/Поглед.инфо/ През 2014 година в заобикалящия ни свят се случиха твърде различни политически събития, които направиха нашето ежедневие изключително «интересно». Но, както е известно, когато мъдрите китайци са искали да подчертаят своето отрицателно отношение към някого, са му пожелавали да продължи своето съществуване именно в «интересно» време.
В съвременната твърде сложна международна ситуация възниква естественият въпрос, как да разберем и оценим това, което в нашата страна се случва, защо се случва именно по този начин, а не по друг.
В тази обстановка най-добре можем да се ориентираме, ако се ръководим от афоризма на Уинстън Чърчил, че «между държавите няма вечни врагове и вечни приятели, а има само вечни интереси». В това отношение, например, особенно показателни в последно време са отношенията между Русия и Турция. Те са били винаги традиционно враждебни, защото голямото многовековно желание на Русия е било да завладее земите около Босфора, за да осигури свободен достъп на своята флота до Средиземно море. Това е и причината за много войни между тези страни, в това число и известната Русско-Турска война през 1877 год. В наши дни обаче, когато Турция е член на НАТО и успя да създаде една много силна както армия, така и икономика, реализацията на идеята за военно завладяване на Босфора е абсолютно неизпълнима. В тази нова ситуация вечните държавни интереси на Русия налагат враждата да се замени с приятелство. В резултат «Южен поток», който трябваше да мине през България , се предлага да мине през Турция под наименование «Турски поток». Една от причините за голямия шум около този газопровод се състои и в това, че той противоречи на интересите на Украйна. След териториалните промени в Крим и югоизточните части на Украйна, ЕС и НАТО застанаха в защита на нейните проевропейски интереси. В този смисъл Турция, като член на НАТО, би трябвало, проявявайки солидарност, да защити интересите на Украйна, т.е. да не съдейства за построяването на въпросният тръбопровод. Но очевидно, частният интерес на държавата в дадения случай е по-важен от международните ангажименти.
Уместно е да отбележим и още една особеност. Преди няколко години, не без помощта на «руски миротворчески части», Грузия изгуби 1/3 част от своята територия (Южна Осетия и Абхазия), които преминаха под ярко изразено руско влияние. Образуваните две нови държави не получиха признание от европейските страни, но всичко се сведе само до този дипломатически акт. Не последваха никакви икономически санкции срещу Русия. Защо обаче сега на събитията в Украйна ЕС реагира така остро, както с дипломатически демарши, така и с определени икономически санкции? Очевидно, всичко се свежда до интереси. Грузия е доста отдалечена от Европа и това, което там става, не засяга сериозно европейските интереси. Съвсем друг е въпросът обаче, когато става дума за Украйна. При положение, че Урал е източната граница на Европа, то 40-милионна Украйна се намира в нейния център. Това е причината, поради която европейските държави си спомниха обстоятелствата, свързани с договора Молотов-Рибентроп, при който някои полски и прибалтийски територии се оказаха в рамките на СССР. Тези дни военните министри на Полша и прибалтийските страни са се договаряали за сътрудничество с цел сдържането на Русия в региона. Както казва народът, «парен каша духа».
Очевидно, в нашето «интересно време» добрият политик, в отношенията си със своите партньори, трябва да се старае неговата държава да губи колкото може по-малко и да печели колкото може повече. Това е нормално и не бива да се създават между държавите отношения на «фили» и «фоби». Ако погледнем от тази гледна точка резултатите от досегашната дейност на съвременните български политици, едва ли ще оценим положително през последните преходни години по-голяма част от тяхнита действия .