/Поглед.инфо/ В своя остър и безкомпромисен анализ генерал-майор о.з. д-р Стоимен Стоименов развенчава „първоаприлския“ призив на шестима бивши министри на отбраната. Авторът разглежда подписаното споразумение с Украйна като фатална грешка, въвличаща страната в чужда прокси война, която застрашава православието и националното ни оцеляване.
Днес, 1 април 2026 г., шест бивши министри на отбраната, се обърнаха към властимащите, настоящи и бъдещи, с призив за подкрепа на подписаното на 30 март „на най-високо ниво политическо Споразумение за сътрудничество в областта на сигурността между България и Украйна“.
Чета призивът на господата министри и потъвам в дълбок размисъл. Трудно ми е да приема, че сме имали такива военни министри. Двама от тях са ме ръководили в определени периоди от моята почти 45 годишна служба във Въоръжените сили. С други трима, всички руски възпитаници, сме колеги - офицери от Българската армия. За шестия не ми се говори. Неговото назначение за министър на отбраната си беше истинска подигравка с армията и с честта на офицерския пагон.
Стъписването ми обаче беше за кратко време. Сетих се, че днес е 1 април, който се отбелязва в цял свят, като ден на шегата. Някой го празнуват като ден на лъжата, а други, главно западняци, и като ден на глупостта.
Аз съм за трите в едно. За мен 1 април е едновременно ден на шегата, на лъжата и на глупостта. Този факт внесе успокоение в моята душа. Знам, че традицията е на 1 април хората да се шегуват като взаимно се „лъжат“ за нещо и после им става весело и заедно се смеят на остроумните шеги.
Затова приех за първоаприлска шега подкрепата от бившите военни министри на служебното правителство на господин Гюров, позволило си потайно да подпише въпросното споразумение, което може да има непредвидими последици за сигурността и териториалната цялост на страната.
В обобщен вид, Призивът на шестимата министри, съдържа три шеги ( лъжи):
Първо: - Пожар се гаси с бензин. Подписвайки това дългосрочно споразумение, нашите властници казват, че ще продължават да провеждат провалената европейска политика по отношение на тази войната. И това ще е така до убийството и на последния украински войник. Наливането на масло в огъня се представя като движение към мира, а не към световен пожар и апокалипсис на човешкия род;
Второ: - Русия е агресор. Руско-украинското братоубийство започна на 24 февруари 2022 година, а не осем години по рано, на Майдана, с кървавия държавен преврат, който, по признанието на президента на САЩ Доналд Тръмп, е дело на администрацията на неговия предшественик Байдън в съдружие с Англия и някои други натовски страни. Нямат никакво значение реалните и безспорни факти свързани с целите на войната и замислите за подчиняване, разчленяване и ликвидиране на Руската федерация като суверенна държава. Наративът е - Русия е агресор. Това се чува от сутрин до вечер в СМИ. Упорито се скрива истината за това кой е действителния агресор и кои са жертвите на войната на САЩ, НАТО и колективния Запад с Русия в Украйна;
И трето: - Въпросната война е между Русия и Украйна и България не участва в нея. Тя не е прокси война на САЩ, подпомагани от НАТО и колективния Запад с Руската федерация на територията на Украйна. На Украйна не е отредена ролята на пушечно месо. Измислица е, че тази войната е замислена като генерална репетиция на Третата световна война, която се очаква от западните лидери да избухне най-късно до 2030 година. Нищо лошо не грози България, макар да е в първия ешелон на отбраната на НАТО и първа да понесе евентуални противникови удари. Алиансът няма да допусне тя да се превърне в мишена и арена на бойните действия. Достигналото до градуса на кипене напрежение в международните отношения не е по вина на САЩ и партньори, а на агресорът Путин.
Днес, на 1 април, Вие господа министри може да говорите свободно каквото си искате и да се вживявате в ролята на шегобийци. Позволено Ви е. Извън майтапа, трябва да признаем, че има хляб в идеята да се обърнете повторно, но този път насериозно, а не на шега, към българските политици и властимащите с призив не в подкрепа на войната, а за превръщане на България в Зона за мир и национален суверенитет. Ще свършите добро дело, ако вместо да се занимавате с дезинформация, се опитате да развенчаете три упорито внушавани фалшиви мита каквито са:
Първо: - Митът, че Русия ни заплашва, Украйна ни предпазва, а НАТО ни защитава и гарантира нашата независимост, суверенитет и териториална цялост. Няма нищо вярно в това, че като оказваме всестранна помощ на Украйна във войната срещу Русия, ние помагаме и на себе си, защото украинските въоръжени сили спират руските воиски и не позволяват конфликтът да излезе от територията на Украйна. САЩ и НАТО не само, че не ни защитават, а с въвличането ни във войната с Русия, ни излагат на непредвидими рискове и заплахи да плащаме кървав данък. Ако някой при нужда ще ни защити, то това е този, който го е правил и друг път;
Второ: - Мит е, че с войната в Украйна не се цели да бъде унищожено източното православие. Наследниците на хитлеристката идеология в Украйна, добре известните бандеровци, който се кичат е нацистки символи, се опитват, съвместно с техните западни куратори, да направят това, което не успя да стори кафявата чума. Възкръсва мотото на хитлеристките орди при похода им на Изток „Славяните са тор за немската нация“. Жива е и амбицията на Третия райх „Унищожаването на православието е основна цел на културната политика на нацизма“. Какъв парадокс. С участието си в тази война, България извършва истинско самоубийство на своя народ, защото и ние сме славяни и православни християни;
И трето: - Не е вярно, че българският народ обича Русия, но проявява безразличие към съдбата на народа на Украйна. България е майка на православната цивилизация. Русия и Украйна са в това отношение две свидни нейни рожби. Що за майка е тази, която дава оръжия на по-малкото си дете за да убие по-големия си батко. Не може да си майка на едната си рожба, а на другата да си мащеха. В подобна позиция е докарана днешна България от правителствата на разните евроатлантически „сглобки“. Това прави и действащото служебно правителство. Ще се съглася с оспорване на виждането ми за майката и двете деца, ако като контрааргумент се каже, че руснаци и украинци са всъщност един народ.
Наред с развенчаването на споменатите митове призовете правителство и парламент да анулират подписаното в предизборна обстановка споразумение с Украйна. Няма съмнение, че евроатлантиците бързат, под натиска европейските бюрократи, защото не са уверени какво ще направи бъдещото управление на страната по този въпрос.
Очаквам след първоаприлския призив на шестимата военни министри да чуем позицията и на някои от не подписалите го военни министри. Интересно е например мнението на бившите министри на отбраната господата Ангел Найденов и Красимир Каракачанов за този призив и за Споразумението с Украйна подписано от служебния министър-председател Андрей Гюров.
Позволих си, дано да ми е простено, на 1 април и аз да се пошегувам с неща с които шега не бива.
Иначе моята позиция за всичко свързано с войната срещу Русия в Украйна е публично известна и многократно оповестявана в мои публикации, в трите ми книги посветени на тази проблематика и в десетки телевизионни участия.
Войната в Украйна е чужда на българския народ и България няма място в нея.
Войната е проклятие, мирът няма алтернатива!
Генерал-майор о.з., д-р Стоимен Стоименов
1 април 2026 г.
