/Поглед.инфо/ Зефира Вълова и Явор Генов „барокираха” с музика на забравени римски майстори. Удоволствие е да се следи „танцът” на Зефира с великолепната й флорентинска цигулка, инструмент от 1760 г.
Такъв тип акт на свирене съм наблюдавала само у нея. Цялото й тяло фразира с цигулката, твори красота – и с пасажната лекота, и с тембрирането, на което старата цигулка се отзовава щастливо и щедро, и с брилянтната орнаментика. Тя и Явор Генов, чиято архилютня в рецитала бе на стабилизиращ полета бас, отдавна са в европейското бароково семейство. Изпълниха музика от Корели, Дзамбони (само за лютня), Калдара, Лонати и Карбонели – все непознати ми имена. Много силна следа остави Шаконата на Карло Амброджо Лонати – с вибриращата тревожност, с предизвикателната, напрегната гъстота на инструменталните движения, с колосалното изграждане на формата.