/Поглед.инфо/ Кандидатите от депутатските листи ще се договарят ли с медиите за платено отразяване на мажоритарната им кампания? Медиите ще обявят ли тези договори? Ще обозначат ли като платени новините, репортажите, интервютата, публикувани в рамката на такива договори?
А когато журналистите съобщават какъв е рейтингът на кандидат от коя да е листа, ще споменат ли кой е възложил, финансирал, извършил електоралното изследване? Дали можем да разчитаме на равнопоставеност в медиите на всички кандидати: и на "зависимите" - тези от листите на партиите и коалициите, и на независимите - издигнатите от инициативни комитети? Или преференциалният вот ще създаде нов сив пазар за медиите и политиците на гърба на избирателите?
Медиите, не само като посредници между политиците и избирателите, а като субект с огромна мощ за въздействие върху електорални и партийни нагласи, са законово задължени да обявяват всеки договор за платено отразяване на предизборната кампания независимо от възложителя. Нещо повече - длъжни са да предлагат и договарят еднакви условия с всички възложители. Тези условия и цени вече са обявени на страниците на много от работещите медии. Според Изборния кодекс те следва да обозначават по подходящ начин платените материали, да не ги оставят без автор. Задължени са да информират кой поръчва, плаща, изработва електоралните изследвания, чиито данни разгласяват. И носят редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и начина, по който тя е организирана.
Защо медиите да спазват правилата? От уважение към Нейно величество публиката, която в ситуацията на предизборна кампания е избирател. Тъкмо избирателят има нужда да знае не само каква е политическата ориентация на кандидатите, но колко, кога и как са готови да платят, за да спечелят гласа на избирателите. И обратното - имат право да знаят какво от политическото действие и говорене журналистите и техните медии улавят и отразяват като нещо важно, обществено значимо, нетрадиционно или скандално. Всичко това е част от т. нар. информиран избор.
Също и в името на коректността в отношенията с деловите партньори. През 2013 г. държавата е най-големият рекламодател на медийния пазар. Нищо чудно първенството през 2014-а да вземат политическите партии. Медиите трябва да бъдат внимателни, да балансират бизнес интересите си с тези на своите политически контрагенти и по възможност не срещу, а в името на информирания избор на избирателя, т.е. в полза на реалната демокрация. Правилата са за това, за да е по-лесно пазенето на равновесие между интересите.
ГИСДИ "Медиен мониторинг" наблюдава все повече и повече медии, които се опитват да спазват правилата за провеждане на предизборната кампания. Много медии публикуваха офертите си за платено отразяване - част от тях в указания от закона срок, други със закъснение, но така или иначе медийното пространство преди националните изборите се изпълни с оферти. Факт, който не забелязахме преди европейските избори. Може би защото все повече медии осъзнават, че да спазват нормата на закона, особено в деликатната ситуация на предизборна кампания, е повече от важно за успеха на бизнеса, за позитивния имидж, за демокрацията. Може би защото ГИСДИ изпрати 200 напомнителни писма до медии. Може би защото сигнализирахме ЦИК, РИК, СЕМ за случаи, в които не открихме оферти в законово изискания срок. Може би защото ЦИК и РИК започнаха да упражняват правомощието си да контролират медиите. А може би защото ставаме все повече тези, които не просто не можем да издържаме, а работим, за да променим това, което не издържаме.
Далеч не мислим, че правилата за отразяване на предизборната кампания от медиите работят оптимално добре. Очевидна и осезаема е стъпката към по-обхватна, по-ефективна регулация на медийните услуги в изборния процес, чрез новия Изборен кодекс. Но остават пропуски, неясноти, липса на синхрон между отделните норми в кодекса.
Те създават предпоставки за неравнопоставеност на медиите, понижават ефективността им като посредници в изборния процес, блокират гражданския, обществен контрол върху дейността им. Медийният мониторинг на ГИСДИ показа основни проблемни ядра в регулацията на медийните услуги след Евроизбори 2014.
Предложихме 16 корекции и допълнения на Изборния кодекс в частта медии. Ще видим настоящия мониторинг дали ще даде повод за потвърждаване, доразвиване, отричане на някои от проявилите се вече законови слабости. А колкото до кандидатите от партийните листи, които вече правят своята мажоритарна кампания, дали те ще плащат по договор срещу фактура и подпис на медиите е тяхно лично решение. Твърде възможно е да искат да се скрият от страх, че партията майка може да се обиди, да се скара, да накаже. До момента почти не виждаме обявени договори на страниците на медиите - ако те са сключени днес, най-късно след три дни следва да са обявени. Чуваме само слухове за вече направени договорки. На такива като нас от ГИСДИ това ни е работата - ще наблюдаваме и този казус в името на интереса на избирателите. Но нека и избирателите да бъдат внимателни, защото изборът все пак е тяхна отговорност.
*Д-р Катя Михайлова е ръководител на ГИСДИ "Медиен мониторинг"