъртото заседание на Московската конференция на министрите на външните работи на СССР, САЩ и Великобритания на 22 октомври 1943 г. Молотов предлага провеждане на неотложни политически мероприятия, сред които и т.7 „Арестуване на главните военнопрестъпници и след това предаване им в ръцете на правосъдието.“ Това предложение е възприето от външните министри Идън на Великобритания и Хъл на САЩ. На същата конференция на 30 октомври 1943 съюзниците с декларация се обявяват за съдене на военнопрестъпниците.

Тази общоевропейска необходимост от съдене на виновниците-фашисти в различните страни е реализирана по различен начин, но реализирана в почти всички страни чрез съд и извънсъдебна разправа. Но сега става дума за съд. Наивни са съображенията на неюриста, неисторика, нефилософа Бойко Борисов за легитимността на Народния съд: „Преди 76 г. така нареченият "Народен съд", който нито е народен, нито е съд – дава началото на един от най-черните процеси в нашата история. Нелегитимен, примитивен и политически контролиран, той ликвидира физически част от елита на нацията“.

Явно на Борисов не му е известно или премълчава, че Международната съюзническа комисия в България не възразява нито по начина на съдене, ни поименно за съденето и за присъдите. Тя е имала право да се намеси, но не се намесила. При сключването на примирието с България трите страни от Антифашистката коалиция по същество одобряват подготовката на Народен съд. Борисов явно не знае или се прави, че не разбира, че създаването и решенията на Българския Народен съд напълно кореспондират с по-късно утвърдените и международно признатите Нюрнбергски правни принципи: 1/. Всяко действие, което е нарушение на международното право подлежи на наказание; 2/. Ако вътрешното право не подлага на наказание определени действия не оправдава лицето и то подлежи на наказание по международното право; 3/. Лицата извършили престъпления по международното право не ги освобождава от отговорност по международното право; 4/. Изпълняването на нареждане на правителството или на висшестоящо ръководно лице не го освобождава от преследване за извършени престъпления; 5/. Престъпления наказуеми по международното право са: престъпления срещу мира; планиране, подготовка и участие в агресивна война; престъпления срещу човечеството; военни престъпления. В България Наредбата-закон пряко кореспондира с тези принципи, с подписаното примирие и е в съответствие с последвалите решения на Антихитлеристката коалиция и международните документи. Следователно Народният съд е законен, валиден, правомерен, легитимен по международното право. Подобни на нашата Наредба-закон нормативни актове са приети и в други европейски страни. С подобен статут са: Указ на Върховния съвет на СССР от 19 април 1943 г.; Гърция закон № 3221 на задграничното гръцко правителство, потвърден и конкретизиран  с декрети през февруари 1943 г.; Полша от 31 август 1944 г.; Франция от 18 ноември 1944 г.; Унгария от 5 януари 1945 г.; Румъния от 20 януари 1945 г.; Белгия от 6 май 1944 г. и др.

Фалшивка са твърденията, че Народният съд не бил съответствал на Търновската конституция, но забравят, че след 1934 година тя не действа, не се спазва от никого и почти всички решения са Наредба-закон, а не Закон. Ама същата недействаща конституция не е спазена при избора на регентите, при приемането на Закона за защита на нацията, при Закона за защита на държавата, за решението за продължаване мандата на 25 ОНС и т.н.

При провеждането на работата на Народния съд са спазени всички процедурни правила. Неистина е твърдението в статията е, че за съдии са избрани неподготвени хора. Напр. в Първи състав председателят и зам. председателят са юристи. Общо състава е от 4 юристи, 5 учители, двама земеделци и двама работници. Обвинителите са професионални юристи. Защитниците са професионални адвокати, сред които някои от светилата на българската юридическа наука като проф. Фаденхехт. Макар че той е бил преследван по ЗЗН, т.е. преследваният е защитавал своите преследвачи. Той е защитник на един и служебен защитник на два подсъдими от съветниците на Борис III. За служебен адвокат на Добри Божилов е назначен проф. Долапчиев. Голяма част от подсъдимите имат по двама адвокати: Никола Мушанов, Михаил Арнаудов, Любомир Лулчев, Йордан Севов и редица други.

За разлика от мнението на Борисов, при сключването на Парижкия мирен договор (1947), когато България е била съдена като фашистка държава, става ясно, че българският Народен съд е първият съд в Европа осъдил холокоста..

В посочената по-горе сайтовска публикация има манипулация. Твърди се че Народният съд е дело на Комунистическата партия и се премълчава, че това е дело на партиите от Отечествения фронт. Провеждането на Народния съд е с активното участие на звенарите. Кимон Георгиев е този който подписва Наредбата-закон, а Дамян Велчев е свидетел срещу обвиняемите. Никола Петков пише в Земеделско знаме: „Чашата на търпението преля. Българските селяни, работници и интелигенция се обединиха в Отечествен фронт и на 9 септември 1944 г. пометоха фашисткия режим, създадоха народен съд, за да може българският народ да получи пълно възмездие за всички свои жертви и страдания … Със своята справедливост, със своята неумолимост Народният съд наистина създаде нова ера в политическата история на България.“Г.М. Димитров (Гемето) поставя важен акцент върху значението на Народния съд: „Народът съди не лица, а една система на управление. Народът съди системата на насилническите фашистки и хитлеристки управления и техните агенти. Народът съди системата на личния режим … Народът съди онези, които вършеха произволи и престъпления и опетниха името и честта на България пред целия културен свят“. Кой е прав – К. Георгиев, Д. Велчев, Н. Петков и Гемето или Бойко Борисов? От тримата регенти, подписали наредбата-закон само Тодор Павлов е член на Комунистическата партия. И нарочно се пропуска, колко са изпълнените смъртни присъди – 1047. Пише се само за произнесените смъртни присъди – 2730 души. Колкото и на Бойко Борисов това да не му харесва, тези фашисти са доказани виновници чрез съд: обвинение, защита, присъда.

Няма как всеки разумен човек не може да се съгласи с фалшивките на Борисов и на редакционната статия, че Народният съд е съдил и е избит „тогавашният елит на нацията“. Би било по-вярно да се напише, че Народният съд е осъдил на смърт само част фашисткият елит на България, осъдил го е за престъпления срещу мира, срещу човечеството, военни престъпления, за включването на България в Тристранния фашистки пакт против волята на народа, за обявяването на война на САЩ и Великобритания и т.н.

В анонимната статия са посочени имената на някои от т.нар. „елит на България“. Съдени са министри, депутати и съветници на Царския дворец не за това, че са заемали тези длъжности, не за това, че са били добри историци, прависти, лекари, генерали, полковници и т.н. Съдени са за определени престъпления, които са доказани. И ето една кратка извадка с кратка характеристика за някои от осъдените от фашисткия елит на България.

Богдан Филов. Министър-Председател на две правителства и регент. Безспорно добър историк. Заедно с Борис III е отговорен за включването на България във фашисткия пакт (т.е. признава се, че България е фашистка държава), за обявяването на войната на САЩ и Великобритания, главен фашистки вдъхновител на Закона за защита на нацията (ЗЗН), отнемащ политическите и гражданските права на евреите, на техните имоти и т.н. През август 1943 г. с негово участие е създадено Комисарството по еврейските въпроси с неограничени пълномощия спрямо цял един етнос и то на расова основа, разрешава и подкрепя депортирането на евреите от Вардарска Македония и Беломорието във фашистките концлагери. Филов е инициаторът и организаторът на създаването на младежката фашистка организация „Бранник“. Вследствие на неговата политика София е бомбардирана от авиацията на САЩ и Великобритания. В тази „символична“ война с Великобритания и САЩ, наречена от Филов „символична“, от българска страна жертвите са огромни: 891 мирни граждани са убити, 1012 са ранени, хиляди са изселени в провинцията, разрушени са 12 599 сгради. От англо-американска страна са извършени над 2000 полети над страната и бомбардирани София, Враца, Своге и др. селища. Убити са 256 англо-американски летци, а няколко стотици са пленени и затворени в военно-концентрационния лагер край Шумен. С личното властово участие на Филов България е превърната в суровинен доставчик на нацистка Германия. Не трябва ли да носи отговорност и наказания за това?

Ген. Никола Михов. Министър на отбраната и регент. Като военен министър подчинява български военни части на немски такива, изпълнява разпореждания на Германското командване. Без сключена военна спогодба с Германия и без решение на Народното събрание разширява заместването на немски окупационни войски, които отиват на Източния фронт, с български военни части. Под негово ръководство като военен министър в окупираните земи има агресивни военни действия и преследване на югославски партизани и четници от Първи български окупационен корпус (над 33 000 български военни). Още през 1942 г. български войски заместват немски войски в Югоизточна Сърбия и участват в съвместни немско-български акции срещу югославската съпротива. На 5 януари 1943 г. в Германия Хитлер, фелдмаршал Кайтел и ген. Йодл се срещат с министър генерал-лейтенант Никола Михов. На нея Фюрерът казва: „Много съм благодарен на Българското главно командване, което даде съдействие за заемане мястото в областта (Сърбия – б.м.) на СС дивизията „Принц Ойген“ и извършваното прочистване (к.м.). На същата среща ген. Михов декларира пред Хитлер „готовността и решителността на българската войска и народ да изпълнят безусловно и неизменно своя дълг към Родината и към Нова Европа“ (ЦДА, фонд 1449, опис 1, а. е. 269, л. 283, 285). На 18 и 19 юни 1943 г. в София се провежда българско-германска военна среща, на която българската войска поема три нови задачи: окупацията на цяла Сърбия (без района на Белград и мина „Бор“); осигуряване на снабдителните линии по Вардар и Морава; заместване на немските войски в Егейска Македония, северно от Солун.  На тази среща в прав текст ген. Михов признава, че български войски са придадени на немските войски и са под тяхно командване. Това личи добре от въпросите му: 1/. „Предвиждат ли германците тези наши части, които им бяха придадени в помощ за действията в Черна гора да останат там …“ и може ли „подчинената на ген. Льор“ 16 българска дивизия  да бъде отделна, но „пак подчинена  на Льор“ (ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 133,  л. 243-255).

Ген. Никола Жеков. Един от главните виновници, заедно с немеца Фердинанд, за националната катастрофа на България през Междусъюзническата и Първата световна война. Задочно осъден на смърт от Народния съд. Той е един от най-видните идеолози на национализма и фашизма в България, ръководител на фашистката организация „Съюз на българските национални легиони“, която организация е за промени в страната по пътя на националсоциализма. Жеков е яростен националист, антисемит и антикомунист. Според него „евреинът е анационален и аморален“. Той е приятел, има лични връзки с Хитлер. Награждаван е от него с Железен кръст I и II степен. Носител е на германските ордени „Червен орел“, „Сакс Ернес“ и „Вюртенбергска корона“. Ето какво пише за ген. Жеков в Мотивите към XI постановление на Министерския съвет от 12 февруари 1942 г., подписани от фин. министър Добри Божилов: „Фюрерът на германския Райх, Адолф Хитлер, е пожелал да направи едно парично дарение  от 500 000 райхсмарки на генерала от пехотата о.з. Никола Жеков в знак на големите заслуги на същия като главнокомандващ българската армия в световната война с оглед генералът да разполага с едно подходящо жилище и с приходи, които да му позволяват да води един живот, отговарящ на неговото обществено положение и заслуги“. И министърът предлага това дарение да бъде освободено от данъци, такси и други задължения към държавата (Стен. дневници 25 ОНС, III РС, 11.III.1942 г., стр. 1084). Ето и този ли не е бил фашист, а само жертва?

Проф. Александър Станишев. Той е бил много добър лекар, дори като блестящ са го определяли редица негови съвременници.  От 1 юни до 2 септември 1944 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Багрянов. В статията целево е написано, че бил министър на народното здраве, а се премълчава главното – Министър на вътрешните работи. Осъден е от Народния съд на смърт. Като министър ръководи всички наказателни акции срещу партизаните и ятаците в страната. Изразходва: безотчетни пари лично и безконтролно за политически цели 7.5 млн. лв; за изплащане на награди на разни частни и длъжностни лица във връзка с преследването залавянето и избиването на комунисти  и други лица, борещи се срещу фашизма, както и за помощи на семействата на убити полицаи и сътрудници по заповед на министъра на вътрешните работи (т.е. включително парите за отрязаните партизански глави) в размер на 4.7 млн. лв. Да плащаш за отрязана глава, това не било фашистка идеология и фашизъм! Освен това, по подобие на министъра на войната, издава разпореждане без съд и присъда да се унищожават всички нелегални.

Д-р Иван Вазов. Племенник на големия български писател Иван Вазов. Депутат в 25 ОНС. Той е известен антикомунист. Във в-к Миръ (от 4.IX. и 7.IX. 1923 г.) той пише: „За българската демокрация комунистическият въпрос е за живот и смърт“, както и „С комунизма в България трябва да се ликвидира именно в днешния момент, когато той преживява криза …Ако се пропусне днешният удобен момент, с това ще се извърши една непростима грешка…“. Юристът Вазов гласува ЗЗН, измененията в ЗЗД, антиеврейските 7 закона, гласува за присъединяването на България към Тристранния пакт, за обявяването на война на САЩ и Великобритания, не се обявява против въвеждането на смъртно наказание за малолетни и др. Като министър на икономиката има значим принос за икономическата катастрофа, за огромния износ към Германия, по същество безплатен износ за германската армия. Само съгласието с подписката на Пешев за недопускането на екстрадицията на българските евреи дали е достатъчно за да се прикрият явните му фашистки действия и подкрепа на терора и насилието в страната?

Александър Сталийски. Министърът на правосъдието, член на фашистката организация „Съюз българска родна защита“, а по-късно оглавява и крайно дясната фашистка „Национална задруга за политическо единство и възраждане“. Четем в Уикипедия, че Александър Сталийски е български крайнодесен политик от първата половина на ХХ век. Определян е като един от първите идеолози, организатори и теоретици на фашизма в България. И този ли откровен и яростен фашист е „мъченик“, „жертва на комунизма“? Той е жертва на своята фашистка политическа дейност.

Ген. Борис Димитров. Началник на жандармерията. Прославил се не само във войните, но и със садистичните действия на българската жандармерия. Неговите подчинени, работещи под негово ръководство и заповеди, са най-отявлените убийци на нелегални, ятаци, партизани и др. Каква е била българската жандармерия ясно личи от един конкретен случай. Става дума за убийството от жандармеристите на двете деца Васил и Сава Кокарешкови. Твърди се, че това става със знанието на ген. Димитров. Ето какво признава единият от убийците кап. Николчев. „Двамата братовчеди Сава и Васил Кокарешкови побързахме да ликвидираме. Един от жандармеристите се вмъкна в стаята, където момчетата бяха задържани, и ги закла. Страхувахме се да не се открият телата им, защото бяха малолетни и ги унищожихме. Затова дадох нареждане да не се оставят следи от убийството. По-късно ми докладваха, че с телата на момчетата жандармеристите са хранили кучетата. Така от Васил и Сава не остава нито следа“. Но следа остава – това са главите на убитите деца хвърлени в тоалетната и извадени от там от техните роднини. Сега в гроба им са положени само главите. Е, носи ли отговорност ген. Димитров за безобразията по негова заповед, за масово вършени в подчинената му жандармерия убийства и изтезания? А в статията на сайта е записано само хвалебствената част от минало на ген Димитров: „Ген. Борис Димитров - герой от войните, един от основателите на Военното училище. Признат за най-ерудирания български офицер след 1939 г“. Е, този и неговите подчинени платени убийци и те ли не са фашисти?

Ген. Никола Христов (посочен като Стойчев). Той през 1944 г. е командващ Трета армия. И този генерал-лейтенант издава заповед, с която нарежда „безпощадно“, да се „застрелват на място … всички нелегални“ (Н. Недев, Десет дни…, 1974 г.),  но на 8 септември 1944 г. някой от тези, които е трябвало „безпощадно“ да бъдат „застрелвани на място“ го застрелва него.

Има и множество други регистрирани подобни безчовечни деяния на политици и офицери от фашисткия елит на България. Но има и множество премълчани. Ето няколко от премълчаните.

В списъка на неприсъствено осъдените на смърт е и идеолога на легионерите проф. Л. Владикин, най-значимият пропагандатор и идеолог, заедно с проф. Ал. Цанков, на националсоциализма в България, радетел на хитлеристкият „Нов ред в Европа“, награден лично от Хитлер с най-високия нацистки орден. За него Хитлер е човекът, който: „извърши чудото на едно национално възкресение“: „осъществи хилядолетната мечта на германските кайзери – обединението на всички немци в един райх“; е „най-великият държавен мъж на нашето време“, „възкреси добродетелите на старото рицарство“, срази „своите несъвместими врагове“. Е, този ли не е фашист?

Крум Митаков. Като народен представител от 25 ОНС е съден от втори състав на Народния съд. Той е един от първите публично обявили се за фашисти в България, създател на крайно дясната фашистка организация „Съюз на бойците“ (1923 г.) и фашистка организация „Съюз на българските фашисти“ (1926-1932 г.), прокламиращ краен национализъм, антикомунизъм, антимасонство, ксенофобия и антисемитизъм, както и отхвърляне на парламентарната демокрация, стопанския либерализъм. Като депутат в XXV ОНС при гласуването на предложения по немскофашистки образец ЗЗН предлага най-жестоки мерки срещу евреите. И Митаков не бил фашист? И на него ли да поднасяме венци и цветя?

Полк. Христо Стоянов. За него не пише в статията, но и той бил „жертва на комунизма“. Той командва полк в битката с югославските партизани в района на Пуста река в Югоизточна Сърбия, в която са убити 1439 души. На 17 февруари 1942 г. по негова заповед са избити 476 души,предимно жени, деца и старци, включително 75 от 0 до 17 г. възраст. Тази жестокост надминава немската в чешкото с. Лидице. На името на полк. Хр. Стоянов е формиран неофашистки клуб („Клуб полк. Хр. Стоянов“) в Кюстендил.

Това което отличава фашисткия терор, най-страшното фашистко престъпление в България е безсмисленото убийство на деца, малолетни и млади хора. По данните на Велислава Дърева става дума за  „над 250 деца до 17 години. Разстреляни, обесени, обезглавени, изгорени, нанизани на щикове, изтезавани, хвърлени за храна на жандармерийските кучета...“. Сред тях са избитите от картечната рота на подпоручик Коста Йорданов ястребинчета (Стойне на 7, Иван на 9 и Надежда на 12 от сем. на Петър Калайджийски, Димитринка на 11, близначките Ценка и Цветанка на 13 години). Фашистите достигат дори до убийството, заедно с майка му и дядо му, с 12 изстрела на бебето (Николчо Чампоев, на 7 месеца, убит с 12 куршума на 22 февруари 1944 г.). На малкия Гроздьо Гроздев Желев (14 месеца) е отказана в ареста медицинска помощ и той умира. Марийка Александрова Мъглова на 15 г. убита заедно с майка си. Тодорка Истратиева (16 г.) е убита по време на сватбата си, понеже била булка на партизански брат. Гинчо Славов Гинчев  е убит заедно с майка си, понеже имал неподходящи роднини – трима братя партизани. И още стотици малолетни и непълнолетни (под 18 г.). Тези деца не са убити в сражение, не са със смъртна присъда, а са убити произволно без съд и присъда. Техните убийци, осъдени на смърт от Народния съд дали заслужават почит и ставане на крака от депутатите в Народното събрание? Трябва ли да се поднасят цветя и венци пред плочата с името на министърът на правосъдието Константин Партов, който въвежда уникалното за Европа, одобрено от осъдените на смърт народни представители – смъртни присъди за малолетни!

Характерно за българските фашистки палачи са и жестоките мъчения и убийства без съд и присъда. Тези любими на Борисов и Караянчева садисти са рязали глави и ги разнасяли по мегданите и в кръчмите и извършвали други ругателства над труповете на убитите. За залавяне и убийство на нелегални и други борци против фашизма от държавната хазна са изплатени на главорезите 196 816 286 лева. В архива на Първи състав на Народния съд има две разписки за платени суми за убийства на партизани и нелегални от 5 май 1944 г. Първата е за убийството на Вела Пеева, Ст. Добрев и Ст. Калпазанов изплатени на 4 души 150 000 лева. Втората е за убийството на 20 партизани, ятаци и нелегални край Батак платени на 30 души 1 000 000 лева. Е, и убийците ли да определяме като „мъченици“ и „жертви на комунизма“

Една от съвременните мантри на комунистофобите, русофобите и неофашистите е твърдението за прекомерната „жестокост“ на Народния съд. В другите страни били осъдени само по няколко фашисти, а в България цели правителства и състав на Народното събрание, едва ли не целият „политически елит“. Да започнем с министър председателите и министрите. В статията се посочва: Разстреляни са и тримата премиери – Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов“. Вярно е че са съдени и са осъдени и че присъдата е изпълнена. Осъдени са на смърт са и 22 министри. В статията не се посочват мотивите за присъдата. Този подход за съдене на Министър-председатели и министри е приложен не само в България. В Гърция за колаборация с немците са осъдени трима министър-председатели и 33 министри. Цолакоглу е осъден на смърт, а Ралис и К. Логотетопулос (поради напреднала възраст) на доживотен затвор. Във Франция Върховният съд произнася смъртна присъда на френския герой от Първата световна война маршал Петен, но поради напредналата му възраст не е изпълнена. Френският съд осъжда на смърт Пиер Лавал – Министър-Председател. Франция съди 50 сенатори и депутати. Сред тях са и министрите Еме-Жозеф Даркен, Адриен Марке, Марсел Деа и др. В Румъния са осъдени в първия процес (17 май 1946 г.) на смърт министър-председателят Йон Антонеску и неговият заместник и министър на външните работи – Михай Антонеску. По-късно на различни срокове затвор са осъдени и министрите на: икономиката; образованието; труда и правосъдието. В Норвегия, на 31 август 1945 г. е произнесена смъртната присъда на Министър-Председателя Видкун Абрахам Куислинг. В Унгария трима министър-председатели са осъдени на смърт и екзекутирани: Ласло Бардоши; Бела Имреди и Дьоме Стояй (Димитрие Стоякович). В Югославия цялото правителство на Милан Недич е осъдено на смърт. След смъртната присъда пожален от разстрел е само ген. Джура Докич – министър на транспорта. В Чехословакия са осъдени президентът Емил Хаха, министрите Ярослав Крейчи, Емануел Моравец и др.  В Япония са осъдени в Токийския процес двама Министър-Председатели. В Нидерландия е осъден Министър-Председателят Антон Мюсерт.

Втората мантра е за това, че в България са съдени и осъдени много хора: „По време на Нюрнбергския процес срещу Националсоциалистическата партия в Германия са издадени 12 смъртни присъди“. Тази инсинуация за пръв път се появи през 1994 г., когато неподготвен, не си научил урока, Здр. Даскалов написа тази неистина. Тя бе възприета и от някои уж авторитетни историци от БАН. Но фактите говорят нещо съвсем друго. В цитираното твърдение личи неразбирането на същността на Нюрнбергския процес. Той е предвиден да съди фашистката система и само главните виновници за Втората световна война.

А да видим фактите за съдени и осъдени в повечето европейски страни. В Германия американски, британски и френски съдилища осъждат 4729 германски престъпници, от които 668 на смърт. Този брой е без осъдените в съветската зона, както и без осъдените от немските съдилища в ГФР, в ГДР и осъдените в Полша (5352 немски военни). В Нюрнберг (в американската окупационна зона), освен главния Нюрнбергски процес,  американският съд  води 12 „малки“ Нюрнбергски процеса. В тях са съдени виновните за фашистките насилия и войната нацистки деятели от по-нисък ранг. Това са процесите на нацистките лекари, нацистките съдии, СС, ИГ Фарбен, расовите престъпления, срещу Круп и др. Общо са обвинени над 1914 души, от които 1517 имат присъди: 324 на смърт; 247 с доживотен затвор; 946 на различни срокове затвор. Британските трибунали в Германия съдят 1085 души и издават 240 смъртни присъди. В съветската окупационна зона няма точни данни за осъдените. Във френската окупационна зона няма точни данни, но със сигурност се знае, че са осъдени 2107 лица, от които 104 на смърт. В Лудвигсбург са осъдени задочно не по-малко от 1918 германци. В ГДР до 1 януари 1946 г. са арестувани 48 085 лица и предадени на съд 17 806 души, а от 1945 до 1970 г. са осъдени  12 825 души. През май 1950 г. в съветските лагери има 13 532 германци с присъди. В следвоенна Германия немските съдилища започват да работят в края на 1945 г. до 1969 г. са привлечени към отговорност 79 401 престъпници. Освен в Германия нацистки престъпници са съдени и в други страни от Тристранния пакт и в страните, завладяни от тях. Процеси са водени в Италия, Франция, Югославия, Гърция, Съветския съюз, Полша. Тези факти показват, че са крайно неверни твърденията, че в Германия са съдени и осъдени на смърт само 12 души. Незнание на фактите и истината или просто манипулация?

Във Франция извънредните съдилища осъждат 97 000, от които 7037 със смъртни присъди и интернирани около 49 000 души. Осъдени са редица интелектуалци – писатели, актьори, журналисти и др. възхвалявали фашизма. Сред тях са: Албер дьо Жон – журналист, директор на редица вестници; Робер Бразилах – журналист, за чиято присъда са настоявали френските интелектуалци Албер Камю, Жан пол Сартр, Пол Елюар. Във Франция има и Списък на „нежеланите автори“, чието творби не могат да се публикуват. В Нидерландия 127 000 души са лишени от граждански права и на смърт са осъдени около 200 души. В тази страна за престъпление са се смятали членството в нацистки и пронацистки организации, публичното използване на хитлеристки поздрав, наричането на съюзническите летци „убийци“. В Белгия са образувани 346 283 дела, а военните съдилища обявяват 4170 смъртни присъди, осъждат 48 835 на затвор. В Норвегия за колаборация с немския окупатор и членство във фашистки организации са санкциониране почти 30 000 души – осъдени с глоби или лишени от граждански права, включително правото на самостоятелна стопанска дейност. Осъден е и носителят на Нобелова награда за литература (1920 г.) Кнут Хамсун. В Люксембург има 4 смъртни присъди, а около 4 000 души са осъдени на затвор. „Жертви на комунизма“ има и във Великобритания и сред британците. Осъдени на смърт и обесени са: Джон Амери за създаването на британско формирование на СС; Теодор Шурк – служил на немското разузнаване; Уилям Джойс – водещ немско фашистко предаване на английски език. В Чехия е осъден за колаборация с немските фашисти британският диверсант Карел Чурда. В Европа е имало повсеместно дефашизиране, съдене и наказване на фашистките престъпници.

Тези данни нагледно показват, че в Западна Европа „жертвите на комунизма“ чрез съд са доста повече от тези в България, макар, че там комунистите не са на власт. Българският Народен съд, в сравнение с тях, „ряпа да яде“. Съденето на виновниците за престъпленията през Втората световна война е всеобща европейска практика. Това най-после трябва да разбере политици, историци и журналисти в България.

Живеем в епохата на измама и подмяна на историята, преиначаване, замяна на истината с лъжата с цел политическа изгода, в епоха на политическа измама.  И да си припомним Оруел: „Във времената на глобална измама, да казваш истината е революционен акт“. Да, фактите са упорито нещо. Факт е, че Народният съд е съдил и осъдил фашистката практика и нейните носители в България. Но това е отелен факт, който не може да бъде изваждан от контекста на историческата ситуация в страната и в Европа.  Не бива отделни факти да се изваждат от общия контекст на конкретната историческа епоха с цел манипулация и изтриване от националната памет на престъпленията на фашизма. Отделните факти без връзка с конкретна историческа ситуация и с другите факти са ненадежден източник за историческа оценка.  

Сега в България протича процес на реабилитация на откровено фашистките политици, учени, офицери, журналисти и др., както и обругаване на паметниците на загиналите антифашисти. Има редица случаи на поставяне на паметни плочи на фашисти, даване на имена на улици и булеварди на фашисти, рисуване по стените на сградите на пречупени кръстове, провеждане на масови мероприятия като Луков марш и др. В София има улици на имената на: ген Асен Николов, командвал първи български окупационен корпус, извършил масови убийства в почти цяла Сърбия; улица и спирка на името на ген. Никола Жеков; булевард в Плевен на името на ген. Стефанов; издадена книга със спомените на ген. Бойдев (с хвалебствия от български историк – академик); издание на спомените на „българския фюрер“ Иван Дочев, на Ал. Цанков и т.н. Всичко това говори за настъпление на неофашизма. И българските управници, съзнават или не съзнават това стават проводници на неофашизма.

Забележка: В настоящата статия са използвани данни, сведения и оценки от предишни статии на автора във в-к „Дума“, в-к „Нова зора“, електронното списание „Политически хоризонти“, сп. „Ново време“ и най-често в сайта „Поглед.инфо“, както и препечатките от него в редица други сайтове и в личния блог на автора (Политкомент).

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели