/Поглед.инфо/ Вече на почти всички в страната е добре известно, че България е в дълбока икономическа, политическа и здравна криза. В последните дни има процес на бурно, неуправляемо нарастване на заразяване, боледуване и умиране от Ковид-19, на ускоряване и задълбочаване на здравната криза. В информациите от СМИ и институциите има достатъчно данни за равнището на заразяване и смъртност на 100 000 население, особено за последните няколко седмици. Но липсва достатъчно сравнение на държавите според техните общи и/или специфични особености.
Пандемията на Ковид-19 е своеобразна война без фронт и без огнестрелно оръжие. Правителствените оправдания с новостта и необичайността на пандемията и вируса са неубедителни. Подобно неубедителен е и подхода общо за Европейския съюз, но в него има държави с много по-адекватни на ситуацията мерки. Провалът е следствие не само от липсата на опит за действие в подобна ситуация. Той се дължи предимно на грешните управленски подходи и подготовка на българската здравна система.
Тази пандемична криза разкрива дълбоката криза в държавното управление и най-вече в управлението и развитието на здравната система. И колкото специалисти от рода на доц. Мангъров и компания да ни убеждават, че това е някакво си там „грипче“ и че ни трябва колективен имунитет, вече почти всички хора се убеждават в тяхната несъстоятелност. Някои ежедневно гастролиращи по телевизиите инфекционисти, вирусолози и пулмолози ни обясняват, че ние сме както в цяла Европа. Това не може да прикрие истината, че в България мерките за ограничаване щетите от пандемията са неадекватни. Пролетните самохвалби на Борисов, че сме на първо място в света и Европа по мерки срещу Ковид-19, вече не ловят дикиш.
На обществото му е необходима истината, цялата истина. Има война, в която загиват множество хора, които в други условия биха живели много повече години. В тази война вече загинаха 1412 душ. За сравнение във втората фаза на Отечествената война загиналите от българска страна са 1614 души. Тази цифра в следващите няколко дни ще бъде надхвърлена. Оказа се, че Ковид-19 не е просто обикновено „грипче“, при което „отпадат сухите съчки“ (по Мангъров), а си е война с невидим враг.
Истината за тази ковидова война има няколко крайно неприятни за Борисов и патриотарската му компания параметри.
Първо. Началото на пандемията завари здравната система разбита. За 11 години правителствата на Борисов не само, че не подобриха, а влошиха функционирането и надеждността на здравната система. Особено лошо бе и е състоянието на общинските болници, редица от тях направо са закрити, а други са със силна намален състав и намалени лечебни дейности. Областните и редица специализирани национални държавни болници също сериозно пострадаха, редуцираха значимо своите здравни дейности и леглова база. Сравнително добре функционират предимно няколко от националните и университетските болници. В обществената здравна система бяха въведени неолибералните търговски принципи. И здравето се превърна в търговия.
Вместо грижа за болните, докторите бяха превърнати в писари на безкрайни и излишни документи, на счетоводители, изчисляващи коя дейност е по-печеливша и само тя да се развива. Огромната част от българските лекари са прекрасни и всеотдайни специалисти. Но те през последните 11 години бяха безкрайно унижавани чрез мизерните заплати, формирани на счетоводителския остатъчен принцип от бюджета на болницата и здравната каса. И в резултат десетки хиляди лекари и медицински сестри, фелдшери, рехабилитатори и т.н. напуснаха България и болниците бяха кадрово обезкървени. Почти напълно бе ликвидирана изградената по време на социализма система на диспансери и балнеосанаториуми. Огромна част от парите на здравната каса бяха злоупотребени чрез неадекватното финансиране с предимство на частните болници, дори с парламентарен груб герберски лобизъм. В сложната епидемичната обстановка почти всички частни болници почти изцяло се дистанцираха от лечението на болните от коронавируса. Продължава масовата емиграция на завършващите медицина в българските медицински университети. Те бягаха и бягат от ниското възнаграждение за своя специализиран и високо професионален труд. И намаляха лекарите и сестрите, и рязко се повиши тяхната възраст. По същество ГЕРБ саботираха въвеждането на електронизацията в управлението на здравната система, дори в издаването на рецепти за хронично болните.
Второ. Началото на пандемията завари управляващите държавата, т. нар. „политическа класа“ на ГЕРБ и патриотарите, крайно неподготвена за новия вирус и настъпващата пандемия. Паниката бе голяма, но постепенно тя придоби някакъв по-канализиран ред и се предприеха някои по-адекватни на ситуацията ограничителни мерки. Но бе отстранен ген. Мутафчийски. След това бяха необосновано широко отпуснати ограничителните мерки. Пропусната бе възможността решително да се укрепят болниците, да се създаде поне в София специализирана болница за лечение само на Ковид-19, както постъпиха в Китай и други държави. А за това имаше възможности чрез преустройство на съществуващи болници или санаториуми, без дори да има пожеланието хотелите да се превръщат в болници. Дори бе пропусната възможността да се усили и укрепи Спешната помощ, възможностите за изследвания за коронавирус и в по-малките градове.
Министерският съвет, и лично министър-председателят, се поддадоха на внушения на определени бизнес-спекуланти и печалбари да спасяват „индустрията на кефа“ (хотелиерство, ресторантьорство, барове, нощни клубове, кафенета, механи, играли зали, дискотеки, включително и приходите от спортните състезания и др.). Вместо навременното и значимо увеличаване на заплатите на целия медицински персонал, бяха въведени на никого неясни правила за финансиране само на тези, които са на „първа линия“. Изпреварващо бяха увеличени заплатите на работещите в администрацията на централно равнище, понеже те са най-значимата част на избирателите на ГЕРБ, а за медицинския персонал се сетиха, когато вече епидемичната криза влезе във фазата на стихията. Имаше, и все още има, безогледно разпускане на антипандемичните мерки и то за щяло и за нещяло. Българските управници не отстояваха интересите на българския народ, а се подведоха по т.нар. „евроатлантически ценности“ за приоритет на печалбата за сметка на здравето, дори в изследванията и лечението на болните, в безсмислената безкрайно неограничена и самоцелна свобода на придвижването, в крайна сметка превърнала се в свободия.
Интересите на бизнеса бяха поставени по-високо от здравето и живота на българите. Тезата, че бизнеса („индустрията на кефа“ и др.), има приоритет не е достатъчно хуманна. Опазването на работните места не може и не бива да става за сметка на здравето и живота на други хора. А животът е най-главната ценност. Правителството не разбра, че в борбата с пандемичната криза първо се пазят живота и здравето на хората, а след това реалната производствена стопанска дейност, създаваща предмети и стоки за хората, за развитие на стопанските дейности и чак тогава, ако има условия и възможности и за преразпределение на новосъздаденото богатство чрез „индустрията на кефа“.
Трето, правителството създаде неадекватна информационна среда в българското общество. Общественото мнение в началото се раздели на две крайности – за стриктни ограничения като предпазна мярка срещу пандемията и безкрайна свобода от ограничения, насаждане на тезата, че може и трябва да живее както преди. Националният оперативен щаб бе поставен под едноличното (авторитарно) управление на министър-председателя и последваха ежедневни издавания и ежедневни отменяния и промени в заповедите на министъра на народното здраве, с текстове, които си противоречат и хората се объркват. Националните здравни власти се водеха и водят от личните авторитарни приумици на Борисов. По едно време той зае позата на Главен вирусолог на България, като се произнасяше по въпроси от компетенциите на овластените държавни експерти и специалисти. Бойковите, пеевските и домузчиевите СМИ непрекъснато даваха чрез своите новини, интервюта и предавания множество непълни и противоречащи си информации, мнения и оценки. Всичко това доведе до хаос в общественото мнение, до рязко снижаване на самодисциплината, самоограниченията и дистанцията между хората. И това стана една от главните причини за бума на Ковид-19 в България през последния месец. При объркано обществено мнение няма как да сработят трите D (дисциплина, дистанция и дезинфекция).
Истината за пандемичната ситуация в България най-добре се познава чрез числата и сравнението. И то сравнение с еднотипни и/или сходни държавни политически и здравни системи. До началото на лятото Борисов упорито твърдеше, че ние сме най-добри в света и в Европа по овладяването на пандемията. Сега вече твърди, че ние сме както цяла Европа. А сега да разгледаме някои данни в сравнение с други страни със сходна икономика, политическа система, религия, култура и бит на населението за да разберем истината.
Най-напред да видим къде сме ние спрямо нашите най-близки съседи. Към 3.11.2020 г. данните за България са: общо заразени от началото на пандемията 60 537, нови заразени през денонощието 4041, общо починали 1412, в болниците 2922, починали през последното денонощие 63. Това е при население на страната от 6 951 492 към 1.01.2020 г.
Основните данни за Гърция при население 10 709 739 ( за същия период) са: общо заразени 44 246, новозаразени през последното денонощие 2166, а всичко починалите от Ковид-19 са 665. България и Гърция са съседни държави с близки традиции и обичаи с една и съща либерална икономическа система, членство в ЕС и с православна религия. В икономическо отношение делът на туризма в БВП на Гърция (25%) е над два пъти по-висок спрямо този в България (12%). А при броят на починалите съотношението е над два пъти повече в България. Ако е вярна тезата, че големият дял на туризма в БВП е главната причина за повече заразени, болни и починали в България, то в Гърция те би следвало да е с два пъти по-високи показатели за заразени и починали. А те са по-ниски, спрямо броя на населението. В България делът на регистрираните заразени с ковид-19 е с 16 291 по-висок от този в Гърция, при почти 4 млн. по-малко население. При сходни по население, бит, култура и обичаи население, в България пораженията от Ковед-19 са много по-големи. Главната причина е подценяването и липсата адекватни ограничителни и здравни мерки от правителството. Гръцкото правителство мисли и действа повече в интерес на здравето и живота на населението и по-малко за икономиката и дори за туризма.
В сравнението със Сърбия показателите отново не са в полза на България. Двете страни са със сходен брой население, гъстота на заселването, либерална икономическа система, православна религия, бит и култура на населението. В Сърбия при население от 6 926 705 души, общият броя на заразените с Ковид-19 е по-малък – 51 083 души, а починалите общо от началото на пандемията са 844 души или с около една трета по-малко. Само, че в Сърбия ограничителните мерки, въведени от правителството, са по-строги.
Подобна негативна е картината и при сравнението с Беларус, която е с население от 9 408 400 души. И тя като България е постсоциалистическа страна със сходен бит и традиции на населението, православна религия. Общо заразени в Беларус са 100 400, с около 40 000 повече от България, но умрелите са по-малко – 989 души с около една трета по-малко от България. Беларус стана известна в Европа с по-слаби ограничителни мерки в началото и до сега. Това е причината за повече заразени, но по-малката смъртност се дължи на факта, че в тази страна бе почти напълно съхранена старата социалистическа здравна система и здравето не стана търговия, както е в България и във почти всички страни от ЕС.
Негативна е съпоставката и с по-високо развити от нас икономически държави. В Австрия при население от 8 901 064 души, с около 2 млн. повече от България, заразените са повече (114 016), но починалите са по-малко – 1159. В Австрия при сходни ограничителни мерки има по-висококачествено здравно обслужване и дисциплина на населението. В много гъсто населената държава с либерална икономика Сингапур (5 703 600 души) заболелите от Ковид-19 са почти колкото в България – 58 020 души, но починалите са изключително малко – само 28 души. Причината за голямата разлика в починалите е в лошото състояние на здравната система в България и респективно доброто в Сингапур.
България въобще не може да се сравнява с държавите със социалистическа политическа и икономическа система. В Китай при 1 406 млн. население има 92 045 заразени и 4746 починали. Във Виетнам при 96.2 млн. население заразените са 1202, а починалите само 35. В Куба при население 11.3 млн. заразените са 7 035 при само 129 починали. Разликата с България е в политическата, икономическата и най-вече в здравната система. В тези страни има развита стабилна и надеждна здравна система, държавната власт осигурява високо равнище на личностна дисциплина, спазване на въведените ограничителни мерки.
Този кратък сравнителен анализ разкрива несъстоятелността на взетите и вземаните противопандемични мерки в България. Главната отговорност носи правителството на ГЕРБ (Грабим ежедневно Република България) и на патриотарите, на техните сподвижници в ограбването от ДПС и „Воля“. Благодарение на това управление държавата върви към задълбочаване на здравната криза.