/Поглед.инфо/ Невежеството, което шества из страната, включително по високите етажи на властта, е толкова често явление, че започнахме да го подминаваме, да не реагираме, което всъщност е по–страшното. А то е като марокански скакалец, чийто ята опустошават все по–големи полета от българската държава.
Най–малката беда е, че министърът на отбраната е определил безпилотните летателни средства като безопасни и неизползваеми от терористите. Въпреки че от няколко години сред специализираните 6 групировки на „Ал Кайда” има и такава, занимаща се с „дронове” и е разположена в съседна на България страна. Въпреки че авторитетни западни институции предупреждават за лесния достъп и самостоятелно сглобяване на такива безпилотни летателни средства от терористи, използвани отдавна не само за разузнаване, а и за нападения и ликвидиране на хора. Въпреки примерите за инциденти и последвали забрани. Въпреки наличието вече на достъпна литература като последна книга „Дистанционно насилие” от Грегор Шамайо от т.г. Вярно е, че малките дронове не могат да свалят самолети, но действията на терористите не се свеждат само до такива в сферата на авиосигурността. Това си остава чиста проба невежество. По–опасни са другите му форми.
Министърът на външните работи например облъчва вече многократно телевизионната публика с твърдението, че преговорите между САЩ и Европейската комисия по Споразумението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТТИП) били прозрачни, премълчавайки простата истина, че то цели подчиняване на националните държави на международните корпорации, внушавайки, че едва ли не България като член на ЕС трябва само да подкрепи договореното и най–циничното: министърът го прави в момент, когато всички ние ставаме свидетели от телевизионните репортажи на чужди държави за широките протести в европейските страни и несъгласието на деловите среди от европейския бизнес. Тук вече няма невежество, а целенасочено манипулиране и продаване на българските интереси.
Наскоро министърът на отбраната произнесе и друга «мъдрост». Нямало нищо страшно, ако самолети на наши партньори поемат изпълнението на задачата «Еър полисинг» на българското въздушно пространство. Очевидно, че неговите съветници не стигат дори до възприемането на казуса като отдаване на национален суверенитет. «Експертите» му явно не са го информирали, че и това се заплаща солено. Нужен е и чужд наземен персонал, който в случая с Балтийските държави е 160 души. Да не говорим за навигационната апаратура по летищата и качествата на покритието на пистите. Убеден съм, че при това ниво на мислене министърът въобще не си дава сметка за загубата на най–ценното– човешкия фактор, защото ако българските летци не летят, те ще загубят правото си за това и няма да дочакат доставянето на нови изтребители. За това, колко струва обучението им, е излишно да питаме министъра. Тук вече се сблъскваме не само с невежество, а с безотговорност и причиняване на дълготрйни вреди на националната сигурност. Но такова поведение си има обяснение, защото се прикриват виновните, досега да не стартира проектът за многоцелеви изтребител. Защото през 2008 г. той бе минал вече първите две от общо 4 фази на подготовка. Всички знаем кой го спря и оряза капиталовите разходи от 18% на 1% .
Понякога невежеството се проявява с невероятна упоритост. Авторите на първоначалния вариант „Визия 2020....” , които миналата година взривиха общественото пространство с твърдението си, че Русия водела война срещу България, а това си беше преднемерена провокация за проверка на реакцията на българското общество, замълчаха само временно. Много скоро, подкрепена от президента тази малка групичка от „експерти” продължи да разглежда понятието „хибридна война” съвсем едностранчиво и политико–идеологически обременено. Въпреки, че още в началото на септември м.г. обяснихме, че „хибридната война” не е измислена, нито е приложена за първи път от Русия, че досега е прилагана на практика именно от Запада в Либия, Сирия, Украйна и др. страни, че първата научна разработка по темата е на американски държавен военен колеж през 2008 г. за Ливанската война и тактиките на „Хизбула” и т.н. Ако тези български русофоби бяха приели нашето предложение, че отдавна е назрял моментът от политологическо ниво, обсъждането на тази тенденция във воденето на бъдещите войни да премине на най–високо междудържавно и международно–правно равнище, днес можеше България да е сред инициаторите за разглеждане на темата в НАТО и ЕС. Впрочем, на срещата на върха през юни 2015 г. ЕС ще постави тази тема. НАТО също ще разработи концепция по „хибридната война”. Вече не е важно, дали българската делегация ще отиде с голите си антируски тези. По–важно е, че тя ще чуе там напътствия за преодоляване на вътрешната уязвимост, за по–добро обвързване на наличния интрументариум с мерките спрещу предстоящите рискове, за новите взаимовръзки между гражданска и военна сигурност, за миграционната и интеграционна политика, за справяне с проблемите на малцинствата, на етническите групи и т.н. Тоест, отново ще бъдем „натиснати” и по ромските проблеми, а вече не можем да ги прикриваме, както по време на приемането ни в ЕС, когато замазвахме нещата за да не попречат на членството ни. В плана за хибридна политика за сигурност, варианти на коята вече се готвят от научни центрове, ще се акцентира на диалога и мерките за повишаване на доверието. Ще бъде отчетена качествено новата заплаха от „Ислямска държава” чрез способностите си за „кибер–джихад”. А с влиянието на все по–ислямизиращата се и дистанцираща се от НАТО Турция как ще се справим? Как ще се впише българската делегация в тази дискусия като българските политици губят доверие в собствената си страна? Какво ще гарантираме пред партньорите си? На тази среща българските представители ще разберат, че под „единство” не се разбира българското предложение да се заставят инакомислещите, несъгласните с мненито на една групичка експерти, със законови мерки и действия на органите за сигурност да замълчат за да не „ерозират националната сигурност”, както обичат да се изразяват някои български „държавници”. Някои неща просто не стават с диктаторски приоми, зачеващи всъщност семето на бъдеща нестабилност, необходимо е изкуството на политиката, което очевидно е висока топка за нашите политици.
Невежеството се подхранва понякога дори от желанието за обслужване на определени властимащи, от липса на визия за последствията от проблемите и от отсъствието на смелост и достойнство за поставянето им. Когато се появи първата вълна бежанци, обяснявахме значението на промени в договорености като „Дъблин 2”, необходимостта от европейска солидарност и прогнозите и последствията от процеса за националната сигурност и бъдеще на България. Някои държавни служители изразиха мнение, че това са празни приказки и внасяме напрежение в обществото. Трябваше да измине една година за да дойде комисарката от ЕК по бежанските проблеми за да обясни на нашите държавни служители абсолютно същото и да оправдае западните страни, защо ще ни върнат миналите през България бежанци. А политиците ни се умълчаха за „Дъблин 2”, защото явно разбраха, че големите европейски страни не са склонни да го променят и да нарушат спокойствието си. Същото пренебрегване и забавяне се получи и по отношение предложенията за промени в законодателството, визиращи забраната на „Ислямска държава” като терористична организация и емигрирането на граждани с цел включването им в нейните бойни отряди. Все неща, които Германия, Албания, Косово, Македония и др. отдавна направиха. Слава богу, ще доживеем това и в България през април или май т.г., но не защото сме настоявали, а защото от Брюксел ни притсикат за мерки.
Упорито защитавано невежество може да се нарече и предожението за обединяване на външнополитическото и военното разузнаване, което за щастие не мина, поне до този момент. Защитавано от хора, които нито имат понятие от материята, нито могат да се наричат генерали или експерти и явно искаха да унищожат военното разузнаване, без да се интересуват от това, че е оценявано най–високо в НАТО. Елементарното е непонятно само за някои представители на Реформаторския блок, министъра на отбраната, парламентарния му секретар и някои съветници: как ще обезглавиш едно тяло, състоящо се от стратегическо, оперативно и тактическо военно разузнаване, обслужващо преди всичко армията и ще пренесеш главата му в друга служба? Как цивилна служба ще поставя специфични задачи на военно разузнаване, когато не познава дори нуждите на армията? Как пък защитниците на подобна нелепа идея не прочетоха някоя и друга книга или не погледнаха в близкото минало за да разберат, че основен принцип в разузнаването е добиването на информация от различни източници, а не обезличаването й до един единствен факт и извод. Именно Иван Костов като премиер бе недоволен от доклада на една от службите по Югославия, възложи такъв на другата и взе исторически важното и правилно решение. Тук невежеството се преплита не само със задкулисни цели, но и с лъжи за тяхното постигане. Защото не е вярно, че задачите на двете служби са еднакви. Защото е лъжа, че това било практика по света, напротив само в 2–3 държави има подобно обединение.
Невежеството изглежда е и заразно. Защото само с това може да си обясни, че народните представители оставиха в проектозакона за Военното разузнаване изискването директорът на службата да бъде военен или цивилен. Идея, която идва пак от същите среди, които искаха за го закриват, а преди това да извадят на светло имената на чуждите граждани, работили за него– нещо което нито една страна в света не е направила и би сринало доверието към българското разузнаване– и политическо и военно, за години напред. Същите, които самозаблуждавайки се, продължават да подозират тази служба. Нищо ново– колкото по–малко знаещ, толкова повече подозираш. Но който доброволно остава в невежество ще бъде виновен и за всички престъпления, които невежеството причинява. За депутатите няма да им е за първи път. И те не се запитаха, как един цивилен, който не прави разлика между танк и самоходна гаубица ще ръководи военното разузнаване. Човекът, който първи трябва да докладва на главнокомандващия в случай на война обсатновката, разположението на силите, замисъла на противниковата операция и т.н., все неща, за които и една военна академия не е достатъчна. Човекът, който ще се появи на съвещание с колегите си в Брюксел – все хора с генералски лампази и ще обсъжда операции в Близкия Изток.
Съобщението на БЗНС за протест в защита на своя министър на отбраната на 27 април пред президентството всъщност го бламира още повече. Защото не може гафове и невежество да се обличат в маската на лозунга „за НАТО и ЕС”. Изтъкват се несъстоятелни поводи за „протеста”. Никой не поставя под съмнение нашата принадлежност, освен една малка пратия с около 2% електорална подкрепа. По–лошото е, че нивото на декларацията е много ниско. Внушават се лъжи за „платени” техни противници. Лъже се, че не били предадени досиетата от двете външни разузнавания. Призовават за репресии. Едно сполучливо мнение във Фейсбук гласеше: „Войнстващата олигофрения е заразна и бронебойни патрони за нея няма открити”. Ако перефразираме една мисъл на Марк Твен ще се получи следното разбиране на авторите на декларацията: „Интелигентните /умните/ се приспособяват към средата – да разбираме Реформаторския блок, невежите се опитват да приспособят средата към себе си– да разбираме БЗНС, затова всеки прогрес е дело на БЗНС.”
Ако продължим с други сектори на държавата, ще констатираме, че невежеството е в сплав с редица други елементи: на първо място с липсата на способност за стратегическо мислене и политическа воля / в случая с необходимите дългосрочни решения на демографската криза /; с огромни лични и корпоративни интереси и държавническа безотговорност / в случая с енергетиката /, с роболепие и недалновидност, довело ни до положението да сме на първо място в ЕС поне в едно нещо– най–голям брой на джамии към броя на наелението – една джамия за 577 мюсюлмани, изпреварвайки дори Турция. Англичаниет казват, че невежеството е доброволно нещастие. Дали затова не ни класират сред най–нещастните нации?
Честотата на проява на невежество ерозира обществото по особен начин. Странно е обаче, че вместо да буди гняв, това явление се посреща сякаш с примирение. Очевидно е, че някои търси създаването на напрежение, което да продължи разединението сред българските граждани или да не позволи обединяването ни в обща кауза. Това е изключително опасно, защото неоснователното, изкуственото и истерично разединение на база на измислени факти отнема много от обществената енергия и рязко снижава имунната система на националната сигурност. Обществото става податливо на манипулации, които могат да завършат с мащабва провокация, която да го тласне в една или друга посока, особено в една изключително напрегната и взривоопасна международвна обстановка.
Проявите на невежество разяжда доверието в елита и в политическите партии.
Те въздействат негативно върху младежта и поставят по–ниски летви за преодоляване на предизвикателствата.
Доунищожават самочувствието на изстрадалия българин, изтикват в ъгъла знаещите и можещите експерти.
На 27 април ще се проведе заседание на Консултативния съвет за национална сигурност на тема "Развитие на Въоръжените сили в контекста на актуалната среда за сигурност". Единственият невъзможен компромис е този с невежествотвото. Призналият си го показва веднъж, а който се опита да го прикрие, го показва много пъти, казват японците в една своя пословица. Алтернативата не е в отделни кадрови решения, механични съкращения и в символични бюджетни увеличения, а в смяната на културата по сигурността в елита на държавата. Да си пожелаем този път повече мъдрост.