България

Манталитетът български

/Поглед.инфо/ Като слушам така наречените парламентарни дебати или съпътстващите ги медийни всевъзможни прения от велики и простосмъртни, а така също нароилите се последно време всякакви „квадрати“, „точки“, „контри“ и какви ли не трибуни на журналистически словоблудства, ми става тъжно най-вече за хубавия ни български език, а след това тежко и мъчно за атмосферата и обстановката, в която сме принудени да живеем в прекрасната ни родина.

Павлин Павлов 35092 прочитания
Манталитетът български

Иначе не спираме с разпенени уста да се хвалим, че ние сме създателите на славянската азбука, покръстили сме народи във вярата си, изобретили сме компютъра, бойната авиация сме използвали първи. И на какво ли още не. Прехласваме се по уникалните и недостижими в естетичен и художествен план произведения на нашите класици. А помежду си, по официални и неофициални поводи, от трибуни и на маси, по улици и площади, по магистрали и по курорти и къде ли не разговаряме по, меко казано, хъшлашки, неприличен за слушане начин. Научихме най-после четирите божи слова и си мислим, че като чинно ги повтаряме на Великия ден, сме си платили индулгенция за греховете. Стига обаче само да прекрачим прага Свети и отвън пак почваме, както си знаем. Стигнахме до там, че и в устата Божи посмяхме да сложим просташките си приказки като „Ту, ту-у…“.

Ако бедата беше само в това, което излиза от устата ни, може би щеше да бъде поносимо. Този съпътстващ думите ни маниер на общуване обаче се е заселил дълбоко в ежедневното ни поведението, във всичко, което правим. Наскоро чух от някого, че всъщност детско възпитание няма, а просто има наблюдение и възприемане от децата на начина на живот на техните родители. От това ми стана още по- страшно, защото виждам резултатите всеки ден в училищата, по площадките, в развлекателните центрове.

Партизанщината, ламтежът за власт, обирджилъкът на държавната хазна, трябва да си го признаем, са били винаги родилни белези на българският политически и обществен живот след Освобождението та до днес. С изключение, щем не щем трябва да го кажем, на онези 45 години на диктатурата, която е уреждала въпросите по друг, според тогавашните твърдения, справедлив ред. Байганьовщината, с която често оправдаваме недъзите си като случайно изключение от правилото, в действителност наистина е само един елемент на нашата посочена по-горе манталитетна същност, която обхваща целият обществен разрез- от учения до простия, от велможата до обикновения гражданин на тая държава. Едно състояние на народа ни, което си мечтаехме преди 35 години че ще променим, а се оказва, че в новото време то избликна из недрата ни с още по-голяма сила. Ако мога да си позволя да го кажа категорично, без никаква надежда, нито за скорошна, нито за бъдеща промяна.

Лесно могат да ме обвинят съвременните апологети, че пресолвам манджата. Вината, както обикновено ще кажат, не е в народностната ни характеристика, а е резултат на външното влияние през онези лошите 45 години, че и сега – ще повторя любимият им израз - на вездесъщата държавна сигурност, която не ни позволява да се отървем от тези недъзи. За съжаление точно тези съвременни дейци на умствения труд са безграмотни към миналото ни или се пазят да бръкнат в обществения ни тюрлюгювеч от онези години след Освобождението и през първата половина на 20 век. Ако го направят все пак, ги чака една доста неприятна изненада. Като в нормално, а не омагьосано огледало ще видят те своя образ в автентичен вид. Ако имат свян, могат и да се засрамят, но дори и без това ще са принудени да приемат, че проблемът е в самите нас и никой не ни е крив

За да съм съвсем ясен ще се допитам не он-лайн, а на хартиен „носител“ до съвременниците на онова, както казах, неудобно за някой да си спомнят, време. Било е, без съмнение, епоха на интелектуален растеж и европейско развитие. Въпреки всички, въпреки всичко ние сме успели да си построим държавата. Жалкото е, че себе си не сме успели да променим. А за да съм по-убедителен ще оставя да говорят безспорните познавачи на народопсихологията ни.

Не някой друг, а именно Иван Вазов в своето стихотворение „Средство да нямаш врагове“ ни е завещал тогавашната формула, актуална и за нашето добруване днес:

„Както всички умни хора,

аз не ритам тръна бос!“

Колегата му по перо, Стоян Михайловски, който явно дълго през живота си, както споделя, води борба сам със себе си, е написал онова, което особено го е мъчило през онези години:

„Опитах се аз тайна да отгатна,

защо мъдрецът с дрипи е облечен,

а нравствено убоги дреха носи златна,

връх нас защо тежи тоз гнет безконечен.“

Както е редно за класиците, думите им отекват винаги актуални във всяко време. И за нашето също!

Още от България

Вик за помощ от Тараклия: Защо българската държава обърна гръб на българите в Молдова?
България

Вик за помощ от Тараклия: Защо българската държава обърна гръб на българите в Молдова?

/Поглед.инфо/ Председателят на СНЦ „Гражданско движение Български свят“ Валери Делибалтов излезе с остър апел към българските институции относно отношението на държавата към съдбата на българите в Република Молдова. Повод за позицията е повторното поставяне на проблема за Тараклия от парламентарната трибуна и демонстративното равнодушие на част от народните представители. Авторите алармират за задълбочаващ се разкол между българското посолство в Кишинев и местната общност, както и за прозрачността при номинациите за почетен консул.

28.09.2026 21:57
Уроците от Берлинския договор (1878): Как геополитическите грешки от миналото тежат върху България и днес
България

Уроците от Берлинския договор (1878): Как геополитическите грешки от миналото тежат върху България и днес

/Поглед.инфо/ Анализът разглежда категорията „стартово положение“ във военното дело и геополитиката, приложена спрямо Княжество България след Берлинския договор от 1878 г. Авторът Христо Каленицов проследява интересите на Великите сили, разпокъсването на българското етническо землище и невъзможността на тогавашния и днешния български политически елит да разбере реалполитиката и стратегическите съюзи, правейки паралели с актуалните процеси в днешния 21 век.

28.09.2026 06:19
Проф. Любомир Халачев към любителите на Черноморието: След Топлофикация и водата, остана ли само морето без концесионер?
България

Проф. Любомир Халачев към любителите на Черноморието: След Топлофикация и водата, остана ли само морето без концесионер?

/Поглед.инфо/ Докато геополитическите сътресения засенчват ежедневните проблеми, българският гражданин остава впримчен в паяжината на монополистите и концесионерите. От мистериозните формули на „Топлофикация“ и абсурдните фактури за ток до разходите за отведена вода – системата е проектирана така, че потребителят винаги да се чувства излъган. Професор Любомир Халачев прави дисекция на този икономически абсурд, питайки с горчива ирония: кога и родното Черноморие ще бъде дадено на концесия с такси за влизане и излизане?

27.09.2026 07:44
Александър Симов: България влиза в политически трус – старите партии могат да бъдат пометени
България

Александър Симов: България влиза в политически трус – старите партии могат да бъдат пометени

/Поглед.инфо/ Владимир Трифонов: Разговорът ми с Александър Симов започва от президентските избори, но стига много по-далеч – до въпроса дали България е пред разпадане на досегашния политически модел. Какво може да се случи при балотаж между Илияна Йотова и Костадин Костадинов? Къде остават Андрей Гюров и градската десница? Защо ГЕРБ не издигна собствен кандидат и накъде могат да тръгнат неговите избиратели? Говорим за Русия като вечната разделителна линия, за кризата на традиционната десница и за натрупаното обществено недоволство, което може да произведе съвсем нова политическа конфигурация.

26.09.2026 18:00
Духовни символи и дипломация: Румен Петков и Иван Мандински с ценни икони за Плевенската митрополия
България

Духовни символи и дипломация: Румен Петков и Иван Мандински с ценни икони за Плевенската митрополия

/Поглед.инфо/ Председателят на ПП АБВ Румен Петков и координаторът на партията за Плевен Иван Мандински предадоха на местните светски и духовни власти ценни дарове, получени по време на визитата им в Ростов на Дон. Икони за Плевенската митрополия и Областната администрация, както и фрагмент от мозаечно пано за общината, маркират нов етап в подготовката за предстоящите през 2027 г. 150 години от Плевенската епопея.

23.09.2026 18:45
Проф. Нако Стефанов: За какво ни е светът без България?
България

Проф. Нако Стефанов: За какво ни е светът без България?

/Поглед.инфо/ „За какво ни е светът без България?“ – с този болезнен въпрос проф. Нако Стефанов завършва втората част от разговора си с Владимир Трифонов. Преди него обаче поставя много конкретни въпроси: защо България запазва плоския данък, как той се отразява върху социалното неравенство, защо младите семейства имат все по-труден достъп до жилище и как демографската катастрофа може да бъде спряна. В разговора – и за голямото противопоставяне САЩ–Китай, редкоземните метали, изкуствения интелект и границите на българския суверенитет.

22.09.2026 17:30
Меценатът, държавникът, човекът: Спомени за Георги Йорданов и златния век на българската култура
България

Меценатът, държавникът, човекът: Спомени за Георги Йорданов и златния век на българската култура

/Поглед.инфо/ Вълнуващ спомен на журналистката Елиана Митова ни връща към личността на Георги Йорданов – министърът, който с благородство, авторитет и безрезервна подкрепa за българските творци издигна културния ни престиж и отстояваше духовната памет на Отечеството.

21.09.2026 12:19
Александър  Кертин: Русофобия, история и идентичност – кой пренаписва представата ни за България?
България

Александър Кертин: Русофобия, история и идентичност – кой пренаписва представата ни за България?

/Поглед.инфо/ Във втората част от разговора ми с историка Александър Кертин стигаме до един от най-трудните въпроси – как държавите се разпадат, когато политическите конструкции влязат в конфликт с историята, идентичността и натрупаните обществени връзки. От Ленин, Сталин и устройството на СССР преминаваме към днешна България: русофобията, споровете за историческата памет, идеята за „цивилизационен избор“ и възможно ли е общество без общ ценностен фундамент да бъде стабилизирано единствено чрез институционални реформи.

20.09.2026 18:30