През последните десетилетия произвежданата електрическа енергия и нейната цена бяха на стабилно и приемливо ниво в света. В днешно време обаче това вече не е така. и България и особено в днешно време се оказа изключително важен компонентът на Силна нарасна Високият ценовия дял на електроенергията в производството на стоки и услуги, това вдига цената им, те стават неконкурентно способни, при високите цени, потреблението им от поскъпването спада, приходите на собственика падат. Той или фалира, или е принуден да съкращава и уволнява работници и служители, които отиват на борсата за безработни и трябва да се изхранват от държавата, чиито приходи от данъци също намаляват. В държава, която не си е осигурила евтини и достъпни енергоносители за производство на електроенергия икономиката стагнира, населението обеднява, приходите в бюджета не достигат за покриване нуждите на образованието, здравеопазването, благоустройството на градовете и селищата, за нуждите на отбраната и ред други.
Така се оказва, че на практика днес националната сигурност на една държава зависи преди всичко и най- вече от осигуряването на достатъчни количества и на изгодни цени на достъпни енергоизточници за производство на електроенергия на достъпни цени за бизнеса и за битови нужди.
През 1992г. в пред изборната битка кандидат президентът Бил Клинтън, излезе със знаменития лозунг „Икономката глупако”. Правилен лозунг, без икономика няма просперитет, а икономика без осигурена електроенергия на приемливи цени е обречена на стагнация и срив. Затова и в САЩ се залага изключително много на осигуряване на достатъчно енергоносители, във вид на нефт, газ и атомни електроцентрали. Така че лозунгът на Клинтън би могъл да бъде перифразиран днес и като „Електроенергията глупако”.
Нещо такова се случва в момента в световен мащаб, и за съжаление и в нашата страна, пред която поради поскъпването на тока се очертава мрачна перспектива. И възниква въпросът, можеше ли да бъде избегнат, или силно туширан отрицателния ефект от поскъпването на ел енергията нас?.
Отговорът е можеше наистина.
Електроенергията у нас се произвежда от въглищни централи, които рано или късно ще бъдат затворени, от възобновяеми източници на енергия- водни, соларни и вятърни производители на ток, които не са решение, те не са постоянен, а спомагателен резерв, защото зависят от климатичните условия, от електроцентрали, използващи газ и от атомните реактори на Козлодуй, който произвежда в момента най- евтиния ток.
Елементарно и очевадно е, изходът да не изпаднем в сегашната ситуация беше осигуряването на газ в достатъчни количества и на достъпни цени за газовите електроцентрали и за битовите нужди, както и развитието на атомната ни енергетика.
В това отношение над десетгодишното управление на ГЕРБ претърпя е длъжник на обществото.
Под чужд натиск не беше осъществен „Южен поток”, който трябваше да премине през България, и ни даваше възможност да договори и осигури в дългосрочен план достатъчни количества и на изгодни цени природен газ. От тази възможност се възползва Турция и вместо „Южен поток” беше построен „Турски поток” до границата със Сърбия, без да бъдат построени по него отклонения за доставки до български градове. а и Газпром резервира 90 процента от тръбата. за своите европейски клиенти. Нищо не излезе и от обещанието на премиера и правителството, в България да бъде изграден хъб „Балкан и България да стане газоразпределителен център
Така, вместо евтин, България днес плаща по- високи цени за руския газ от други страни. Германия заложи на Северен поток, не се подаде на американски натиск и плаща за газ много по- ниски цени от България, която провеждаше спрямо Русия недалновидна политика, като стана шампион в Европа по често гонене на руски дипломати. Заговори се за внос на втечнен американски газ, но днес и такъв не идва до нас- САЩ и други производители на втечнен газ насочиха доставките си към огромният и изпитващ глад китайски енергиен пазар, който предлага по- високи изкупни цени. Няма го и прословутия азерски газ, все още не е построен газопровода от Гърция, по който да се доставя. Кое беше по- важно за България- да предплати милиарди за американски изтребители, или да използва този ресурс за построяване на този газопровод?
Правителството на Бойко Борисов, наново по чужд натиск, взе и едно от най- недалновидните и с тежки последици решение в областта на енергетиката- спирането на строителството на АЕЦ Белене. През май 2010 г. по-малко от година от идването на ГЕРБ на власт, Борисов заяви, че „АЕЦ „Белене” може да се превърне в един от най-значимите и големи проекти както на Балканите, така и в Европа”, а през октомври същата година, че „строителството на АЕЦ „Белене” e изключително важно за България”. Още същата година той иска лично от президента на Руската федерация Владимир Путин твърда цена и такава му е дадена – 4 млрд. евро плюс максимално възможна ескалация от 2,3 млрд. евро, или общо 6,3 млрд. евро. При тази цена според руските изчисления централата ще се изплати за 20 години. На 19 март 2011 г. пред бТВ той отново заема твърда позиция: „Ще строим АЕЦ „Белене”, как няма да го строим”. А на въпрос, съгласен ли е цената на централата да е 6,3 млрд. евро, както настояват от „Росатом”, Борисов отговаря: „А като не даваш пари, какво те интересува каква е цената? И имаш 51%?”. В отговор на друг въпрос, дали страната ще изпадне в зависимост, заявява: „Каква зависимост, когато имаш евтин ток и икономиката ти работи?”. Премиерът дава за пример V и VI блок в АЕЦ „Козлодуй”, които са руски: „Имат ли влияние? Нямат. Харчим си тока – най-евтин в Европа, и ни е хубаво, и продаваме, и печелим пари”. Липсата на инвестиционен капитал от наша страна, можеше да се вземе заем, а и руската страна обеща да финансира проекта, като дълга се изплаща след това от продажбите на електроенергията произведена от реакторите.
Тази правилна държавническа позиция се изпари като дим, след изключителен натиск от САЩ целящи да изместят Русия от българския ядрен пазар. Такъв бе упражнен от държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън, която долетя на 5 февруари 2012г. за четири часа за лична среща с Борисов и на16 март 2012 г. българският премиер, който нарече АЕЦ „Белене” ”Един гьол, една дупка” съобщи, че е разпоредил спиране на строителството, а ден по късно пред ТВ 7 заяви, че "шансовете Русия да се превърне в енергиен партньор на България чрез АЕЦ "Белене", са "нулеви" и че „по време на моето управление аз българо-руска централа в Белене няма да правя”. И така сложи кръст на проект със сертифицирана площадка и изградени съоръжения, за който вече са похарчени 1,38 млрд. лева, и още почти толкова за двата ядрени реактора реактора, които отиват на вятъра. И на българската атомна енергетика и на националната енергетика като цяло за един непредвидим срок в бъдеще.
На 15 януари 2015 г. вицепремиерът на Бойко Борисов Румяна Бъчварова заяви:
„Нека да не забравяме, че Борисов е премиер, който спря три големи енергийни проекта – на газопровод, нефтопровод и ядрен проект. Това е силно политическо действие, което няма как да не бъде оценено от нашите партньори. В световно отношение това е изключително важно решение”.
Това политическо действиеобаче, несъобразено с националния интерес и обслужващо чужди интереси днес допринася в значителна степен за кризата, която преживява българската икономика, за нарастващите сметки за ток на битовите потребители и за бизнеса, а от там и за изостряне на икономически и социални проблеми, които преживяват страната и обществото ни.
