/Поглед.инфо/ Интервю с напусналия ДСБ Прошко Прошков за в. „България днес”

- Г-н Прошков, вече и вие сте част от екипа на Метена Кунева? Защо се присъединихте?

- По време на моята кандидаткметска кампания в София миналата година се опитах да покажа какво означава политиката да бъде в крак с времето. Убедих се обаче, че старите десни партии не са в състояние да се променят, да бъдат модерни и самите те да влязат в крак със съвременността. Същевременно видях каква енергия успя да генерира Метена Кунева. Видях, че освен доброто желание да направи нещо почтено и смислено има и голям екип около себе си, който да превърне добрите идеи в реалност. Най-накрая видях, че днес олигарсите и Бойко Борисов се страхуват именно от Кунева. А аз преценявам кои да са ми приятели според това кои се обявяват срещу тях. Когато видя олигарсите строени срещу някого, гражданският ми инстинкт казва да застана до него!

- Да очакваме ли група на сдружение „България на гражданите" в Столичния общински съвет?

- Може да приемете, че аз и Христо Ангеличин ще представляваме „България на гражданите" в СОС. Освен това ще представляваме и програмата „София в крак с времето", която заедно писахме и в която вярваме.

- Получавате ли критики, че напуснахте ДСБ? От партията на Костов ви обвиниха в кариеризъм и призоваха всички напуснали я да напуснат и СОС.

- Чест-казано, критиките са малко. Дори част от хората, които публично ни атакуваха, след като напуснахме ДСБ, в лични разговори признават, че сме били прави и че се възхищават на смелостта ни да го направим! По отношение на работата ми в СОС аз стоя зад всяка своя дума от кампанията, работя активно в комисиите по устройство на територията и стопанска политика и без много да шумя, често налагам по-добри решения.

Владимир Кисьов и Ваньо Шарков отправиха призив всички напускащи ДСБ да се присъединят към СДС. Защо не пожелахте да го направите? - Не ни трябват фракции,

нито пренасяне на стари емоции и конфликти. Създаваме нов проект, а не продължаваме която и да е от старите партии, при цялото ми уважение към приноса, който всяка от тях е имала в миналото.

- Имате ли информация за още хора, които смятат да напуснат СДС и ДСБ и да се присъединят към вас?

- Имам, разбира се, но имена не мога да кажа. Това, което за мен е по-важно, е откъдето и да идват тези хора, да стават лица на „България на гражданите".

- Все още не знаем, поне официално, какво възнамерява да прави Даниел Митов, който също напусна ДСБ. Поддържате ли контакти с

него?

- Както знаете, в момента Даниел Митов работи по много отговорна американска програма в Ирак. Доколкото го познавам, той не е човек, който ще остане пасивен тогава, когато в България се ражда нов и смислен десен политически проект. Не искам обаче да ставам негов говорител. Много скоро Даниел ще бъде тук и ще каже лично какво ще прави.

- Какво остана от ДСБ в София след вълната напускащи?

- Нямам намерение да се превръщам в щатен говорител срещу бившата си партия. Там все още имам много приятели и им пожелавам успех. Що се отнася до „краденето на сини мозъци", в което често обвиняват Метена Кунева, за мен десните хора са преди всичко хора, вярващи в свободата. Никой не може да ме открадне, защото никой не ме е притежавал!

Всe пак изрекохте доста остри думи, когато си тръгнахте: включително и че ДСБ се е превърнала в инструмент за оцеляване в политиката на хора като Костов и още няколко „стари муцуни". Съжалявате ли сега за някои от тях?

- Когато напуснахме, казахме защо го правим. Можехме и да премълчим. Много приятели ни съветваха едва ли не да се изсулим без каквото и да е обяснение. За нас обаче нямаше такъв вариант, защото толкова болезнено политическо решение не може да остане необяснено. Казахме своите основания, едни ги приеха, други не. Оттук насетне обаче искам да гледаме в бъдещето, а не да се връщаме назад.

- Ако за в бъдеще забележите същите симптоми като в ДСБ и при „България на гражданите", ще го кажете ли веднага на Меглена Кунева?

- Ако Меглена е различна с нещо от повечето български политици, то е това, че може да слуша не само собствения си глас. От тази гледна точка въпросът ви е безсмислен, защото в „България на гражданите" постоянно сме в режим на диалог, споделяме своите страхове търсим решения. Щастлив съм да съм в политическа

общност, в която няма не просто цензура, а и автоцензура. За мен тя е по-лошата от двете.

- Г-жа Кунева не крие амбициите си партията й да стане първа политическа сила, но според социолозите това не би осигурило самостоятелно управление. Има ли към момента формация, която ви изглежда приемлив партньор за коалиционно управление?

- Подмяната на въпроса „Какво да направим за страната си?" с въпроса „С кого ще се коалираме?" съсипа и уби българска-политическа система. Затова не смятам да ви отговарям, защото не виждам нито една сред съществуващите партии да показва истинско желание да се изправи срещу политическия и икономическия картел.

- Когато вие първите четирима напуснахте ДСБ, от партията на Костов заявиха, че сте „групичка около фК „Лозенец". Наистина ли сте такава футболна завера, кой е фаворитът ви за Евро 2012?

-Когатонеучастват„Бистришките тигри" на Бойко Борисов, някак си футболът ми бледнее. Хаха! Извън шегата съжалявам, че България не участва на европейското първенство. Като немски възпитаник, общо взето, когато България не играе, подкрепям Германия.

- Ако оприличим държавното управление на футболен

отбор, смятате ли, че имаме умен треньор, добър капитан, стабилен вратар, силно чувство за екип и ярки централни нападатели?

- За жалост състоянието на отбора на правителството е като състоянието на националния от-

бор. Единият не се класира за европейското първенство, другият за Шенген. Не знам кой на какъв пост играе, но явно някой не е на мястото си! Както във футбола, така и в политиката задкулисните договорки водят до лошо качество и разочарование.

- Пътувате често в чужбина, а според някои приличате визуално на единия от издирваните от Интерпол братя Галеви. Имахте ли проблеми по летищата?

- Не знам как изглеждат братя Галеви, но щом твърдите, че има прилика - хм, значи някой от тях изглежда доста прилично. Единствената прилика, която аз съм установил за себе си, е с Карлсон, който живее на покрива. Гоня го по килограми вече.