Същевременно натрапчивото набиване в главите на българина, че за всичко са виновни Русия и Путин, не оправдава неуместните претенции на Москва към поведението на България като държава-членка (ДЧ) на НАТО. Особено щом РФ нито е денонсирала Договора ни за приятелски отношения и сътрудничество и/ли Протокола за установяване на дипломатически отношения от 1991 г. с нея. В тях тя нееднозначно е идентифирана само като екс-РСФСР. Без «присъединените с местни референдуми области Крим, Донбас, Луганск, Херсон и Запорожие», които според съответните аналогични Договор... и Протокол... между България и Украйна са нейни територии.
Нито пък Руската федерация е обявявала официално война на Украйна.
Утре ще бъде късно!!! Масов е отказът за воюване срещу непредсказуема Москва за интересите и амбиции на империи, на масонското Задкулисие, в т.ч. подчинените им сънародници-кабинетни плъхове, платени интересчии и „международни” дигитални писарушко-мижитурки. С промити до блясък мозъци. Сред реалистите в Европа расте популярността на „френския” историк с нефренска фамилия Еманюел Тод, предсказал заника на СССР още през 1976 г. Според него сега, макар и да звучи идеалистично и твърде преднамерено: „Ако САЩ напуснат Европа, целият свят ще види слънцето да изгрява над една мирна планета“.
*Геополитическите реалности в близост в резултат на междуимперско противоборство и външнополитическото епигонство и безхарактерност, особено на текущата „сглобка”, превръщат в наивност въжделенията на мислещата българска общественост: „България и Черно море да бъдат зона на мира”. Извън този призив и реалното отстояване на МИРА външнополитическата активност на правителството и МВнР прилича на байганьовско, кьорсофраджийско използвачество - екскурзионно-домакински излишества на гърба и от джоба на данъкоплатеца.
Но малко по-подробно: **По приоритетните за националната ни сигурност рискове – военните действия в Украйна и в Близкия Изток - позициите и политиките на България на солидарност са изкопирани поне на 100% от Вашингтон, следователно и на централите на НАТО и ЕС в Брюксел. Дотолкова, че държавният и ведомствените бюджети на МВнР, МО, МВР и пр. биха могли да бъдат облекчени с десетки милиони евро чрез замяна на двете ни ПП и делегациите в Брюксел, и в ООН, с по 1 робот. Или от изкуствен интелект, настроен на програми „гласуване с когото трябва от наставниците” и ретранслиращи в София решенията им за изпълнение, съблюдение, спазване. Не би било зле да се изключат възможността за влияние върху уредите на сегашнияминистър на отбраната/войната. С цел избягване на престараване в „служебния” му ентусиазъм.
Трудно за обяснение бе защо България, за разлика от Полша, Унгария, Словакия, Румъния, реши да вдигне забраната за внос на украинско зърно.Също и угодничеството на МВнР по темата „антисемитизъм”. Некоректно название, вместяващо семитските племена, сред които евреите са в малцинство сред араби. МВнР зае едностранчива позиция в защита на Израел, не допадаща на арабските държави и усложняваща отношенията с тях. И това, след като на редица международни форуми настоящата ни дипломация не съумява да открои изключителния в света принос на България със спасяването през ВСВ на евреите живущи, поканени и приети да живеят в границите й.
Развеселяваща е „продукцията” на дирекция „Стратегически комуникации и публична дипломация“ на МВнР. Чрез „открити врати на министерството и в кабинети” и опити за по-непосредствени контакти със студенти и по-младите поколения, информационни анотации и снимков материал за хиперактивност с десетките служебни срещи на г-жа Габриел в София, в страната и пътуванията й в чужбина. Натрапва се впечатлението, че й изграждат и поддържат публичен образ с разпознаваемост на успешна дама, обладана от недоизживяно, но неудържимо школско бележкарство на „отличничка на всяка цена”. Владееща около 100-150 клиширани шаблона на „брюкселски език”. Клишета, които заместват невежеството по родознание. Като напр. „незнанието”, че българската екс-столица Плиска е застроена върху доста по-широка територия, отколкото Рим и Константинопол. А дирекцията предвидливо й готви отчета за преди ротацията.
Иначе министърката, рутинно, присъства с президента Радев на 78-та сесия на ОС на ООН. Проведе срещи в Ню Йорк, представи кандидатурата ни и България бе избрана за член на Съвета на ООН по правата на човека за периода 2024-2026 г.
По двустранните отношения в региони. Контактите на Балканите продължиха на билатерална основа, но не и регионалното сътрудничество и инициативи на 3-4 странно и по-многостранно равнище между министрите на външните работи. Дано е имало полза от срещата на премиерите на България, Гърция и Румъния по транспортната, енергийната и дигиталната свързаност на региона през октомври в Евксиноград!
Полезна бе цялостната международна активност на президента Радев. През юни той влезе в колизия с европейските институции заради политиката им към Скопие. Изрази очакване българите да бъдат вписани в Конституцията на РСМ и да им бъдат зачитани човешките права. Като неизменно условие за българската подкрепа за членство в ЕС. Иначе колебливият период в българската „пробрюкселско-парижка” политика към Северна Македония при управлението на Кирил Петков продължи на „Жендов” 2 и на „Дондуков” 1. Както проблемите на население с българско национално съзнание и единични инциденти с български активисти в Повардарието. МВнР се осмели поне 1-2 пъти да реагира с демарши. И формално с уверения, че „България ще наблюдава стриктно не само процеса по вписването, но и спазването на правата на българите на практика“. Дано!
Въпреки, че е „по-старша” като вицепремиер и дама, министър Габриел не се стърпя да нанесе безполезна - по всичко личи – протоколна визита на назначения 2 дни преди нея турски хомолог Хакан Фидан, бивш шеф на МИТ.
Правителството безславно отмени решението да повиши транзитната такса за руски газ, който преминава в посока на запад!? След остри реакции от Будапеща и Белград. Дори Унгария заплаши официално с налагане вето на присъединяването ни към Шенген.
В триъгълника САЩ-КНР-Русия нито служебните правителства, нито сглобката
съумяха да провеждат балансирана дипломация. Преклонението пред стратегическото партньорство със САЩ, единствено от тройката, бе повече от категорично. С Китай отношенията бяха дипломатично дистанцирани, неактивни. С Русия според МВнР двустранното сътрудничество е преустановено от 5 март 2022 г., след като България и ДЧ на НАТО и ЕС бяха обявени за „неприятелски държави“.
През септември М.Габриел оглави делегация с трима министри и трима зам.-министри във Вашингтон за II-ра сесия на Стратегическия диалог със САЩ. Приели са я Антъни Блинкън и съветник по националната сигурност на Камала Харис. Бил е подписан Меморандум за разбирателство между МВнР и ДД на САЩ за противодействие на чуждестранното манипулиране на информация. След месец г-жа Габриел бе приета в Лос Анджелис от кмета г-жа Карън Бас, срещнала се с бизнес делегация от щата Юта и с представители на Американския еврейски комитет. САЩ са обширни за опознаване!?
М.Габриел „сколаса” да се представи и в Лондон на вече бившия си хомолог Клевърли, в Берлин на Аналена Бербок, в Париж я е приел държавният секретар по европейските въпроси, само. Президентът Радев бе на Мюнхенската конференция, Илияна Йотова във Франция, а акад. Денков е „гостувал на кафе” в Берлин на канцлера Олаф Шолц.
При министър Габриел продължи схемата от времето на „министерстването” на Н. Младенов за приоритетна дейност на задграничните ни представителства (ЗП) в чужбина да бъде считано консулското обслужване на българската емиграция, общности, студенти. А новата демо-емиграция предпочита консумирането на социалните системи и пазарите на труда в региона на Евро-Атлантика. По неофициални данни и оценки на ЗП от м.г. в САЩ живеят и работят около 300 хиляди българи, в Обединеното кралство над 400 хиляди. Между 80 и 100 хил. дългосрочно пребиваващи български граждани има във Франция. В Италия, според италианския статистически институт са 59 806 души, а според посолството ни в Рим българската общност е около 90 000 души. В Испания пребивават официално 201 516 души, а неофициално били между 200 - 250 000 души. С регистрирани там 52 български неделни училища. Български средни училища и признат статут на малцинство имат общностите в Чехия (около 17 000 души), в Словакия (4 хиляди) и в Унгария (6 300 души).
***Политическият диалог с Украйна е служебно активен и се оценява като част от усилията на ЕС, НАТО и формáта «Рамщайн 3» (о/о 50 държави под егидата на САЩ) в тяхна подкрепа. На 6 юли по измолена покана на МС у нас бе президентът Зеленски. Акад. Денков 2 пъти разговаря с премиера на Украйна Денис Шмигал, Росен Желязков се срещна председателя на Върховната рада Руслан Стефанчук, а Габриел с Дмитро Кулеба у нас и в Киев. Според „Жендов”2 приоритет на българската външна политика с Украйна е осигуряването на правата на лицата, принадлежащи към „българското национално малцинство”(?!). От месеци нямаме обаче посланик в Киев, а ГК в Одеса функционира с личен състав с недоказан дългосрочно дипломатически опит. Ако принадлежащите към българската диаспора украински граждани бяха в действителност признати за национално малцинство, може би нямаше местните власти така усърдно да ги мобилизират в армията. Както твърдят неофициално люде с българско етническо самосъзнание от Украйна. Но дори компетентната част от българската неемигрирала общественост изглежда няма точна представа за реалното състояние на Украйна.
Същевременно, ако поне частично вземем на сериозно информация от казионните ни СМИ, в Русия сред мобилизираните за „ограничената военна операция” преобладават професионални военнослужащи, затворници, чукчи, наемници от бившите съветски републики. Отделно (по произход поне частично волжки българи): татари + чеченци. Т.е., на практика биват противопоставяни хора с български етнически корени. Извън твърденията, че поне 70-80 % от украинската армия общува на руски език.
На практика българо-украинските отношения са в апогей на антируска основа и за сметка на връзките с Русия. А те са на много ниска точка. Проф. Нина Дюлгерова е убедена, че МВнР продължава да подкрепя с действия и бездействие широкомащабната акция за заличаване и дискредитиране на ролята и мястото на Русия в българската история и особено на българо-руските отношения през Третата българска държава.Една от под-целите била да се отвлече вниманието от неблагоприятните за англосаксонското задкулисие резултати от украинския сценарий за разрушаване на Русия и Европа. Плюс неспособността на управляващите да се справят с належащите вътрешни социално-икономически проблеми. Реактивно-сервилната политика на вземане на страна в конфликта носи единствено загуби и финансови затруднения на данъкоплатеца в резултат на съблюдаването на санкциите на ЕС срещу Русия и угодническите самоинициативи на сглобката. Разумно звучат думите на президента Радев, че конфликтът в Украйна няма военно решение. Колаборацията на МВнР-София в лустрацията на българо-руската история и отношения е безперспективно комична. За съжаление политическият ни „” елит””, с двойни кавички, и ръководството на МВнР са не просто зависими, но като че ли изпитват комфорта да бъде васали и да не взимат национално отговорни решения. Рефлексите им за управление, включително на кризи, изглеждат силно накърнени и в голяма степен загубени. Ако са съществували.
При сегашното окаяно състояние на българо-руските отношения и непредсказуемостта на „ракетно-ядрена” Москва, бе меко казано нецелесъобразно да „бъдем рискувани” заради примитивните аргументи за отстраняване на просъветския антифашистки паметник. Империите разполагат с добре подготвени експерти по международно и имуществено право. И не беше ли прекалено да се съмняваме в собствеността на руската черква в София след като през 1993-95 г. МВнР е преговаряло по темата и е признало собствеността на базата на убедителни документи? А това след масовото прокуждане на дузини руски посолски служители от София и закриването на руски генерални консулства в страната преди 1-3 години. През септември бе експулсиран и предстоятелят на руската църква архимандрит Васиан и друг свещенослужител заради "заплаха за националната сигурност". Престараването в лакейство няма да ни направи част нито от шенгенското, нито от западноевропейското и атлантическо пространство. Праволинейната верноподаническа политика към евроатлантическите филиали на управлението на "златният милиард" е най-големият риск за правителството и МВнР-шефовете. Едва ли е нужно да се убеждаваме, че след като през над 1340-годишната си история България е разпространила азбуката българица/кирилица или клементица най-трайно на североизток, т.е. главно в сегашните Русия, Украйна, Беларус + в Скопското Повардарие и тук-таме в бивша Югославия, никое българско правителство, особено конюнктурно, няма моралното право да предприема действия, които биха затруднили ползването на този исторически български принос! Същото се отнася и за българския генетично-етнически принос в Молдова и в упоменатите страни. А защо тогава „внедрихме” българския език и азбука като 3-ти официални в Европейския съюз?
В т.нар. Глобален юг министърката „удостои” с посещение Мароко. Но заслужава внимание като факт и визитата на Росен Желязков в Индия и Виетнам в началото на януари 2024 г. Азия, БРИКС, АСЕАН, стари двустранни традиции в отношенията... Полезна тенденция за държавата България, разположена на пътя между 3-те вектора: Европа, Евразия (Русия и Китай) и Близкия Изток + Турция! Освен ако това не е било екскурзионно пътуване на делегацията до Далечния Ориент на държавна сметка.
МВнР продължи да поддържа нереципрочно посолства в Швеция, Норвегия, Мексико, Канада, Узбекистан или с нереципрочен щат като в Подгорица, след като поне първите 3 държави закриха едностранно своите посолства в София преди броени години. И през 2023 г. нито една от споменатите държави не пожела да реанимира своето ЗП у нас. Косвена оценка за маргинализацията на външната ни политика и страната даже в очите на отделни „не-свръх” държави-евроатлантически съюзници и партньори.
