Коментар на Кольо Колев, в. „Преса”

Че положението е тежко - няма съмнение. Просто е достатъчно да видиш пустите витрини на довчерашни магазини, все по-празните маси в доскоро пълните заведения, дори и мега-турбо съблазнителните оферти за почивка с рекламираните колосални отстъпки.

И все пак - колко е тежко? Докъде е допряло? Защото за едни „тежко" е, че тази година няма да могат да идат до остров Бали... а други просто на въпроса „Какво ще сложим днес за вечеря?" отговарят тъжно: „Бали-го!"

Ето какво показват данните от какво икономисват, режат хората. Ясно,

почивка и развлечения първи дават фира

Цигари, алкохол - тъй им се пада - 80% от българите режат от тези пера в бюджета! Нататък обаче става страшновато. От дрехи и обувки икономисват, режат 84%. Не, не че всички съвсем са обосели и оголели, но свиват! Осветление, отопление, храна - 70% от хората режат и от тези разходи. Само за година и половина хората, които икономисват и от храната, са се увеличили с 14% - всяко седмо домакинство е минало на по-постно или направо на пости.

Ефектът от всичко това е напълно очакван. Местните бакалии фалират или се превръщат в клубове по интереси - хората идват да се видят, да изпият по кафе и бира... но не купуват. Заведения и ресторанти хлопват кепенците или държат 1-2 сервитьори там, където преди имаше пет. Неплатените сметки за ток, парно, вода набъбват, а заедно с това се уплътняват и редиците на безработните...

Накратко - криза! И въпреки оптимистичните заклинания на Дянков

и малцина макроикономисти, май няма да има някакви особени позитивни промени в обозримо бъдеще. А годината, която идва, е изборна.

Това ще рече, че управляващите ще трябва да се изправят пред избирателите и да се отчетат. А избирателите - същите, които режат от залъка си, свиват се на студено и свиват цигари от контрабанден безакцизен тютюн - хич няма да са благосклонни.

Засега това все още не се вижда ясно. Все още можеш да джиросаш проблемите на световната криза, енергийните пазари или „тройната ламя". Все още можеш да се скриеш зад строителството на магистрали, зад софийското метро и грижите за спорта. Но недоволството и скепсисът растат. И ще продължават да растат със затягането на колана, с набъбващите неплатени сметки, с излиняващите дрешки на децата и поредния нелекуван зъб.

И финансовата стабилност, бюджетният дефицит, метро, магистрали, воден цикъл и енергийна ефективност и прочие макропроекти и показатели ще имат все по-малко значение.

Голяма маса от избирателите ще искат да накажат властта, управляващите, богатите, света, някого! Всъщност избирателите у нас по традиция и неизменно

гласуват така - не за да дойде някой да управлява, а да накаже „лошите", да ги свалят!

И тук избирателят ще се сблъска със сериозен проблем.

Как наказващият избирател ще накаже тези, които избра, за да накажат „лошите"? Защото несъмнено звездата на Бойко Борисов изгря, когато той яхна вълната на наказващото недоволство. Една доста парадоксална вълна, като се има предвид десетгодишният непрестанен икономически възход, започнал от времето на Костов, преминал през Сакскобургготски и Станишев.

Парадоксална или не, тази вълна - абсурдна за икономистите, но естествена за следящите обществените настроения - беше факт! И за да бъде яхната, трябваше просто да се загърби езикът на политиците, икономистите и прочие „умници"... и да се каже простонародно на народа това, което искаше да чуе. „Нищо не е направено... 20 години нищо друго освен кражби и далавери... всички, които за тези години... са виновни... тройната коалиция... е, сега ще видят те!"; „Те са виновни, народът е невинен, ние сме от народа!" Същественото в случая е, че тази реторика е насочена изцяло към отрицанието

на всичко политическо, политиката, политиците. Тя е отрицание на всички партии до момента, всички политически фигури дотук! Нещо повече - тя е отрицание и на бизнеса, интелигенцията, икономистите, журналистите, финансистите... на авторитетите. Всички - заклеймени като хитри лакеи, „умници", слуги и апологети на злото от „последните 20 години". Алтернативата - простонародната, народна, наказваща власт! И огромна маса избиратели повярваха в магията на такава власт.

Магията изтлява със затягането на колана. Но дали са се свършили избирателите, които искат да вярват в нея. Искат да вярват, че е възможна. Че тази власт може да стане още по-народна, още понаказваща... или може да дойде една, ама истинска, простонародна! И как да накажеш „наказващите", ако трябва да върнеш на власт „заклеймените".

Ще приемат ли избирателите, че са участвали просто в цирк с палавия афиш: „Наказание на виновниците за последните 20 години"? Ще се върнат ли към така наречените традиционни политически партии?

Или пък ще приемат, че няма никакъв цирк, че присъстват на епичната битка на народния герой с ламята, с алчните „чорбаджии изедници", с гадните спекуланти... А постното, зъбите и излиняващите дрешки са продукт на световната криза, енергийните пазари, „тройната ламя" и същите изедници?

Засега отговорът изглежда „Не" и на двата въпроса. „Наказващия г" избирател трудно ще се върне към СДС, БСП, ДСБ или НДСВ. Сатанизацията ^ а „всичко в последните 20 години" е все още жива.

На орязващия от храна, дрехи, обувки и лекарства избирател пък хич вече не му пука за битката на героя с ламята. Всъщност на него започва д i му се привижда навсякъде и във всичко многоликата ламя на живота

която му нашепва: „Всинца сл маскари!", „И тия са като ония!"

Разбира се, част от тези атлети ще се люшнат към новите формации - на Кунева, ГОРД, НФСБ и други. Някои ще се върнат към традициите си - СДС, БСП, ДСБ, НДСВ. Други ще останат при „Давай, бате! Накажи ги!".

Основната маса обаче ще се дръпне, ще псува всички и всичко и ще се мъчи с дилемата как да накаже и наказващитe, и наказаните, и живота като цяло!

Разбира се, възможно е гладът, кризата и страхът да направят чудеса. Например да накарат хората да мислят с главите си. И вместо неизменно да търсят „наказваща тояга", този път да решат да изберат някой, който да управлява. Да знае и да може да го прави!

Но това е малко вероятно