/Поглед.инфо/ Проведеният на 16 март референдум в Крим е в нарушение на международното право и Република България не признава резултатите от него.
Това заяви президентът Росен Плевнелиев, който представи становището, прието на заседанието на КСНС. Становището е прието с широк консенсус, с изключение на ПП "Атака". Всички страни да преустановят всякакви провокации, се казва в становището.
България действа като член на ЕС и НАТО, като отчита националния си интерес. България работи за това ЕС да има единна позиция за Украйна. България подкрепя суверенитета, единството и териториалната цялост на Украйна. Проведеният на 16 март референдум в Крим е в нарушение на международното право и Република България не признава резултатите от него, президентът Плевнелиев.
В документа, приет от КСНС се казва още: Според позицията, проведеният референдум е в нарушение на международното право и Конституцията на Украйна и България не признава резултатите от него. Членовете на КСНС призовават всички страни, които имат участие в настоящата криза да преустановят всякакви провокации и да се въздържат от нарушение на международното право. Изпращане на мисия на ОССЕ в Украйна е важна стъпка за гарантиране на мирното разрешаване на конфликта и защита на териториалната цялост и суверенитета на Украйна от страна на международната общност. България подкрепя подписването на политическата част на споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна, както и подписването на икономическата част след провеждането на свободни и демократични избори за президент.
КСНС настоява украинските власти да спазват правата и свободите на всички граждани в това число и на лицата, принадлежащи към различните етно-религиозни общности, сред които е близо 300 -хилядната българска общност. Кризата в руско-украинските отношения за пореден път поставя на изпитание икономическата и енергийна сигурност на страната. КСНС счита, че диверсификацията на доставките на газ, ускоряване изграждането на интерконекторните връзки със съседните страни изработването на газовите находища в черноморския шелф във възможно най-кратки срокове са безапелативен, национален приоритет.
С оглед на развитието в обстановката в Украйна, КСНС отправя следните препоръки:
1. Съветът за сигурност към МС и Националния щаб за мониторинг на обстановката в Украйна да следят и анализират процесите, които генерират рискове за сигурността на страната и своевременно да предприемат необходимите мерки за противодействие.
2. Изпълнителната власт да предприеме действия за недопускане на нарушаването на енергийните доставки, да ускори работата по изграждането на интерконекторните връзки и осигури необходимия резерв, което да позволи на страната да преодолее евентуална енергийна криза.
3. Българските институции да поддържат активен диалог с българските общности в Украйна и да им оказват необходимото съдействие.
4. Като подкрепя досегашните усилия на правителството, КСНС препоръчва на МС, при последващите дискусии в рамките на ЕС, да аргументира българската позиция, отчитайки всички рискове за България, включително и икономическите, свързани с развитието на кризата.
На този етап не е голяма вероятността за широкомащабни санкции срещу Русия, заяви министър-председателят Пламен Орешарски след края на заседанието на КСНС. Ние ще участваме във формирането на европейската позиция по санкциите за Русия. Ще формираме европейската позиция чрез участието ни на европейско равнище, посочи премиерът.
Европейската комисия, в съответствие със заключението на Съвета, прави оценка на въздействието при евентуални санкции. Ние имаме наша оценка и тя вече е изпратена на ЕК, каза още Орешарски.
Запазвам увереност, че няма да се стигне до широко мащабни санкции, подчерта той.
Ситуацията в Украйна създава рискове и за регионалната и за глобалната сигурност и в никакъв случай не трябва да я подценяваме, коментира след края на заседанието на КСНС вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев. Ситуацията е много сериозна и трябва да се положат усилия, за да се нормализира обстановката там, както и за трайно разрешаване на кризата.
Йовчев добави, че с изключение на "Атака", по време на съвета е постигнат консенсус и определи заседанието като конструктивно.
Има ясни послания, които са във вътрешен и външен аспект. Аз мисля, че докладите бяха обективни и добри. Мисля, че в основните си аспекти, те визираха всички обстоятелства, които трябва да бъдат отчетени, и всички рискови заплахи, които произтичат за Република България. Йовчев отбеляза, че всички са обединени около становището. Не мисля, че господин Сидеров беше съгласен с духа, в който вървеше цялата дискусия, всички останали намерихме един текст на становища и препоръки, които считаме, че за важни за страната и се обединяваме около тях, каза още вътрешният министър.
Ние имаме позиция, каквато е позиция на нашите партньори в Европейския съюз и НАТО. Ние сме против половинчати санкции, заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
Тези санкции са в ущърб на България, когато са половинчати, защото ще действат много дълго време. Затова по-добре да няма санкции, правителството да изпълни взетите решения от самото правителство, участвайки в Европейския съвет и на съответните съвети и да се опитаме да бъдем посредници за решаването по-бързо на тази криза. И затова се съгласих да подкрепим и резолюциите, които президентът даде, каза той.
Охранявани от два плътни полицейски кордона, противници на правителството и привърженици на „Атака", които се събраха на митинг под надслов "Санкциите срещу Русия са санкции срещу България", посрещнаха политиците пред президентството днес, където Росен Плевнелиев ги очакваше, за да се опитат да избистрят обща българска позиция по кризата с Украйна, около каквато Народното събрание не можа да се обедини миналата седмица.
Хората на Сидеров се обявиха категорично против всякакви санкции срещу Русия и твърдо за признаване на резултатите от референдума в Крим.
На „Дондуков" дойдоха и представители на Общество "Приятели на Русия и православния свят", за да подкрепят „нашите братя - руснаци, братя по дух и кръв, на които ние сме дали духовността и писмеността и имаме задължение да ги подкрепим". Председателят на организацията Атанас Стефанов каза: „.Духовното е вечно, а политиците, които се опитват да подкрепят западните тъмни сили, това е временно". Той обясни, че представител на Русия се е свързал с тях, за да ги подкрепят духовно.
Отец Стоян Божурин от Българска православна църква е дошъл пред Президентството да благослови българския народ и руския народ в тези трудни времена. Те са дошли тук за обединение и единение на нашите братя с Русия. Присъства и представител на "Български народен събор".
На влизане лидерът на „Атака" Волен Сидеров обясни, че не очаква на днешния КСНС да се постигне консенсус по темата за Украйна и санкциите, които ЕС налага.
Не след дълго Сидеров излезе бесен от Консултативния съвет.
Плевнелиев иска да ни скара с Русия, обяви Сидеров.
"Плевнелиев каза, че Русия напада Украйна след 70 години мир в Европа. Казах му да не става смешен. Само Щатите са провели 33 войни. Припомних и за бомбардировките над Югославия", подчерта Волен Сидеров. Той обърна внимание и на действията на кабинета "Орешарски". "Министри ми обясняват как България не можела да повлияе на Европейския съюз. Тогава какви сме? Безгласни букви? България може да наложи вето и трябва да го направи!", отсече Сидеров по повод очакваното налагане на санкции срещу Русия.
В началото на март беше създаден национален щаб, под ръководството на вътрешния министър, който да следи обстановката в Украйна и да набележи мерки, за да се намали вредното въздействие върху България. Нарушаването на енергийните доставки и евентуална бежанска вълна към страната ни бяха посочени като основни рискове за България от кризата в Украйна.
Лидерът на ГЕРБ, Бойко Борисов, съобщи, че темата за състава на ЦИК също е била обсъдена при президента. "Винаги досега победителят на парламентарните избори има председател на ЦИК, БСП, за пореден път, без да са победили, изземват функции", коментира Бойко Борисов.
В момента от 19 члена ГЕРБ има шест, обясни лидерът на ГЕРБ. "Казах и на г-н Миков, и на г-н Местан, готов съм отново да дискутираме по избирателната комисия. Мая Манолова направи закон само за тези избори, ако партиите са три, този закон не може да работи; това е законотворчеството на БСП. ЦИК е важен, защото по същия начин се пренареждат избирателните комисии. В Европа вече знаят на какъв принцип работят - с гласовете на БСП, ДПС и "Атака", каза Бойко Борисов.