Криви сметки за втори мандат

/Поглед.инфо/ Президентските избори са догодина, но още сега се забелязват сериозните усилия на Росен Плевнелиев да подготви кандидатурата си за втори мандат.

Първо - на международното поле, където неговата политика се свежда до залепяне към американските позиции. Нещо повече - до опит да ги надскочи. Ако американците кажат „две", г-н Плевнелиев казва „две цяло и две". Ако те кажат „три", той казва „три цяло и шест". Ако те кажат, че Русия трябва да получи урок, той започва да говори за „хибридна война"...

Сметката, която се върти в главата на Росен Плевнелиев, звучи така: „Аз ще покажа, че съм най-преданият човек на американците тук, поради което те ще окажат натиск върху политическата сила, която ме издигна през 2011 г. и която не се знае ще ме издигне ли пак. Така ще спечеля изборите."

Елемент в пъзела е не само подкрепата на ГЕРБ, но и на ДПС. Маневрата се прави внимателно. Преди година ДПС направи забележителен пробив към Запада. От подозирана проруска партия, чиито пари американските посланици са наричали съмнителни, те престанаха да бъдат съмнителни, след като ДПС се ориентира към Запада. С американска помощ Лютви Местан се срещна с Ердоган, а Турция бе принудена да прекрати изключителните си усилия за унищожаването на ДПС, както е правила винаги през последните 25 години. Успехът е толкова голям за ДПС, че в движението вероятно са склонни да преглътнат дори кандидатурата на г-н Плевнелиев за втори мандат, макар и с презрителна гримаса ДПС би могло да го подкрепи, за да демонстрира лоялност пред американците и пред НАТО, което поради липсата на европейски въоръжени сили на практика пази и Европа, и България. Но дали ще го направи?

ГЕРБ и ДПС са двете възможни поддържащи партии за Росен Плевнелиев. А сметката, която той прави, го тласка към политиката, на която ставаме свидетели всеки ден. Наскоро той дори се изказа и от името на НАТО, и от името на Путин, заявявайки, че никой нямало да напада Русия и Русия нямало да напада никого... Но, както би казал Цветан Цветанов, „това е, което имаме като президент".

Към тази скромна в интелектуално отношение визийка Плевнелиев добавя още една скромна интелектуална позиция - мъчейки се да сътвори нещо голямо, той предлага референдум, и то не по какъв и да е въпрос, а за начина за правене на избори. С други думи, той се явява човекът, който ще бърка в ДНК на българската политика. Безотговорно ще бърка. Самият г-н Плевнелиев си мисли, че ще направи удар. Няма да го направи, а ще изгуби референдума по две причини. Първата е, че лошо е избрано времето за неговото провеждане. Едно от условията за валидността на допитването е в него да участват толкова граждани, колкото и на последните парламентарни избори. На общински избори обаче, когато ще се проведе и референдумът, участват около половин милион по-малко гласоподаватели, отколкото на парламентарни.

Втората причина е по-сериозна. Ако съм противник на референдума, аз няма да гласувам с „не", а просто няма да отида да гласувам. По този начин несъгласните удвояват силата на своето „не". Вече ще се иска гражданите, които са „за", да са малко над три милиона (на последните парламентарни избори гласуваха 3 283 192 българи - б.р.). Изключено! Г-н Плевнелиев ще бъде оставен в положение на изкуствена засада. ДПС също има интерес от засадата, защото е против задължително гласуване. Това означава, че от везните ще паднат още близо половин милион гласа - напълно достатъчно за провала на референдума.

Най-интелектуалната партия в политическия шах на България е ДПС, която смята няколко хода напред. За разлика от президента и неговите съветници, които не са съобразили споменатите елементарни обстоятелства. То е все едно човек да не знае азбуката и да преподава граматика. Събитието „референдум" ни се разказва с огромен патос и апломб, за да изглежда като успех. С какво иначе би могъл да се похвали държавният глава за последните четири години?! Какво е направил, освен че излъчи двама рекордно слаби служебни премиери?!

Така най-важният фактор в следващите президентски избори няма да е самият президент, а Бойко Борисов. През 2011 г. той - прагматично и по борисовски - посочи най-рейтинговия си министър за кандидат-президент и го сложи на „Дондуков" 2, за да му топли мястото, какъвто бе случаят с Путин и Медведев. Но когато г-н Плевнелиев зае посоченото място, той започна да се еманципира от Борисов по безобразен начин. Ще се съгласи ли Бойко Борисов тогава да подкрепи отново един нелоялен човек? Според мен - не. И не само заради нелоялността, а защото съм убеден, че дори ГЕРБ и ДПС да наредят на своите привърженици да гласуват за втория мандат на Росен Плевнелиев, той няма да бъде избран.

Причината: през 2011 г., когато симпатизантите на ГЕРБ послушаха Борисов, те не знаеха кого сочи той. Имаха добри впечатления от телевизора. Сега знаят. Не вярвам влиянието на Борисов да е толкова голямо, че отново да накара привържениците си да гласуват за някого, за когото той самият няма аргументи. Ако посочи нов кандидат, може и да спечели. Но с познатия г-н Плевнелиев - не. А ако ГЕРБ и ДПС не застанат зад г-н Плевнелиев и той се яви на изборите като независим, ще изпита съдбата на първия демократично избран президент д-р Желю Желев. През 1997 г. неговата Либерално-демократична алтернатива (част от коалицията Либерален форум -б.р.) спечели 0,32% от гласовете въпреки огромния авторитет на д-р Желев.
Има хипотеза, според която Реформаторският блок застава зад г-н Плевнелиев. Реформаторите са правили много грешки, може да направят и тази. Но би трябвало да разбират интереса си. Блокът има проблем със своята идентичност. Да застава зад нещо готово, а не да се опитва да изгражда идентичност, би било груба грешка.

Самият г-н Плевнелиев не е допускал груби грешки, той просто не разбира политиката. През неговия мандат не се състоя най-важната функция на президента - да бъде гарант за националната сигурност. Съветът за национална сигурност към президентската институция се превърна само в извор на скандали. Държавният глава трябва да бъде и гарант за националното единство. Г-н Плевнелиев не можа да възпроизведе сложната нагласа на българския народ по въпроса за кризата между Украйна и Русия. От една страна, ние сме член на НАТО, мислим себе си като елемент от Запада, от друга - мнозинството от българите са убедени, че в този конфликт Русия е права, че Крим е руски и т.н. Сложна картина. Вместо поне да се опита да я възпроизведе, той повтаряше политиката на Държавния департамент. Абсурдна ситуация - премиерът се опитва да спасява руското направление, а президентът вее байрака с призива да се противопоставим на руснаците. И това се случва в страна, която даже по времето на Втората световна война, когато е съюзник на Хитлер, не праща войски в Русия. Ние не сме нация, която може да застане срещу Русия, това противоречи на „генетичния ни код".

Позицията на президента спрямо Русия е една от причините за нехаресване-то му от българите. Той не съответства на българската представа за баща на нацията - нито с поведението, нито с речта си. Изглежда лековат, несериозен, като човек, от когото нищо не зависи, като политик, който не познава народа си. За разлика от българите американците го харесват. Защото безплатно козирува в аванс. Изграждането на бази на чужда земя например съдира бюджета на САЩ. Тук влиянието не им струва нищо. Интересът на САЩ е в два геополитически възела, а България влиза и в двата - руско-украинския конфликт и Близкия Изток. Ако Турция тръгне в неизвестна посока, България се превръща в аванпоста на западния свят в региона. За САЩ е важна както стабилността на държавата, така и добрите отношения с нейните лидери.

Ако все пак американците не дадат рамо на г-н Плевнелиев, това ще се дължи на факта, че не биха подкрепили лузър - човек, който ще загуби изборите. Те одобряват г-н Плевнелиев, проблемът е дали ще повярват, че той ще спечели. Обстоятелството, че козируваш в аванс, не означава, че тези, на които козируваш, ти имат доверие. Това бих го казал на всеки кариерист.

Аз бих имал доверие на човек, който има последователна политика. Не на човек, който повтаря последната дума на учителя.