На основата на получените данни, могат да се откроят следните основни тенденции и характеристики в средата на кампанията:
На този етап колебаещите се да гласуват намаляват спрямо първата седмица от предизборната кампания. В началото на кампанията 9,2% се колебаеха дали да гласуват. Сега само 7,20% споделят, че не са решили. Това се дължи най вече, на по-изчистените позиции на политическите формации, който преповтарят своите платформи и програми от редовните избори на 4 април. Хората, които категорично няма да гласуват са 38,20%, което е увеличение с около 2% от началото на надпреварата. Това са гласоподаватели, които са разочаровани от политическия продукт, който се предлага в момента, както и гражданите, за които почивката в летния сезон е приоритет.
Моментната снимка на готовността за гласуване сочи, че 49,10% са твърдо решени да отидат до изборните урни. Все по вероятно е да очакваме висока избирателна активност или близка до предходните избори, въпреки съмненията, че сезона на отпуските ще повлияе негативното на българския избирател. В средата на предизборната надпревара гражданите стават все по-категорични в своите предпочитания.
Основен разлом се очертава между политическите послания на партиите на протеста срещу основните системните партии. Въпреки големия залог политическите играчи провеждат доста слаба предизборна кампания. На моменти се създава усещане, че няма активна предизборна кампавия. Това е сериозен проблем, върху който партиите трябва да се фокусират, защото може да се окаже, че няма да имат време за маневри в края на кампанията.
EЛЕКТОРАЛНИ НАГЛАСИ (в % от твърдо решилите да гласуват)
На този етап от кампанията се очертават няколко сериозни въпросителни:
1 - Битката за първото място:
ГЕРБ запазва лидерската си позиция с 21,4 %. От една страна партията на Бойко Борисов продължава да е във фокуса на работата на служебното правителство, което определено носи негативи на ГЕРБ. От друга страна в средата на кампанията се забелязва все по-активното участие на терен от страна на самия Бойко Борисов. Той обикаля местните структури в опит да сплоти твърдия електорат на формацията, но от друга страна се опитва да прокара линията на диалогичност и на човек от народа. Досега г-н Борисов винаги е успявал да убеди мнозинството от избирателите в тази си роля, но в тази кампания изглежда е изгубил инициативата и е напълно възможно ГЕРБ да претърпи отлив на привърженици.
“Има такъв народ” (ИТН) засега се ползва с доверието на 19,70% от българските избиратели. Разликата с ГЕРБ е в рамките на статистическата грешка. Тази разлика може да бъде стопена от продължаващото наслагване на негативни разкрития за дейността на предходното управление. За сега декларирания отказ за коалиране с БСП, ГЕРБ и ДПС е единствената реална заявка за политическо действие след изборите. При ИТН се забелязва активна агитация единствено в партийната телевизия и социалните мрежи. Това е зона в която особено активни са младите хора. Ако известния шоумен успее да мотивира тази група български избиратели и се превърне в още по-силен притегателен център за разочарованите от досегашното управление, е напълно възможно ИТН да се пребори за първото място.
2 - битката за третото място:
БСП към момента има леко нарастване на подкрепата с половин процент спрямо началото на кампанията и вече се ползва с доверието на 14,50% от респондентите. Партията на Нинова засега е далеч от върха. На първо място това се дължи на вялата кампания, която социалистите провеждат по места. На второ място партията на Нинова не може да убеди обществото, че те са алтернатива на ГЕРБ. За сега столетницата губи битката за позициониране като алтернатива на ГЕРБ. Партията присъства но не убеждава. Все по-малко възможности остават на БСП да набере скорост до края на кампанията.
Демократична България се приближава до БСП и разликата между тях е в рамките на статистическата грешка. Със своите 12,20% дясно-либералната формация има сериозни шансове да измести столетницата от третото място. Формацията работи усилено за разширяване на влиянието си извън София и ще се опита да направи пробив в други големи градове. Това ще бъде ключът към успеха на предстоящите избори за тях.
ДПС със своите 10,50% се очертава, като стабилен фактор и в следващия парламент. Партията преповтори почти изцяло листите си от предишната изборна кампания. Към тази подкрепа, регистрирана сред респондентите на територията на страната, следва да се очаква и прилив на гласове от български граждани в чужбина, главно от Турция, което ще увеличи крайния резултат на ДПС. В зависимост от мащабите на тази подкрепа е възможно партията на Карадайъ да изпревари ДБ или БСП.
3 – битката за влизане в парламента:
Освен БСП, ГЕРБ, ИТН, ДБ и ДПС, които със сигурност ще имат свое представителство в новия български парламент, със сериозни шансове за парламентарно представителство се очертават „Българските патриоти (ВМРО, Воля, НФСБ)” с 5,2% и “Изправи се. Мутри вън” с 5%. И двете формации надграждат доверието към себе си от началото на кампанията. Политическите послания на „Българските партиоти“ със социална и национална насоченост печелят допълнително одобрение. Формацията на Мая Манолова продължава да бъде водеща в осветляването на практики, будещи съмнение за корупция от ГЕРБ.
4– битката на малките:
Под чертата в началото на кампанията са “Възраждане” с 2,40%, коалицията на Жан Виденов „Ляв съюз за чиста и свята република“ и „Българско лято“ на Васил Божков. Изненади са малко вероятни. Силния резултат на „Възраждане“ е добра основа за бъдещо развитие на тази политическа формация. „Българско лято“ насочва кампанията си изцяло в социалните мрежи, търсейки подкрепа сред младите и аполитични избиратели. Голямата въпросителна е дали Жан Виденов ще успее да ерозира подкрепата за БСП и така да формира нов, крайноляв политически субект.
