/Поглед.инфо/ Да предположим, че НС приеме оставката на Слави Бинев. Тогава кой следва да председателства комисията по култура и медии?
Първият зам.-председател е юрист от Реформаторския блок. Юристите в състава на комисията са двама, но професионалните им биографии не показват връзка с медийното право и регулация, със законодателство в областта на културата и опазването на културноисторическото наследство.
Вторият заместник е лекар от ГЕРБ. Оказва се, че ГЕРБ праща в комисията по култура и медии трима лекари. Вероятно защото за тях болестите в областта на обществената надстройка – култура и медии, са очевидни. Да, болести има, но тези лекари знаят ли как да ги лекуват? Ако не знаят, все пак има компенсаторно решение. Могат да назначат свои нещатни сътрудници, експерти. Двама от членовете на комисията са назначили сътрудници по въпросите на културата и медиите. Google свързва името на единия от тях с култура, но връзка с медии и при двамата не се вижда.
Ако депутатите не искат да отделят от заплатите си за издръжка на лични нещатни сътрудници, то могат да ползват експертите към парламентарните групи. В регистъра откриваме 42-ма сътрудници. Образованието на 15 от тях е свързано с медии, но в логиката връзки с обществеността и медии. Такава диплома може да ги направи добри пиари или журналисти, но не и сътрудници с експертиза в регулация и управление на медийната и комуникационната обществена система.
15 от 42-ма са пиари! Изглежда парламентарните групи много държат на връзката с медиите и своя положителен имидж. Ако това е така, нека да ни дадат повече достоверна информация за себе си и своите сътрудници. Защото информираният избирател се интересува не само кой взема решението, но и кой го съветва.
Има все пак светлина в тунела. В регистъра откриваме 1 сътрудник с експертиза “медийна политика”, но Google не дава никаква информация за нея. Колкото до сътрудници в областта на културата – засега такива не са посочени.
Третият зам.-председател на комисията по култура и медии е бил в ГОРД, сега е в АБВ. Представен е на сайта на НС като журналист. Страницата на политическата му партия твърди, че има средно специално образование, технически инспектор. Единственото му доближение до журналистиката го вкарва в конфликт на интереси - собственик е на смолянска кабелна телевизия. Той е първият член на нашата комисия, който прави публично обръщение по повод избирането му за зам.-председател на комисията. Обръщението е публикувано във всички смолянски онлайн медии по еднакъв начин. Дали това не е симптом на една от малките болести на медийната ни система – липсата на какъвто и да било регламент за политическа реклама извън предизборната кампания?
Ако търговската реклама и търговското продуктово позициониране в медиите са регламентирани в името на интереса на потребителите, не е ли време и политическата реклама, и политическото продуктово позициониране да бъдат регламентирани в името на информирания избор и правата на избирателите? Всъщност именно ГЕРБ в първия си мандат през 2010 г. прие нов ЗРТ, вкарвайки в него европейската Директива за аудиовизуални медийни услуги и акцентирайки върху търговска реклама и спонсорство. Отново сме в мандат на ГЕРБ. Ще дръзне ли медийната комисия да постави въпроса, да се заеме с регламентирането на политическата реклама не само в радиото и телевизията, но и в печата, и в онлайн медиите? Ще поеме ли необходимата законодателна инициатива, за да разграничи медиите от политиците, за да освободи медиите? Или това за “подобряване на условията за работа в медиите, за развитието им, за свободата на словото” ще останат само програмни обещания на зам.-председателя?
Два въпроса изникват тук. Какви журналисти са журналистите в състава на комисията по култура и медии? Какви са предизвикателствата, на които очакваме комисията да отговори? Петима от комисията са обявени като журналисти. Само един от тях със сигурност е журналист. Останалите са преди всичко нещо друго – лидери на младежки партийни организации, партийни активисти, инициатори на училища за политика... Журналисти са само в страницата на парламента.
И ето два нови проблема. От една страна, журналистическо-медийната гилдия не е представена не само в специализираната комисия, но и сред всичките 240 депутати. От друга – всеки претендира да е журналист, достатъчно е да е дал едно-две интервюта или в младежките си години да е писал в регионалния вестник. На какво по-добро бъдеще да се надяваме журналистите, преподавателите по журналистика и комуникации, медийните анализатори, ангажираните в бизнес сферата на медиите и обществените комуникации, след като нямаме свои легитимни представители там, където се кове желязото? Как да мотивираме студентите си да стават все-по добри, да избират българските медии като свое работно място, когато виждат, че е най-лесно да си залепиш етикета журналист, ако това подхожда на комисията ти?
Гледам състава на комисията по култура и медии. Икономисти има, преподаватели и историци. Ще се захванат ли изобщо с медийната проблематика? От политическата реклама в медиите, през разходването на бюджети за популяризиране на европейски програми и проекти чрез медии до регулацията на медийните услуги.
Нови избори идват през 2015-а. Регулацията на медиите като участници-посредници в изборния процес влезе в дневния ред на предизборната кампания, но показа вече на два избора дефекти. Неравнопоставеност на медиите поради неясна собственост и неточни правила и регламенти за прилагането им. Срастване на медиите и политиците, допълнително сгъстено от платено отразяване на предизборната кампания. И вследствие „деморализиране на медиите”, както казва Георги Лозанов. И друго предстои – ротации в СЕМ, избор на нови членове... Знаем, че Комисията по култура и медии изслушва канидадатите преди Пленарната зала. От позицията на каква компетентност ще прецени кой е по-подходящият? Вероятно политическите обвързаности и компромиси ще влязат в сила, но това далеч не гарантира обещаната от закона независимост на регулаторния орган.
Очевидно нужен е рестарт на медийната система на всички нейни нива. Казват го и анализатори, и експерти, и чуждестранните колеги и наблюдатели. Има един инженер в състава на комисията по медии. Инженерите правят проекти, но надали проекти за изграждане на национални медийни системи, функционални не само спрямо частния интерес, бизнеса и политиката, но и спрямо обществения интерес.
Д-р Катя Михайлова,
преподавател по социология и регулация на медиите в УНСС и УНИБИТ