/Поглед.инфо/ Когато се пенсионира и се видя цял целиничък, Стоил възкликна:
- Оцелях! Благодаря ти Господи!
Не само бе оцелял, но и бе успял да скъта някой лев и си закупи една къщичка с дворчето в едно селце.
Сега не му оставаше нищо друго освен да се хване на работа.
За около година дворчето се превърна в райска градина – освен дръвчета и зеленчуци, Стоил си стъкми пътечки, фонтанчета и всякакви прелести, които му хрумнаха.
Завъди си и две козички, десетина кокошчици и едно кротичко магаренце, с което ходеше до магазина, че краката му вече го наболяваха.
Така инженер Стоил Върбанов заживя –доволно и щастливо.
И от телевизора се отказа – ненавиждаше да го манипулират, лъжат и мамят. Научаваше всички новини чрез компютъра.
Един ден получи писмо на електронната си поща. Учуди се, тъй като не общуваше с никого. Оказа се, че за него се е сетил негов колега – бяха работили заедно къде ли не...
След като си размениха няколко писма, колегата му се самопокани и пристигна – любопитен човек си беше, искаше да узнае как живее Стоил.
Пристигна и бе смаян и очарован от простичките неща, които бе сътворил Стоил.
- И всичко това само с ръчен труд?! Така ли? – възкликна колегата.
- Е, да... То може и да се ползва техника, но първо тя е скъпа за мен, второ лишава ме от възможността да правя гимнастика. – отговори Стоил.
- И не са ли твърде много тези домати, а? – попита колегата и посочи няколкото лехички.
- Те не са за мен, подарявам ги.
- Кому?! Бизнесче ли си врътнал, човече?
- На детската градина в съседното село, там има и нещо като дом за стари хора – дневен, храня и тях с моите зеленчуци. Но при едно условие – да не ми се плаща нищо.
- И защо, благодетелю? Греховце ли изкупваш? – разсмя се колегата.
- За да имаш, трябва да даваш! Тъй съм решил за себе си. И знаеш ли – колкото повече давам, толкоз повече ми се връща...- и Стоил посочи градината.
- Построил си eдин рай тука, човече! – възкликна колегата.
- И в ада е възможен рай – това открих.- промълви Стоил и се прекръсти.