/Поглед.инфо/ Йес, йес, йес, йес - видях, че "Ранобудните студенти" били организирали конкурс за есе на тема "Протест и смисъл", а текстовете от този жанр вече може да откриете в "Дневник". Аз, понеже съм от сектата на "Перманентните махмурлии", късно получих информацията, но пък успях да се натровя с три текста, които оценявам като метнато по черепа ми паве. След тях се изпълних с решителен протестърски дух, очите на "хубавата Ивет от протеста" (хахах) заблестяха по неясния хоризонт и аз реших да напиша кратко есе по темата:
Протест и смисъл
В момента, в който заговоря като талибан-зубър, който дори и другите талибани хейтят, веднага се изпълвам с протестърски дух. Става ми едно такова готино като на Едвин Сугарев пред месарски магазин.
В момента, в който щракна камерата, за да запиша, че някой преподавател ходи да пикае в шокиращо нарушение на единствената, велика, неповторима и непоклатима Окупация, се чуствам извисен като Далай лама на хашиш.
В момента, в който ме засърби дясната топка, аз се проклинам пред портрета на Ивет Добромирова, защото лошите неща ги правят само левите, никога десните.
А и тоя народ е един прост, заспал, уникално тъп. Ебахти мухльовците. С кубинки ли трябва да го ритам да ни подкрепя и да ни донесе нова порция вафли?
Ние ставаме рано, бе капути!
А вие ще ми спите!
Отворковци.
Ние сме Ранобудните. Където се вика - още не сме изтрезнели и сме станали да си допием. А в очите ни сияе бъдеще. Макар и да са леко почервенели и Калин Янакиев да съска, че тоя комунистически цвят е недопустим...:))))
Моля някой да предаде този текст на Георги Господинов и да му изяснят, че наградата приемам само в каси с бира :)))))