Румен Раде посочи като основна задача на държавната политика гарантирането на сигурността в свят, наситен с динамика на геополитическите процеси и комплексен характер на рисковете и заплахите. „Затова и развитието на въоръжените сили винаги е било основен приоритет в ролята ми на върховен главнокомандващ“, допълни президентът. Той посочи необходимостта от общо разбиране, че ангажиментът на държавното ръководство към отбраната не се изчерпва с големите проекти за модернизация. „Модернизацията е непрекъснат процес по изграждане на съвременни отбранителни способности с фокус върху хората в армията, върху иновациите и новите технологии“, заяви Румен Радев. Той подчерта, че развитието на способности и оперативна съвместимост е не само съюзнически дълг, а преди всичко висша отговорност към сигурността на Родината. „При по-добра подготовка и политическа воля, договорите за индустриално сътрудничество могат да предоставят по-добри възможности както за въоръжените сили, така и за икономиката – и то в областта на високите технологии“, допълни държавният глава
Президентът отбеляза, че през целия си мандат с вицепрезидента Илияна Йотова са отстоявали убеждението, че България трябва да води проактивна външна политика, неотклонно следвайки националния интерес. „Балансираният и прагматичен подход, аргументираното формулиране на позициите, както и отвореният диалог, допринесоха България да продължи да се утвърждава като предсказуем и желан партньор и съюзник, който може да генерира перспективни идеи, да търси прагматични решения, да допринася за стабилността и устойчивото развитие“, каза от парламентарната трибуна държавният глава.
Президентът отбеляза консенсуса в обществото ни за европейската принадлежност на България и отбеляза, че гласът на България трябва да отеква силно в дебата за бъдещето на Европа, за нейната стратегическата автономност и сигурност. Държавният глава посочи, че в рамките на НАТО е призовал алиансът да търси механизми, за да не се превръща в съюз между производители и купувачи на отбранителни продукти, а да се утвърждава като съюз между партньори, които заедно развиват отбранителни способности чрез интеграция на научно-изследователската дейност и съвместно производство. „Вярвам, че България ще продължи да бъде активен участник в този процес и ще работи за интегриране на нашите научни звена и иновативни компании в инициативата“, каза президентът.
„Отново ще заявя, че външната ни политика трябва да се формулира у нас с консенсус между институциите и да се отстоява последователно навън“, каза държавният глава и открои като пример отношенията на страната ни с Република Северна Македония. „Предложеният от правителството многопистов подход в отношенията с нашите съседи има потенциал да динамизира диалога, да укрепи доверието и трябва да бъде подкрепен. Той обаче не бива да оставя на заден план проблемите, свързани с правата на нашите сънародници и общото историческо и културно минало“, изтъкна Румен Радев.
„Аз съм сред българските политици, които желаят да видят час по-скоро Република Северна Македония в ЕС. Тъкмо затова трябва да помогнем на нашите братя да преодолеят по-бързо идеологемите от тоталитарното минало и да постигнат критериите за членство. Като отговорен член на ЕС, България трябва да интегрира в него партньори, а не проблеми“, посочи президентът.
Държавният глава посочи, че активно е работил за икономизацията на външната политика, която може да даде много по-добри резултати, ако се постигне по-ефективна координация между институциите и се преодолее липсата на проектна готовност във важни инвестиционни направления. Румен Радев заяви, че през годините на мандата се е укрепило стратегическото партньорство със САЩ, възстановен е диалогът с Русия на най-високо политическо ниво след десетилетно прекъсване, отношенията ни с Китай са издигнати на ниво стратегическо партньорство, задълбочени са връзките с редица държави отвъд европейското пространство. „От началото на мандата с Илияна Йотова използвахме всеки възможен повод за разширяване на българското културно пространство и за отстояване на нашите достижения“, каза още президентът и допълни, че ще продължи още по-активно тази политика на фона на зачестилите посегателства върху българската култура и история.
